Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕРОРИЗЪМ И ПОЛИТИКА

Терористичният акт в Москва остро постави въпроса за отношението тероризъм-политика. В цялостното протичане на акцията са съчетаха по един почти лабораторен начин основните характеристики от действия и противодействия, от причини и следствия, които хвърлиха светлина не само върху конкретния акт, но и върху редица политически, социални, исторически и прочие схващания, догми и практики. Подобна роля изигра и трагедията в САЩ от 11 септември 2001 г., но в един много по-глобален мащаб. Драмата в Москва се нуждае от специално внимание и защото завърши с много жертви, предизвикани от действията на специалните части.Нека разгледаме двете основни фази от московската операция - подготовка и провеждане.Самият факт на проникване на 50 тежковъоръжени терористи в центъра на Москва изглежда абсурден. Това означава, че нито полицейските, нито спецслужбите на Русия имат сериозно явно и негласно присъствие в структурите, подпомагащи и способстващи действията на екстремистите дори в самата столица. Тези служби очевидно не са си взели поука от предишните чеченски атентати в Москва, Будьоновск и др. Пропуските обаче започват в много по-ранната фаза на подготовка. Подобен терористичен акт се организира дълго. Оформяне на замисъла, разузнаване на възможните обекти, наблюдение на избрания обект, подбиране на участници и пр. отнема много време. По официални признания този период е бил два месеца. Това означава, че липсва всякакво разузнавателно (агентурно, техническо и пр.) присъствие на руските спецслужби не само в ръководните кръгове на чеченските водачи, но и в тяхното близко обкръжение, във военните им структури, в терористичните им формирования. Две могат да бъдат обясненията - такова проникване се е оказало невъзможно или твърде неефективно за спецслужбите. Което говори за осъдително ниска степен на професионализъм. Другото обяснение е отказ от подобни предпазни действия с очевидно погрешната политическа оценка, че проблемът Чечня е решен. Тук съвсем ясно прозира чисто политическата цел на руското ръководство - да си припише една победа във война, в която три века преди това няма победители. Тя заплашва да затвърди синдрома Афганистан и да докаже за сетен път не само политическата, но и военната безпомощност на Русия в подобен род конфликти.Липсата на противодействие точно в подготвителния етап на акцията очертава най-релефно не само конкретните тактически слабости в спецслужбите на Русия, но и тяхната продължаваща стратегическа неефективност. Тя се крепи на две опорни точки: предубеденост и пълна податливост на конспиративни теории. Повече от ясно е, че нито за момент в ръководството на спецслужбите не са и допускали възможността за подобна акция в Москва. Те просто са били предубедени, че чеченците не са способни на подобно нещо. Това безспорно се разбра от руското ръководство в течение на самата акция, защото дори самият президент побърза да твърди настойчиво за наличието на някакви задгранични терористични центрове, които поддържат и целия конфликт в Чечения. Това е чисто конспиративна теория, служеща в случая за оправдание. Точно тези концептуални слабости бяха присъщи на съветските тайни служби поради естеството на самото им възникване и цели. Те не са се реорганизирали и очевидно не могат да действат ефективно в съвременните условия. А затова се плаща с живота на невинни граждани.В хода на елиминирането на терористичната акция се очертаха редица други проблеми, които поставят на преден план чисто политически и хуманитарни въпроси и схващания. Основните моменти при ликвидирането бяха:- Липсата на реална оценка за възможното преговорно пространство. Терористите поставиха три условия: 1. Президентът Путин да направи изказване, в което да упомене за предстоящо изтегляне. 2. Да се изтеглят части от руската армия само от определени райони на Чечения. 3. Ако това бъде гарантирано за 7-дневен срок, заложниците ще бъдат освободени. Световната, пък и руската практика точно с чеченски терористи показва, че винаги се тръгва от трудноизпълними условия и при желание от двете страни почти винаги се стига до взаимноприемливи искания. Точно неприемливостта на първоначалните условия на терористите очертава достатъчно голямо пространство за възможни компромиси, но това беше отхвърлено от руското ръководство. Дори беше направен опит за заблуда на обществено мнение - официално се обяви като единствено искане на терористите изтеглянето на армията от Чечения в 7-дневен срок.- Преговори по същество не са се водили (поради горната причина) и, изглежда, единствената тема в контактите е била съдбата на децата и чужденците.- Поради липса на такива преговори не се осигури и достатъчно време за психологическа обработка и натиск върху терористите. Почва за подобна атака безспорно е имало, като се вземат предвид някои техни неуравновесени реакции, честа промяна на срокове, на искания за представители в контактите, на отношението към самите заложници и пр., както и на преднамереното им акцентиране върху тяхната готовност за саможертва. Самоубийствените атентати никога не започват с преговори, а приключват за броени секунди със стремеж към максимално число невинни жертви. При тези атентати никой никого не предупреждава, нито освобождава заложници. Следователно в случая руските власти възприемат преднамерено тезата за самоубийствена готовност и неизбежността от ликвидирането на всички заложници, което спокойно използват за оправдание на последващите си действия. Това не може да се оцени само като трагична грешка. Показателен е фактът, че дори след началото на атаката на спецчастите терористите не са задействали взривните устройства, макар да са имали достатъчно време, преди да изпаднат в безсъзнание.