Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТОППОЛИЦАЙ ПРОВАЛЯ РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОКАЗНО УБИЙСТВО

Точно преди 23 месеца се разигра един от най-абсурдните гафове, свързани с делото Луканов. Ако случката, за която ще стане дума след малко, беше отиграна в държава с нормална съдебна система, на трудовата борса заминаваха най-малко един футболен отбор полицаи и магистрати, а на подсъдимата скамейка - поне треньорското ръководство и собствениците на отбора. У нас обаче такива работи, както много добре знаем, не стават. Нито преди, нито сега. С две думи - идилия. На 27 януари 2000 г. медийното пространство - ни в клин, ни в ръкав - изведнъж се задръсти от информации, носещи еднотипни и скандално-сензационни заглавия от типа Издирваме украинец, задържан за убийството на Луканов.За разлика от десетки други пъти, пресцентърът на МВР реагира превантивно и още предишния ден следобяд разпространи обяснението, че българското бюро на Интерпол никога не е обявявало за международно издирване никакъв убиец на Луканов. Лице на име Шевчук наистина се издирва, гласи съобщението на пресцентъра на МВР, но само на територията на България и само от Дирекцията на националната полиция.Началото на скандала тръгва от информация, разпространена от агенция Балкан на 26 януари. Като източник на сензацията, пожелал (съвсем естествено) да остане анонимен, е посочена Върховна касационна прокуратура (ВКП). И понеже информацията е съвсем кратичка, ще си позволим да я цитираме цялата:Украинецът Владимир Шевчук е напуснал България преди Нова година, научи агенция Балкан от Върховна касационна прокуратура. Шевчук и неговият съгражданин Александър Акимов бяха задържани на 23 май 1999 г. на ГКПП-Капитан Андреево след съвместна акция на българските и турските спецслужби във връзка с убийството на Андрей Луканов. По-късно Акимов бе освободен от следствения арест и пуснат, тъй като по време на убийствата на Луканов и Сергей Шанин е бил извън България. Шевчук остана в следствения арест заради повдигнато срещу него обвинение за убийството на бодигарда на Иво Карамански Иван Кудев. Кудев беше разстрелян през есента на 1995 г. пред апартамента си в столичния жк Младост 4. На 17 декември младши прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) е подписал постановление за прекратяване на делото срещу Шевчук поради недоказаност на фактите. На 20 декември 1999 г. Шевчук е бил освободен от ареста. По всяка вероятност той е напуснал веднага България. Шефът на отдел Тежки убийства в полицията полковник Ботьо Ботев малко след това е сезирал главния прокурор Никола Филчев, че делото е неправомерно прекратено, тъй като със специални разузнавателни средства (СРС), разрешени по законния ред от съда, са били записани признания на Шевчук, че той е убил Кудев. Украинецът е разказал подробно за убийството, посочил е марката на оръжието и е насочил следствието към други свидетели. Според полк. Ботев е недопустимо при налиието на тези материали да се прекратява делото.Наблюдаващият прокурор от СГП обяснил, че при използването на СРС, до един ден след това съдът трябва да бъде уведомен за резултатите. Този срок е бил изпуснат и той е мотивирал прекратяването на делото с това процесуално нарушение. Градският прокурор Нестор Несторов, след намесата на ВКП, е отменил прекратителното постановление и е възобновил делото срещу Шевчук. То обаче вече ще се води задочно, а украинецът ще бъде даден на Интерпол за издирване и повторно връщане в България.Делото бе прекратено, но след като по-късно постъпиха нови материали, получени чрез СРС, се прецени, че прекратяването е неправилно и делото бе възобновено, заяви за агенция Балкан софийският градски прокурор Нестор Несторов. Няма защо да се търси умисъл в прекратяването - просто материалите не са били представени преди подписването на прекратителното постановление.Какво днес прави впечатление в тази антикварна дописка? Нищо, с което отдавна да не сме свикнали: полицията хваща разбойниците, а следствието лъже някои млади и зелени прокурори и проваля резултатите от къртовската работа на ченгетата. Тъй де - не е шега работа да задържиш бандит за едно убийство и майсторски да разкриеш, че той наистина е килър, но по друго време и на друг човек. Ей тук стигаме до онова легендарно Да, ама не!, с което Петко Бочаров остана в историята на новодемократичната българска журналистика. Защото истината е толкова встрани от информацията на ВКП и професионалното възмущение на полковник Ботьо Ботев, че няма как - ще трябва да й отделим повечко място.На 26 май 1999 г. в няколко централни всекидневника изтича информацията, че на ГКПП-Капитан Андреево са заловени руски наемни убийци. Три дни по-късно де що има медия из страната гръмва с поредната сензационна новина: Хванаха убийците на Луканов. В пространни интервюта министърът на вътрешните работи Богомил Бонев, главният секретар Божидар Попов и директорът на НСБОП Кирил Радев надълго и нашироко (видимо удовлетворени от себе си) разказват как килърите са заловени след дълга и перфектна операция, разработена от българските спесцслужби.Сами си ги доведохме от Турция, заявява пред в. Сега генерал Богомил Бонев (бр. 122 от 29-30 май 1999 г.). - Сега още не искам нищо да говоря, защото имаме още много работа. И без това довеждането им бе свързано с много трудности и комбинации....И както ексминистър Бонев не ще да говори, в същата публикация в. Сега пише, че двамата са:- членове на мощна банда, изпълняваща поръчкови убийства из цяла Европа;- заподозрени са за убийството на Луканов;- няколко дни са били пазени на тайно място, за да могат да бъдат заловени и съучастниците им.