Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТИХО - ЧЕТАТ ЗАВЕЩАНИЕТО

Като благодарност, че жена ми ме напусна и ме остави на мира и спокойствие, поръчвам да й бъдат предадени десет шилинга за носната кърпичка, която ще й потрябва, научавайки за моята смърт и това завещание, написал един шотландски лекар. Наистина, последната воля на умиращите понякога придобива твърде причудлива форма.Ерата на лихварствотоПоявата на завещанието в днешния му вид се дължи на алчността на римските управници. Завещанията, според които имуществото преминавало в ръцете на държавата, били важно перо за попълване на хазната в древния Рим. Това засягало най-вече богатите врагове на един или друг император. Нарочените трябвало да избират - или мъчителна екзекуция и унищожаване на цялото им семейство, или бърза и относително безболезнена смърт и запазване на живота на роднините им срещу прехвърляне на цялото тяхно имущество на държавата. Тази практика често била прилагана от диктатора Сула и императора Нерон. Ерата на издевателстватаВ средновековна Европа законите били по-либерални. Завещателят вече можел да се разпорежда с цялото си имущество. Изключение правели дворянските титли и свързаните с тях земи. Граф Дерби например можел да завещае имуществото си на когото поиска, но титлата и родовото му имение се унаследявали от най-големия му син. Именно тогава се появили и първите завещания, в които правото на наследство се съпровождало от определени условия. Така един френски фермер съставил завещание, според което вдовицата му получавала сто ливри, а в случай на повторен брак - двеста ливри. Той обяснил решението си с думите: Нещастникът, който я вземе, ще има нужда от тези пари.По всичко личи, че в онези времена, когато разводите били рядкост, завещанията оставали единствената форма на отмъщение на мъжете към собствените им съпруги. Един скуайър от английското графство Сурей оставил следното завещание: За съжаление аз не можах да надживея жена си, с която от дълги години бях свързан в законен брак. Животът с нея беше истинска мъка. Нейната вятърничавост и извратената й природа бяха доказателство за това, че тя е родена само за да ми причинява мъка. Нито едно живо същество, дори да притежава силата на Самсон, мъдростта на Омир, предпазливостта на Август, коварството на Пир, търпеливостта на Йов, акуратността на Ханибал и бдителността на Хермоген, не би могло да се справи с нея... Заради всичко това аз й оставям само един шилинг.Още по-оскърбително било завещанието на лорд Страдфорд: На най-лошата сред жените Шарлот дьо Грамон, която за нещастие беше моя съпруга, аз оставям пет медни монети, с които може да купи кокошка за трапезата си. Не оставям нищо на родителите й, защото ако ги познавах добре по-отрано, никога нямаше да се оженя за дъщеря им. Едно от най-прочутите завещания е това на Уйлям Шекспир. В него великият драматург се проявява като твърде дребнав тип - той е дал отделни разпореждания за цялото си имущество - от мебелите, до обувките си. Но това не е единственото, което привлича вниманието към този документ. Той е едва ли не единственото неоспоримо доказателство за съществуването на Шекспир.Ерата на благородствотоПрез ХVIII век се появила нова тенденция в завещанията - модата на благотворителността. Именно на нея светът дължи появата на много прочути музеи. През 1735 г. умрял известният английски ценител на редки вещи сър Ханс Слоун. В своето завещание той разрешил на британския парламент да придобие грандиозната му колекция на половин цена, но при условие, че тя бъде достъпна за широката публика. Така възникнал Британският музей. Всъщност почти всички музеи и картинни галерии във Великобритания са създадени от завещанията на известни учени и предприемачи.Завещанията на британците облагодетелствали не само тяхната страна. През 1829 г. била огласена последната воля на английския учен Джеймс Смитсън, според която всичките му средства се предоставяли на американското правителство. Завещателят се стремял да заздрави отношенията между Британия и нейните бивши северноамерикански колонии, а също да стимулира развитието на науката и културата в САЩ. Американският конгрес пък приел решение с тези пари да се създаде специално учреждение, подобно на Британския институт. Така се появили Смитсъновият институт и Смитсъновият музей. И тъй като по онова време музеите и научните учреждения не били много, американските вестници нарекли неизвестния учен Смитсън човека, който подари на американците култура.Впрочем за най-благородния завещател в САЩ продължават да смятат третия президент и виден просветител Томас Джеферсън. Той не оставил нищо на нацията, но в завещанието си обявил всички роби за свободни. Правото на неговите роднини да наследят състоянието му също било придружено от условието да освободят робите си.През ХХ век неспоменаването на поне една благотворителна организация в завещанието се смята на Запад за признак на лош вкус. Няма нищо по-просто от това да се оставят пари на Амнести интернешънъл, Фонда за защита на дивата природа и т.н. За целта е достатъчно да поставите кръстче в съответната графа на бланките за пожертвование, които се публикуват в рекламните листовки на всяка благотворителна организация в света. Според законите на много държави такова кръстче е достатъчно, за да се приеме бланката като официално приложение към завещанието.