- Противодействието на подобни терористични акции в крайния етап винаги носи достатъчно голям риск за живота на заложниците. Професионалното майсторство се състои точно в преценката на границата между допустимия и недопустимия риск. В случая, ако се вземат предвид огромното число заложници, големият брой терористи и мястото на действието, става ясно, че контраакцията на спецчастите е била в зоната на недопустимия риск още по замисъл. Очевидно това е възприето като нещо нормално от руското ръководство. Атаката е заповядана с ясното съзнание, че ще има жертви между заложниците и те няма да бъдат малко.- Използването на газ при антитерористични атаки е класическо средство, но в случая предварително е било ясно, че този газ ще има убийствен ефект не само върху терористите. Фактът, че не е подготвена спасителна за последиците от използването на газа операция, че неговите съставки и възможни противодействащи средства се пазят в тайна и не се използват нито в сградата на театъра, нито след това в болниците, където допълнително умират 30 човека, говори, че жертвите са калкулирани. Това означава хладнокръвно убийство на невинни граждани.Действията на руските ръководители от всички нива по време на терористичната акция и нейното ликвидиране могат да имат само едно обяснение - човешкият живот за тях не представлява особена ценност, по-важно е да се гради образ на безкомпромисна и твърда власт, стояща над всичко и над всички. Това е отблъскващ цинизъм, намекващ, че властта в Русия (независимо кой я олицетворява) не се е променила много от времето на Сталин и Брежнев. Да не забравяме, че през войната цели полкове бяха изпращани в минните полета, за да разчистят пътя на настъпващите армии, че половин Украйна беше оставена под реактивния облак след Чернобил, без дори да се съобщи за това, че хладнокръвно бяха издавени почти половината моряци от Курск, останали живи след първоначалния взрив на торпедото. Два часа след приключване на акцията в Москва официално се съобщаваше за двама убити от терористите заложници, след като вече е било напълно ясно, че там са убити от спецчастите 130 души (заедно с терористите). Самите части на Алфа ликвидират доведените до безпомощно състояние терористи, което на нормален език се нарича убийство. Това означава, че руското правосъдие просто е подчинено на безконтролната власт, а свободата на независимите руски медии е повече мит.Московската трагедия подейства като истински катализатор за същността на политиката на съвременна Русия. Подобни екстремални ситуации винаги оголват същността на всяка политика. След 11 септември САЩ рязко се обърнаха отново към своята роля на световен лидер, смятана за същност на тяхната политика, и очевидно няма да се поколебаят да я изпълнят изцяло дори и без подкрепата на Съвета за сигурност. Тероризмът е достатъчно сериозна заплаха и вече твърде дълго време се нуждае от адекватен отговор. Той не е само катализатор на политически действия. Основната закономерност е по-скоро обратната - политическите действия са в основата на зараждането и практиката на тероризма. Тук влияние имат исторически, социални, религиозни, етнически и прочие фактори, но те създават нюансите. Над тях политиката изгражда своята надстройка. Самата политика се поражда и контролира от различни причини и цели. Затова и тероризмът има твърде различна природа по смисъла на своя генезис и проявление. Единствено крайните акции на терора имат общи черти, заключаващи се в безкрупулната жестокост и желание за предизвикване на ужас чрез отнемане на невинен човешки живот. В този смисъл търсенето на някакъв черен терористичен интернационал, световен център за глобално ръководство на тероризма и прочие е чисто конспиративна теория, която не е достатъчно подкрепена от наличните факти. Още по-трудно могат да се намерят някакви общи корени и причини за терора в Северна Ирландия, баските провинции, палестинците, Чечения, Бин Ладен, японското метро и т.н. (пак изключваме крайната фаза). Затова и до този момент не може да се състави единна дефиниция на понятието тероризъм. Ето защо, когато анализираме тероризма и търсим възможните противодействия, главното внимание следва да се насочи към политически действия, които провокират този род дейност. Те създават не само структурите на тероризма, но и източниците на неговото финансиране и всякаква логистична подкрепа.Цялата съвременна история на терора и противодействието му води поне до един безспорен извод: срещу тероризма трябва да се воюва с интелект и знания и да не се допуска слизането до нивото на жестоките му акции. Това също е въпрос на политика, защото стигне ли се до юмручен бой, броят на невинните жертви става непредвидим. Тогава обаче голямата отговорност пада върху държавата и обществото, тъй като точно при тези акции защитата на човешкия живот трябва да бъде безусловен критерий за всякакви действия. Московската трагедия показа нещо много съществено - политическите схващания и политическите действия могат да предизвикат жестокост и ужас, съизмерими с тези на тероризма. Когато съвременната държава отвръща на убийствата с убийства, това означава, че тя се е смъкнала до нивото на тероризма и открито признава своята слабост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във