Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

TO BE OR... LET IT BE*

Mалкият, но скромен колектив на Параграф 22 се осмели на 2 февруари тази година да препоръча на ген. Бойко Борисов две неща. Първо - да изравни мерките и теглилките си по отношение на МВР-ефикасността в борбата с престъпността било с Националния статистически институт, било с показателите на Висшия съдебен съвет. И второ - да се вслушва повечко в критикарите си, а не в тежката кохорта от доброжелатели, които пред строгия му поглед се гънат като стриптизьорка на пилон, а зад гърба му си правят каквото им скимне. Няколко са ключовите фрази, които вечните амбри около ген. Борисов пренесоха през времето и пространството и с които продължават да си осигуряват професионално и лично благополучие: Ние ловим бандитите, а съдът ги пуща, Докато полицията кара с по една чаша бензин на месец раздрънканите си лади, разбойниците фучат с мощните си беемвета и т.н.. Но дойде ли време за очна ставка с втрещената и потресена от поредното кръвопролитие общественост, сякаш по даден знак въпросните вечни амбри се сгушват на топло под юрганите и на амбразурата остава сал един ... Независимо дали се казва Бойко Борисов, Емануил Йорданов, или Богомил Бонев. Най-новата ни история е пълна с митове, градени и сринати сякаш по калъп. В този смисъл днешната драма на ген. Борисов не прави никакво изключение. Илюзията, че именно той и само той е поредният обречен да извади държавата от тресавището на застоя и да направи делника и празника на българина спокоен, бе пратена в небитието само с четири-пет автоматни откоса и шест-седем пистолетни пропуквания. Нещо повече - трите престрелки в столицата, разиграли се в края на миналата седмица, отново върнаха умората в погледа на главния секретар на МВР. И то само месец след като в присъствието на министър Петканов бодро отрапортува, че в борбата с наркотрафика разкриваемостта е достигнала (едва ли не) 99.7 процента.Какво се промени от 19 юли (когато МВР направи своя слънчев отчет за първото полугодие на 2002 г.) до 15-16 август, когато бившата барета Алексей Петров и бившият застрахователен бос Димитър Джамов бяха превърнати в мишени? Нищо друго освен метеорологичната прогноза. Всички дитирамби за повишената разркиваемост в борбата срещу престъпността, които МВР и ДНСП в продължение на цяла година пеят на висок глас, както се каза, са малко преувеличени. У нас полицията, спецслужбите на МВР и т.нар. слуги на Темида (съд, следствие и прокуратура) може и да се борят все по-успешно, но предимно с кокошкарите. В резултат на което затворите са пълни главно с несретници, посегнали на чуждото заради мизерията, на която са обречени. Тук му е мястото да отчетем и приноса на опозицията в целия този изкуствено създаден и съвършено умишлено напомпан хаос. Сини, червени и белезникави изведнъж взеха да се държат така, сякаш по време на тяхното управление единствените гърмежи са били от зарята на Нова година или на Трети март. И така стръвно захапаха правителството и НДСВ, че на човек му иде направо да завие на умряло. Било от безсилие, било от отвращение. Защото, ако трябва да бъдем съвсем откровени, картинката е следната: българската организирана престъпност се организира по времето на временното правителство на Димитър Попов и първото СДС-управление (1991/1992 г.); проходи и възмъжа по времето на кабинета Беров; натрупа сили, средства и покровители при Жан Виденов и окончателно се срасна с изпълнителната, законодателната и съдебната власт при Иван Костов. В този смисъл стената, в която ген. Борисов днес си блъска главата, отдавна е издигната, циментът и мазилката са вкоравени и всякакви отделни опити за срутването й са обречени на тотален неуспех. Защото не хеликоптер, пари и нови закони да обещават на главния секретар на МВР, ами и космически совалки да му дадат - пак нищо няма да направи сам. Твърде късно е вече за солови акции. Както и да се изкълчим от благоприличие, едва ли ще намерим по-точно определение за онова, което група граждани правят в момента с Бойко Борисов - лъжат го като дърти... роми. Като се започне от това, че потреблението на наркотици в България било по 60 кг на месец, та се стигне до абсурда, че една-единствена фигура може да разклати наркопазара в София, стреляйки сватбарски по Димитър Джамов и Илиян Версанов. Всъщност, ако ген. Бойко Борисов иска да стори нещо наистина добро по отношение на борбата с организираната престъпност, нека разпореди на Инспектората на МВР да направи две-три проверки в Дирекцията на националната полиция, всички регионални дирекции и спецслужбите и да се установи веднъж завинаги колко оперативни разработки не са видели бял свят, откога и защо. Конкретен пример: във връзка с разследването на показната екзекуция на Поли Пантев (гръмнат на остров Аруба преди година и половина) от НСБОП са изпратили в Специализираната следствена служба един-единствен лист, на който пише, че за лицата Хикс и Игрек няма данни да са пребивавали в България през не знам какъв си период. Толкоз. И ни дума, ни вопъл, ни стон за това, че Поли Пантев наистина е наркодилър N1 на България за всички времена, че е откраднал от някакъв склад в Благоевград половин тон колумбийски кокаин, и т.