Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТИЯ МАРГИНИ, ОНИЯ ОТЧЕТИ

Трудна работа се оказа туй реформата по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи, която - чудно защо - в България винаги е била известна като съдебна реформа. Първо, защото от Брюксел само искат, без да дават каквито и да било указания или жокери. И второ, защото евроекспертите се оказаха изключително придирчиви - каквото и да направят българските управници, те вечно са недоволни, че туй не било изкусурено, а онуй не се връзвало с европейските стандарти.
Малко късно (четири години след началото на преговорите за присъединяването ни към ЕС), ама все пак навреме (цели три и половина месеца преди 1 януари 2007 г.), правителството и депутатите на тройната коалиция усетиха за какво става дума и решиха да я карат по най-безболезнения начин: днес отчитат пред Брюксел новоприет закон, а след една седмица отчитат как са ремонтирали същия закон по европейски образец. Този месец се хвалят с четири поръчкови убийства от началото на годината, а следващия месец галят ухото на еврочиновника с три поръчкови убийства от началото на годината.
Почти същата е и схемата за отчитането на резултатите в борбата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Веднъж разбитите организирани структури са стотина, втори път те са стотина, а накрая изведнъж е оказват... 112-120 на брой (в зависимост от компетентността на слушателите в европейската столица).
Ей го в продължение на четири години прокуратурата и МВР непрекъснато се хвалеха, че през септември 2002 г. са разбили уникалната по рода си фабрика за убийства, ръководена от бившата барета Николай Добрев-Бай Добри. По едно време се стигна дотам, че Бай Добри и шестимата му черноработници (те също са бивши командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма в МВР) са извършвали мокри поръчки не само в България и на Балканския полуостров, но и из цяла Европа.
Кой знае защо обаче новата прокуратура и новото МВР някак свенливо запазиха за себе си факта, че преди около два месеца делото срещу Бай Добри и хората му е прекратено. И то поради липсата на каквото и да било доказателство, че бившите барети са нарушили закона, камо ли да въртят бизнес с поръчкови убийства.
Преди около месец например вътрешният министър Румен Петков се похвали, че откакто е на власт (17 август 2005 г.), в съда са внесени 47 обвинителни акта срещу корумпирани чиновници от високите етажи на властта и са произнесени девет осъдителни присъди срещу високопоставени бели якички.
Може би е излишна подробност, но по една случайност Параграф 22 разполага със списъка на Румен Петков и с очите си се убеди, че г-н министърът леко се е пообъркал.
Най-напред осъдителните присъди са осем, а не девет. И не са срещу хора от високите етажи на властта, защото сред бъдещите затворници (въпросните присъди още се са влезли в сила) преобладават т. нар. дребни риби.
След това обвинителните актове не са 47, а са 38 на брой. По-неприятното в случая е, че във въпросния списък са оформени като полицейски дознания не по-малко от десетина следствени дела, които са образувани през периода края на 2003 г. - пролетта на 2005 година. Тоест - тогава, когато Румен Петков дори не е предполагал, че някога ще стане вътрешен министър. Но, за да изглежда всичко съвсем като истинско, в описанието на споменатите 38 обвинителни акта не е записана датата, на която е започнало съответното полицейско дознание.
Безспорно обаче една от най-големите правосъдни гордости на тройната коалиция е процесът срещу баш сикаджиите Красимир и Николай Маринови (известни като Големия и Малкия Маргин), който в началото на седмицата достигна до своята кулминация.
Както вече е известно, през октомври 2005 г. двамата Маргини, братята Светлин и Иво Карагеоргиеви, Стефан Рангелов и Бисер Илиев бяха арестувани и обвинени по три текста от Наказателния кодекс: чл.117, ал.1 - подготовка за убийство (три броя), чл.339 - незаконно притежаване на оръжие, и чл.321 - участие в организирана престъпна група.
