Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕРОРИЗМЪТ: БЪЛГАРСКОТО ВСЕКИДНЕВИЕ

По всичко личи, че и предстоящото кърпене на Наказателния кодекс (НК) няма да наточи достатъчно меча на родната Темида. Не защото 30-те предложения на МВР, одобрени от правителството и внесени в парламента са малко или са неуместни. Но, ако (да не дава Господ) някоя терористична искра прескочи границата ни с Македония или пък заради участието на българския военен контингент в Ирак станем обект на терористична атака - вероятността правосъдието ни да се окаже съвсем неподготвено е повече от реална. И изобщо няма да ни извини фактът, че повече от две години след паметния 11 септември 2001 г. много държави (включително и САЩ) все още не могат да напипат точната мярка за законосъобразно противодействие на онова, което се побира под широката шапка на тероризма. Дори неспециалистите вече осъзнават, че е невъзможно е да се въведат наказателни норми срещу явление, което не е ясно дефинирано. Много често понятието тероризъм се покрива изцяло или частично с определението, което се съдържа в Заглавие 22 от Кодекса на Съединените щати, което гласи: Тероризъм означава предумишлено, политически мотивирано насилие, извършено срещу невоенни цели, от етнически групи или нелегални агенти, най-често с цел да се спечели влияние върху някаква общност. Международен тероризъм означава тероризъм, който се разпростира върху граждани или територии на повече от една страна. Терористична група е всяка група, която практикува международен тероризъм или се състои от значителни субгрупи, които го практикуват...В момента съществуват 12 конвенции на ООН против тероризма и десетки резолюции, най-известната от които е Резолюция 1373. Тя изисква от всички страни да предотвратяват и елиминират финансирането на терористични актове, включително чрез блокиране на средства и други финансови активи. Тази резолюция задължава всички държави да подобрят охраната на границите си, да пресекат вербуването на терористи, да обменят информация и да сътрудничат по-интензивно в прилагането на международните антитерористични нормативни актове. Като изключим обнародвания в Държавен вестник (бр.16 от 2003 г.) Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, в наказателните ни закони престъплението тероризъм все още е нещо като екзотичен непознат. Всички говорят за него, но никой не може да го опише с точност.Наистина може да се приеме (с известни уговорки), че някои от текстовете в действащия Наказателен кодекс (НК) инкриминират отделни форми на тероризма. Но в глава Първа - Престъпления против републиката, от Особената част на НК, където систематично би трябвало да е описано въпросното деяние, в момента... няма определение.Единственият антитерористичен текст в НК е чл.108а. В него се казва следното: Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл.115, чл.128..., се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнайдесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна...На пръв поглед законодателят е изпълнил отговорната си мисия, защото в списъка от престъпленията, съотнесени към тероризма, са включени: предумишленото убийство; тежката телесна повреда; противозаконното лишаване от свобода (отвличане); противозаконното унищожаване на чужди движими и недвижими вещи (включително чрез палеж, взрив и наводнение); незаконното производство и търговията с оръжие; отвличането и взривяването на въздухоплавателно средство; отравянето на водоизточници; производството и разпространението на наркотици; умишленото увреждане на ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения... Но въпреки натрупването на много квалифицирани състави на едно място българското правосъдие трудно ще прати някой терорист в затвора. Както вече стана дума, основната цел на терористите винаги е политическа, независимо че в 95% от случаите сред исканията им фигурират главно милиони долари, оръжие и превозни средства за бягство. В българския Наказателен кодекс обаче при престъпленията убийство, отвличане, принуда или изнудване (така, както те са дефинирани) политическият елемент отсъства, а целта е да се получи определена сума или друго предимство. По никакъв начин не помага и уводното пояснение на чл.108а, според което всеки извършител на криминално престъпление с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или..., се наказва за тероризъм. И то по една много проста причина, за която Параграф 22 е писал и по други поводи.Кой знае защо българското правораздаване продължава да лети из розовите облаци на развития социализъм - времето, когато престъпникът винаги бе физическо лице, обладано от стремеж за бързо забогатяване. За организирана престъпност с наченки на мафиотизиране (т.е. - процес на срастването й с държавната власт) в България се заговори на висок глас през 1993 година. Трябваше обаче да минат цели шест години, докато в НК най-после влязат два-три текста, инкриминиращи създаването на т. нар. престъпни групи и създаването на юридически лица с цел извършване на престъпление. Горе-долу по същия начин стои и въпросът с тероризма. Колкото и нелицеприятно да звучи, органите на МВР, следствието и прокуратурата не са готови за антитерористична борба, защото... това не се учи в университета или в полицейската академия. Било като технология на разследването, било като методология за събиране и обработка на доказателствата. Все още най-важното за ченгетата, следователите и прокурорите си остава разкриването и осъждането на физическия извършител, а колкото до мотивите му - тях кучета ги яли. От години в медиите (а и не само в тях) се говори за разни по националност мафии, от които днес са интересни само арабската, албанската, чеченската и грузинската. Според МВР те се занимават основно с контрабанда на оръжие, на наркотици, с трафик на проститутки и на крадени коли. Простите сметки доказват, че ако те държат по 10-15% от всеки бизнес, седмичните им приходи едва ли падат под 150 000-200 000 щ. долара. Другото сигурно нещо е, че въпросните мафии не инвестират по никакъв начин печалбите нито в България, нито по родните си места. За сметка на това обаче нито една наша официална институция не знае в каква посока заминават парите на споменатите мафии. Нещо повече - никой не си прави дори труда да установи дали с тях не се финансират чеченски сепаратисти, близкоизточни терористични групировки или паравоенни косоварски структури. Защото за подобно нещо си трябва и задгранична разузнавателна мрежа, с каквато България не разполага. Оттук нататък нещата изглеждат познато. Екзотичните разстрели задължително се вписват в графата разчистване на сметки в подземния свят, издирването на килърите се увенчава с неуспех, а следствените дела спират, защото не са разкрити извършителите.Крайният резултат е, че от 1998 г. досега по антитерористичния чл.108а от Наказателния кодекс не е образувано нито едно предварително производство. От гледна точка на статистиката това сигурно е радостен факт, но дали наистина е така...

Facebook logo
Бъдете с нас и във