н. Тръгвайки по тази диря, господин Борисов и Инспекторатът на МВР могат да се поинтересуват още докъде се простира МВР-съдействието при разследването на показните екзекуции на Крушата, Мечката, Герман Винокуров, бившата барета Кимбата, Емил Крокодила, доц. Цветан Цветанов, Васил Илиев, Данчо Марков, Георги Калапатирев (Жоро Италианеца), Петър Петров (Патерицата), самовзривяването на Арташес Тер Овсепян в хотел Амбасадор, дистанционното взривяване на Момчил Бенев, великденското убийство на Красимир Станков. Пък и защо да не се върнат (ген. Борисов и МВР-инспекторатът) още по-назад във времето и да видят кой и защо не е довел разследването до край на убийството на руския мафиот Василий Силаруп (през 1992 г. в дискотека Златната ябълка в Слънчев бряг), първата публична мутренска проява - погромът на казино Севастопол (през лятото на 1993 г.)?И друго нещо може да се направи - да накара някой правосъдния министър Антон Станков да спеши Инспектората на Министерството на правосъдието. Който пък да обърне с хастара навън окръжните следствия, съдилищата и прокуратурите (на всички нива). С една-единствена цел - да се установи кой и по какви причини е забатачил всички по-тежки криминални престъпления; защо две или три явно свързани убийства (или опити за убийства) не са разследвани в тяхната взаимовръзка и по какви причини никой досега не е разследвал като хората дейността на т. нар. силови групировки. Още тогава - в далечния вече период 1991-1996 година. И така, както го пише в дебелите книги: дейност, фирми, произход на парите, плащане на данъци... Защото е абсурдно някак си в една правова държава (каквато имаме претенциите да бъдем), група дебеловрати юначаги да си купят недвижим имот за 4.5 млн. щ. долара (платени едва ли не в куфари) и нито една от т. нар. съответни институции да не си мръдне пръста, за да види какво точно се крие зад тази сделка.Инспекторатът на правосъдното министерство би могъл да поразнищи и още едно нещо. Всички помним скандалните разкрития на вездесъщия д-р Константин Тренчев и бившия шеф на НСБОП о.з. Кирил Радев за маститата спиртна контрабанда, въртяна през Бургас в продължение на една петилетка (от 1994 до 1999 г.). Но всички сме забравили вече една изключително любопитна дреболия - въз основа на материалите, предоставени от антимафиотите на прокуратурата и следствието, били образувани... над 40 дела. Пита се в задачата: след като контрабандният канал е един, минава през едно населено място (Бургас) и обслужва най-много три-четири престъпни групировки - защо делото не е само едно? И по него да работи ударна група от 10-15 следователи? Ако това се случи някога (което е много съмнително), отговорът, до който ще достигне г-н Борисов, няма как да е друг: нещата трябва да бъдат така разводнени и разхвърляни из цяла България, че истината никога да не излезе на бял свят. Камо ли да станем свидетели на съдебен процес. Все пак става дума за близо 100 000 т чист контрабанден спирт, от който съвсем спокойно могат да се произведат около 200 милиона бутилки водка. И - ако сложим поне по долар чиста печалба на шише - всеки може сам да си направи сметките за какво става дума. И какво тук значат някакви си стотина кила хероин?Като споменахме думата хероин, та се сетихме за цифрите, с които напоследък ни се представят. Според официалната информация, легендираща престрелките в края на миналата седмица, потреблението на дрога било силно свито и се движело около 60 кг на месец. Съгласно мерките и теглилките на наказателното производство, това прави около 120 000 дози по половин грам. Ако е вярно, че в момента у нас има 40 000 твърди наркомани, това означава, че всеки от тях преживява с по... три дози на месец. Нещо, на което няма да повярва дори първолак. Защо тогава да не приемем като по-вероятна хипотезата, подхвърлена от един страничен наблюдател: борбата за наркопазарите не е избухнала заради якия глад за дрога, а защото разбойниците имат стока в излишък? Впрочем защо стрелбата по Димитър Джамов да е точно заради дрога? Чунким са малко хората, пропищели от него в периода 1992-1994 г., когато в определени кръгове той беше по-известен като Митко Бомбата и държеше магистрала Тракия от Пазарджик до София, половината от околовръстното шосе и няколко склада току до аерогара София? Сегашният заместник-министър на вътрешните работи Румен Стоилов и шефът на контраразузнаването Иван Чобанов би трябвало да са наясно донякъде с житие-битието на Джамов, тъй като и двамата бяха секретари на МВР точно когато в България наистина се водеше гангстерска война - през усилния и кървав