Ерата на домашните любимциЕдна от най-младите традиции е завещаването в полза на животни. Домашните любимци милионери се появяват в края на ХIХ век. За пръв пример в това отношение претендира дворното куче на име Серко, принадлежащо на търговката Мария Леонтиева от град Углич. На Серко се паднали и над сто хиляди рубли в пари, злато и недвижим имот, което, разбира се, било оспорено от многобройните роднини на починалата. Но те загубили съдебното дело. Говори се, че властите имали свой интерес завещанието да влезе в законна сила. След смъртта на кучето цялото имущество преминавало в градската хазна. Освен за осигуряването на бъдещето на своя любимец, Мария Леонтиева се безпокояла и за това последната й воля да бъде спазена безусловно. За да не бъде подменено кучето, то било прегледано от ветеринарни лекари в присъствието на полицаи и съдебни чиновници. Един ветеринар редовно се грижел и за здравето му, така че да не бъде отровено незабелязано.Първият французин, оставил състоянието си на животно, е аристократът барон дьо Жуар. Починалият в Париж барон де Жуар е приписал цялото си състояние от 150 млн. франка на своя датски дог на име Тигър. Според завещанието за кучето ще бъде купен специален дом в едно от парижките предградия. Грижите за къщата са възложени на пазач и перачка, които, освен безплатна квартира, ще получават 2 хиляди франка заплата, гласи съобщението в един вестник от онова време. Когато кучето умряло, на гроба му бил поставен паметник на стойност хиляда франка. Останалата част от състоянието на барона отишла във Френската организация за защита на животните.Но истинската страна на животните милионери все пак си остават САЩ. Съдейки от социологическите анкети, по-голямата част от американските собственици на домашни любимци ги споменават в завещанията си. Нещо повече - съдилищата в САЩ твърде рядко отменят завещанията в полза на животните. Почти винаги, когато става дума за оспорването на такива завещания, съдът взима страната на завещателя - казва Керъл Мортенго, изпълнителен директор на Финенимъл Кънсолтънтс (Finanimal Consultants), специализирана в извършването на финансови услуги за животните наследници. - Та нали основният аргумент, с който може да бъде оспорен такъв документ - оказване на натиск върху завещателя - в този случай е неприложим. Освен това съдиите и лекарите много добре различават искрената любов към домашния любимец от слабоумието и обикновената ексцентричност.Точно така постъпил един магистрат през 90-те години, когато разглеждал иска на актрисата Уенди Дитрих Доркас. Тя настоявала да се признае за незаконно завещанието, оставено от съпруга й Роджър Доркас - милионер и кинопродуцент. Роджър завещал цялото си имущество от почти 65 млн. щ. долара на любимото си куче Максимилиан, докато мис Доркас получила един цент. След като разгледал иска, съдът решил, че, първо - милионерът е имал пълното право да се разпореди с имуществото си както намери за добре, и, второ, че оставяйки на жена си един цент, той се е погрижил за нея в такава степен, в каквато е счел за необходимо. Но Уенди Доркас все пак не останала без пари. Максимилиан имат открита сметка на негово име, от която трябвало да плаща данъците си, и докато бил жив, стопанинът му похарчил доста средства и сили, за да му осигури човешки документи. Посъветвана от умели адвокати, Мис Доркас пак се явила в съда, този път, за да се пребори за правото да встъпи в законен брак с Максимилиан, който съгласно документите бил почти човек, притежавайки социална застраховка и данъчен номер. Този път съдиите не намерили никакви законни основания да откажат. Освен това кучето било признато за недееспособно и новата му съпруга била определена за опекун на цялото му имущество. Неотдавна мис Доркас овдовяла повторно. И тъй като Максимилиан не е оставил завещание, цялото му имущество преминало в ръцете на безутешната вдовица. След смъртта на Максимилиан най-богатото куче в света стана немската овчарка Гюнтер, получавайки преди няколко години от стопанката си графиня Карлота Либенщайн наследство също в размер на 65 млн. долара. Според вестникарските съобщения Гюнтер се намира в добро здраве и живее в собствена вила в Италия. Любимите му занимания са да пътува с автомобил и да общува с журналисти, които вече са заснели не един филм за него.Далеч не на всички домашни питомци обаче им върви толкова много. Например новозеландски съд обезсили завещанието, направено от един местен предприемач. Той оставил цялото си състояние на своите кучета, без да завещае нито цент на членовете на семейството си. Взимайки решението за отмяна на завещанието, съдията се мотивирал с това, че един милион долара не са сума, която нормален човек може да завещае на кучетата си. Изглежда, че в началото на ХХI век вече се е появила нова тенденция - да се завещават пари не на домашни, а на диви животни, които завещателят дори не познава лично. Така например постъпила една оскърбена от мъжа си английска аристократка. Заминавайки за Олимпиадата в Сидни през лятото на 2000 г., той заявил на съпругата си, че не смята да се връща от Австралия по-рано от декември. Разгневената жена написала ново завещание, с което оставяла всичко на никому неизвестно шимпанзе от зоологическата градина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във