Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТОЯ БИТ НЕ Е БИТ!

Преди 36 години един старшина от КАТ влезе в историята, срещайки сина на другаря Тодор Живков - Владимир, при доста странни обстоятелства. По онова време безценното отроче на Тато отбива военната си служба в плевенската Школа за запасни офицери, а през почивните дни задължително яхва личния си мерцедес и се връща в София, за да види роднините и приятелите си.
Една великолепна пролетна събота школник Живков отново се метнал на мерцедеса и доволно здраво настъпил педала на газта към столицата. Непосредствено преди прохода Витиня обаче той изведнъж се стъписал от странна гледка: на стотина метра пред него стои катаджия, който с дясната ръка размахва слънчоглед, а с лявата указва на шофьора да отбие и да спре моменталически.
Обладан от прекрасно настроение, школник Живков решил да си направи шега със служителя на МВР. Като съвсем обикновен водач на МПС той изпълнил указанията, слязъл от колата и с гузен вид подал книжката и талона си на старшината. Със строг глас катаджията съобщил на шофьора, че кара с 60-70 километра над разрешената скорост, фраснал една дупка в талона на Владимир Живков и... едва тогава прочел трите имена на водача и ги наложил върху снимката от шофьорската книжка.
- Ама, другарю, ама вие случайно да не би да сте... - запелтечил клетият милиционер, осъзнавайки с безпощадна яснота по-нататъшната си съдба.
- Съм, съм.. - отговорил дружелюбно школник Живков, наслаждавайки се на интелектуалния гърч, сковал внезапно тялото и лицето на катаджията.
- Ама другарю Живков... Ама извинявайте, как можах така да постъпя с вас... Ама какво ще правим сега... - взел да се вайка блюстителят на реда и сигурността по пътищата.
- Ми не знам, другарю милиционер, съвсем не знам - удължил агонията на клетника школник Живков.
- Ами-и-и... ето така ще направим - обявил с грейнало от щастие лице катаджията, след което оградил с химикалка перфорацията в талона на школник Живков, написал сакралното уточнение Тая дупка не е дупка и удостоверил с подписа си, че промяната е извършена от съответния компетентен орган...
Досущ като в случката с школник Владимир Тодоров Живков се разви и разследването на инцидента, при който на 16 май пострада фоторепортерът на в. Експрес Емил Иванов. След 12-дневно умуване резултатите от проверката показаха:
- полицаите не са докосвали колегата Иванов;
- Иванов съвсем сам е изтрил всички снимки, направени през деня;
- вдигнал е кръвно от нереализирани болни амбиции;
- диктувал е на лекаря какво точно да запише в болничния лист;
- излъгал е, че е удрян с палки, защото полицаите не са носили такива уреди за респектиране на закононарушителите;
- разиграл е целия спектакъл с една-единствена цел: като се изкара жертва на полицейско насилие, да направи безплатна реклама на вестника си.
Всичко това стана ясно в понеделник (28 май), когато на тържествено събрание в киносалона на Столичната дирекция на полицията нейният директор - главен комисар Румен Стоянов, обяви дългоочакваната вест: заради инцидента с фоторепортера, наказани и уволнени полицаи няма да има, защото по време на проверката не е събрано дори половин доказателство за вината на униформените.
Като благодарим на Бога (от името на журналистическата гилдия), че заради болните си амбиции колегата Емил Иванов не си е разбил главата с фотоапарата или пък не е скочил връз някой трамвай, оттук нататък Параграф 22 си поставя само една цел: все някой ден да открие и огласи верния отговор на задачата Кой излъга за причината, поради която на 16 май Съдебната палата бе задръстена от цивилни и униформени ченгета?
а) заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов, който малко след инцидента съобщи, че бил получен оперативен сигнал за терористичен акт и затова е поискал подкрепления от МВР ;
б) директорът на СДП - главен комисар Румен Стоянов, който на 28 май обяви, че засиленото полицейско присъствие се наложило, тъй като при заместник-министъра на правосъдието Димитър Бонгалов е постъпил сигнал за заплаха на ключов свидетел?
На всички, желаещи сами да открият верния отговор, Параграф 22 предоставя и един жокер: Младен Михалев-Маджо, заради когото бе вдигната цялата тупурдия, въобще не е никакъв ключов свидетел. Нито по делото за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле, нито по делото срещу Красимир и Николай Маринови. Оперативен сигнал за предстоящ терористичен акт в Съдебната палата също не е получаван.

Facebook logo
Бъдете с нас и във