Без да се впускаме повече в подробности, защото не е наша работа на нищим откъде колегите от в. Сега си имат информацията, ще отбележим само едно: прав е Богомил Бонев, че подобно довеждане е свързано с много трудности и комбинации. Тъй де - лесно ли става докарването на поръчков килър, който по време на същинското убийство е бил в друга държава? Всъщност - припомнихме майския екшън на границата, защото именно Владимир Шевчук (на украински език името му е Володимир и затова в родните медии то се среща и по двата начина - бел. ред.) е онзи, нашият човек, с когото започнахме. Тайното място, на което Шевчук и Акимов са пазени е прословутата Къща на ужасите в Копривщица. А от какво са пазени - става ясно от освобождаването на Акимов (в дописката на агенция Балкан си пише защо). И от драмата, разиграла се впоследствие около Шевчук.Близо два месеца след задържането на украинеца (и след използването на специалните разузнавателни средства в Копривщица), на 1 юли 1999 г. делото за убийството на Иван Кудев е възобновено и възложено на следователя Емил Иванов от Специализираната следствена служба. На 17 декември 1999 г. (близо шест месеца по-късно) следователят пише скандалното си заключение, с което предлага на наблюдаващия прокурор да прекрати въпросното дело:На 1 юли 1999 г. следственото дело е било възобновено, тъй като се налагало извършването на нови следствени действия по отношение на заподозряно лице - пише следователят Иванов. - На 9 юли 1999 г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 115 от НК е бил привлечен украинския граждани Володимир Шевчук с взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. През юли 1999 г. е била извършена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на веществени доказателства по постановление за назначаване на експертиза от 1995 г. При проведеното изследване се е получил отрицателен резултат за наличието на слюнка по 2 дъвки и 2 фаса от цигари. От извършената СМЕ за ДНК-анализ се установило, че биологичния материал от обект N2 (дъвка, намерена и иззета на 17 септември 1995 г. от местопроизшествието) е 11 427 649,586 пъти по-вероятно да произхожда от Володимир Шевчук, отколкото от друг мъж. (Едно уточнение - става дума за това, че ДНК-анализа стопроцентово доказва, че Шевчук е бил на местопрестъплението, тоест - или той е физическият убиец, или е наблюдавал отстрани - бел. ред.).Преразпитана, свидетелката С. (приятелката на Кудев, с която той се е прибирал вкъщи минути преди да бъде разстрелян от упор - бел. ред.) заяви, че лицата, които са застреляли Кудев са били средни на ръст, не едри. Володимир Шевчук е висок 200 см., едър, здрав и атлетичен...... На 12 август 1999 г. бе направено искане до ДНСП да бъдат предоставени СРС (специалните разузнавателни средства, от които е видно, че Шевчук си е признал за участието в убийството на Кудев - бел. ред.) за прилагане към делото. До настоящия момент не са изпратени нито СРС, нито отговор на писмото, с което се изискват. Считам, че обвинението срещу Володимир Шевчук следва да бъде прекратено на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК....Този член, съвсем буквално гласи следното: Прокурорът прекратява наказателното производство когато намери, че обвинението не е доказано.Както вече знаем - наблюдаващият прокурор по делото Венцислав Андреев се е съгласил с мотивите на следователя и е написал тъй нареченото възмутително прекратително постановление. Просто защото не е имал абсолютно никакви основания да остави човек, макар и заподозрян в убийство, зад решетките повече от 7 месеца. И още нещо ни кара да се съмняваме, че копривщенските специални разузнавателни средства са наистина ключови в разгадаването на убийството на Иван Кудев. В заключението на следовател Георги Достин, разследвал екзекуцията на Кудев още през периода 1995-1996 г., пише следно:... От извършената балистична експертиза е видно, че използваното оръжие при извършване на престъплението е пистолет Чешка Збройовка, модел 27, калибър 7.65 мм....В този смисъл е редно някой да попита полковник Ботев (дори и днес, две години по-късно) няколко неща:- Какво точно оръжие е посочил по време на разпитите в Копривщица, записани със специалното разузнавателно средство, какъв му е бил калибъра и толкова ли е важно това, след като още през 1996 г. това се е знаело и е било приложено като законно придобит материал по делото?- Към какви нови свидетели е насочил следствието Шевчук, след като въпросното специално разузнавателно средство демонстративно не е било предоставено на следователя в продължение на 5 месеца?- Кога съдия е разписал разрешението за използване на СРС-то - при задържането на Акимов и Шевчук на ГКПП-Капитан Андреево, при докарването им в спецследствието седмица по-късно или малко преди полк. Ботев да вдигне декемврийския скандал.- Защо Дирекцията на националната полиция обявява Шевчук единствено за национално издирване? При положение, че и полковник Ботев (служител в същата дирекция), и Върховна касационна прокуратура, и Софийска градска прокуратура са знаели отлично, че той моментално е напуснал България? И накрая - защо полковник Ботев не уреди издирването на Шевчук в Украйна, така както уреди докарването на Проценко и Русов? Ние засега имаме само един от отговорите на всички тези въпроси: от години полк. Ботев се представя в медиите като шеф на отдел Тежки убийства в ДНСП. А по всичко личи, че поръчковата екзекуция на Кудев влиза графата Леки убийства, с каквито никой не се занимава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във