Най-едрата мишена на двамата Маргини е ген. Любен Гоцев -заместник-шеф на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, бивш министър на външните работи и бивш заместник вътрешен министър в двете правителства на покойния Андрей Луканов (1990 година). Вторият по калибър обект за елиминиране е бизнесменът Никола Дамянов, за когото се говори, че е мозъкът на варненската бизнес империя ТИМ. А третата цел е покойният вече Иван Тодоров-Доктора, който приживе бе обявен от МВР за най-големия контрабандист на цигари в България, а след екзекуцията му на 22 февруари 2006 г. бе удостоен с още една титла - трафикант на цигари от европейска величина.
През май 2006 г. процесът срещу Маргините и компания започна, като към групата бе присъединен и човекът, от когото тръгна разплитането на най-широкомащабния заговор в България след убийството на бившия премиер Андрей Луканов на 2 октомври 1996 година. Става дума за прословутия анонимен свидетел и главно действащо лице в случая - Велин Добрев.
Какво се случи от октомври досега е известно и затова няма нужда от досадни преразкази на вехти събития. По-важното е, че на последното заседание по делото в понеделник (18 септември) историята около атентатите срещу Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора наистина придоби... изключително причудлив характер.
Не, тук не става дума за това, че двете оцелели мишени - Любен Гоцев и Никола Дамянов, както и адвокатът на разстреляния Иван Тодоров - Георги Георгиев, се разграничиха толкова рязко от Маргините, сякаш сикаджиите са чумави по рождение: били на здравей - здрасти, засичали се били по коктейли и купони, Доктора познавал Маргините съвсем бегло и т. н.
В същия дух бяха и показанията и на четвъртия важен свидетел, разпитан от съда в понеделник (18 септември) - столичният адвокат Георги Лялев. Консултирал съм Красимир Маринов и Младен Михалев-Маджо през 90-те години. Двамата искаха да създадат холдинга Интергруп енд партнърс, но така и не се получи, заяви от свидетелската банка адвокатът.
Далеч сме от мисълта, че трябва да подлагаме на съмнение всяка дума, произнесена от свидетелите по делото пред съда. В същото време обаче всеки, който познава житието и битието на т. нар. силови групировки през 90-те години на миналия век, трудно би повярвал дори и на едно изречение, изхвръкнало от устата на някого от свидетелите. Или поне на трима от тях, защото е напълно възможно бизнес пътищата на Никола Дамянов никога да не са се пресичали с бизнес булевардите на Маргините.
Абсурдно е например твърдението на Георги Лялев, че Големия Маргин и Маджо са искали от него да им регистрира фирмата Интергруп енд партнърс, но нищо не се получило, след като въпросното дружество е регистрирано от Софийския градски съд през 1994 г. (ф. д. № 16365/94) и в него съдружници са Румен Николов-Пашата, Венцеслав Стефанов и Младен Михалев-Маджо.
Още по-невероятно звучи и другото твърдение на Лялев - че това май бил единственият му сериозен бизнес контакт с Големия Маргин. Не за друго, а защото през лятото на 1997 г. Лялев е избран за член на надзорните съвети на две застрахователни компании, в които акционер и член на управителния съвет е Големия Маргин - Секюрити иншурънс Къмпани (СИК) АД и СИК - Живот - АД.
Безспорният хит в понеделник обаче бе историята с английските противогази, заради които Маргините искали да гърмят Никола Дамянов.
Пред съда бизнесменът разказа, че преди три години Петър Попов (бивш служител на Кинтекс и представител на Армимекс в Лондон) му поискал 215 000 паунда, защото не могъл да финализира важна сделка с противогази за Бейрут, с печалбата от която щял да лекува болното си дете.
Въпреки че имал финансови затруднения, Дамянов веднага изтеглил заем от Америкън Експрес в Лондон и превел парите по сметка на Попов в кипърска банка. Със съдействието на адвокат Георги Лялев (бизнес партньор на Попов по друга линия) бил оформен запис на заповед, в който Попов декларирал, че ако не върне парите, Дамянов може да продаде всичките му апартаменти в Лондон.
Няколко месеца по-късно Петър Попов не върнал парите. Никола Дамянов обаче погасил борча си към Америкън Експрес, тръгнал да продава имотите на Попов и... установил, че апартаментите на партньора му са собственост на няколко офшорни компании.