период 1993-1994 година. Същото толкова наясно по въпроса що е то гангстерска война са още шефът на ДНСП ген. Васил Василев, който в периода 1992-1995 г. е бил директор на служба Полиция в РДВР-София, както и директорът на НСБОП полк. Румен Миланов, който по онова време беше началник на КАТ. За топкриминалиста Ботьо Ботев да не говорим - от години той е известен като шеф на отдел Тежки убийства (сякаш има и отдел Леки убийства) в ДНСП и през ръцете му са минали всички по-видни охранителни и застрахователни... трупове. Вярно е, че нито една от споменатите вече поръчкови екзекуции не е разкрита, но това в никакъв случай не означава, че полковникът не е наясно с нещата от... живота. В интерес на истината името на Джамов нашумя сериозно около една наркоистория, разиграла се в началото на юли 1996 година. Тогава край столичното тържище в Илиенци бе заловен ТИР, натъпкан с почти 6 т марихуана. Малко по-късно (на 9 юли), по време на европейското първенство по борба за юноши, в Зимния дворец в София Димитър Джамов бе арестуван от взвод барети. Официалната версия бе, че е обвинен в грабежа на няколко кила злато и четири мерцедеса, собственост на виден цигански барон. Джамов преседя в следствения арест цели единайсет месеца (докато му се съсипе окончателно застрахователният бизнес), а от делото нищо не излезе. Между другото никой така и не е разследвал откъде изпосталелите от глад и недоимък роми имат злато за около 100 000 щ. долара и мерцедеси за още два пъти по толкова. Покрай шумния арест на Джамов се промъкна информация, на която също никой не обърна (поне видимо) кой знае какво внимание: като председател на федерацията по борба Димитър Джамов е трябвало да влезе в транснационално сдружение за подпомагане на спорта, подпомагане на ФИЛА (световната федерация по борба) и набиране на награден фонд за турнирите по борба. В сдружението щели да участват още диамантеният цар на Русия Иван Яригин, член на ФИЛА (вече покойник), турският ас в борбата Аик, унгарският шампион Чаба Хегедюш и олимпийският шампион от Япония Фокуда. Но арестът на Джамов явно осуетява начинанието, защото до ден днешен никой не е чувал има ли такова сдружение или няма.Колкото до бившата барета Алексей Петров - никой никога досега не е чувал той да е бил съпричастен в трафика на дрога. За бизнеса му се изговориха толкова много неща, че човек направо започва да се обърква по отношение на мотивите, довели до стрелбата пред плувния комплекс Спартак. Останаха обаче две брънки от бизнес-веригата на Петров, които никак не е излишно да закачим в наниза. Именно той преди седем-осем години наследи от покойния швейцарец Пиер Жиларди и съпругата му - златната българска гимнастичка Лили Игнатова, кетеринга на авиокомпания Балкан и го държа до продажбата на превозвача на израелската групировка Зееви. А една от най-известните фирми на Петров и бившите барети - Спартак, съзнателно или не, помогна през 1996 г. за възкръсването на пиратската структура Унисон, осигурявайки на нейния собственик Емил Димитров - Макарона (разстрелян през януари миналата година) сериозен гръб, чрез охранителното звено Унисон Секюрити. Според осведомени, малко преди МВР да запечата завода на Макарона в Ботевград (през 1999 г.), там е имало матрици за над 12 000 музикални албума. Всеки от който е отпечатан в тираж от около... 20 000 бройки. Чистата печалба за производителя от един пиратски компактдиск е половин долар. Какви пари са получавали бившите барети, за да осигурят спокойствието на Макарона, можем само да гадаем...И на изпроводяк още няколко думи: открай време е известно, че няма добри и лоши закони. Има закони, които се спазват и които не се спазват. С действащите в момента Наказателен и Наказателнопроцесуалния кодекс положението е същото. Вярно е, че те са писани от адвокати за... адвокати. Но също така е вярно, че ако държавата (в лицето на МВР, следствието, прокуратурата и съда) реши, че те вършат работа - едва ли ще е толкова трудно поне половината от разбойниците с висящи дела да бъдат прибрани на топло завинаги. Ей го - примерът с Майкъл Капустин е много показателен. Със Злати Златев (Златистия) - също. Що се отнася до хистеричните приказки за някаква гангстерската война, която уж бушувала в София - това е най-лошата услуга, която някой някога е правил на ген. Бойко Борисов. Тъй де - за какво блъска той цяла година денем и нощем, в студ и пек? Само заради някакъв си хеликоптер и 70 млн. лв. за нуждите на МВР, които не е ясно кога и откъде ще дойдат? Че това са по-малко от 1200 лв. на МВР-служител годишно. За кое по-напред...* To be or not to be? (Да бъдеш или да не бъдеш?) - началото на класическия монолог на Хамлет в едноименната класическа пиеса на Шекспир. Let it be (Нека да бъде) - класическа песен на Бийтълс, с която са отрасли не едно и две поколения български борци срещу тоталитаризма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във