Едва тогава Никола Дамянов завел дело срещу Петър Попов в лондонски съд - за 415 000 паунда, което година и половина-две по-късно спечелил. Междувременно Петър Попов няколко пъти изпращал адвокат Лялев при Никола Дамянов с една-единствена цел: завлеченият бизнесмен да се смили отново и Попов да му върне само главницата от 215 000 паунда. След като акцията не успяла, Петър Попов се видял принуден да създаде собствена фирма за недвижими имоти в Лондон, успял да спечели достатъчно пари и изплатил целия си дълг към Никола Попов.
Колкото и неправдоподобно да звучи тази история, в нея има и малко истина. Примерно - за сделката с противогазите, за заема от 215 000 паунда и за делото, спечелено от Никола Дамянов. Всичко останало обаче е най-обикновен прах в очите на съда.
Параграф 22 разполага с достатъчно документи, но поради липса на достатъчно място днес ще разкажем само част от действителната история за британската връзка в делото срещу Маргините.
През 2003 г. Петър Попов не е никакъв представител на Армимекс в Лондон, а е директор на британското дружество Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитид. Освен това Попов представлява в дружеството и истинския собственик на фирмата - българина Руслан Иванов, който по онова време е собственик и на оръжейната фирма Бета Червен бряг АД.
На 18 септември 2003 г. Петър Попов фалшифицира подписа на Авинаш Мавани - секретар на Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитид, издава пълномощно менте, с което се самоовластява да продаде дяловете на британското дружество в софийската фирма Атлантик Бизнес Мениджмънт България ЕООД. Освен това Петър Попов вменява на Людмил Георгиев - управител на Атлантик Бизнес Мениджмънт България, да извърши всички необходими действия по прехвърлянето на дяловете.
На 23 септември 2003 г. Петър Попов издава второ пълномощно, с което дава право на същия Людмил Георгиев да продаде дяловете на британското дружество в Атлантик Бизнес Мениджмънт България ЕООД на трето лице, избрано по негово усмотрение.
На 3 октомври 2003 г. въпросното трето лице се оказва фирмата Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън България ЕООД, за което в архивите на Държавен вестник (бр. 42 от 21 май 2004 г.) пише следното:
Софийският окръжен съд, С РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 30 СЕПТЕМВРИ 2003 Г. (курсивът наш - бел. ред.) по ф. д. № 791/94 вписа промени за Миомит - ЕООД, Правец: деноминира капитала на дружеството от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; променя наименованието на фирмата на АТЛАНТИК БИЗНЕС МЕНИДЖМЪНТ КОРПОРЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ ЕООД (курсивът пак наш - бел. ред.); премества седалището и адреса на управление в Ботевград, бул. България № 7, вх. Б, ет. 1; прекратява участието на Мирчо Митев Петков (Мирчо Циганина - бел. ред.) в дружеството и освобождаването му като управител; дружеството ще се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала Габриела Тошкова Григорова....
Оттук нататък следва толкова бърза и толкова масова регистрация и пререгистрация на дружества, свързани с Бета Червен бряг, че направо не е за вярване. В крайна сметка обаче операцията приключва успешно и един прекрасен ден - в края на 2003 г., небезизвестният Мирчо Циганина осъмва като собственик на Бета Червен бряг.
Според осведомени източници на Параграф 22 цялата хамалогия по пренасянето на пълномощни и документи между Англия и София е свършена от адвокат Георги Лялев, за което той получава хонорар от 200 00 долара. Възнаграждението на Петър Попов, пак според нашите източници, е 500 000 долара, с които той погасява дълга си към Никола Дамянов.
А колко са получили фирмените съдии от Софийския градски съд, които са узаконили измамата, дори и Господ сигурно не знае. По простата причина, че британското дружество Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитид, от което тръгва всичко, е било ликвидирано по съдебен ред още през август 2003 година. Тоест - цял месец, преди Петър Попов и Мирчо Петков да разработят и да осъществят схемата по кражбата на оръжейния завод.
Ама кой да чете и кой да разследва, след като така е по-лесно?

Facebook logo
Бъдете с нас и във