Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТОЗИ МИЛЕНКОВИЧ, НЕ Е ОНЗИ МИЛЕНКОВИЧ

В началото на седмицата (вторник, 15 юли) на закрито заседание съдийката от Софийския градски съд Мая Цонева наложи на Ненад Миленкович мярка за неотклонение задържане под стража. Сърбинът бе задържан при пълна секретност на 10 юли около 22 ч. пред блока, в който живее на ул. Деспот Слав 22 в столичния кв. Павлово. Според неофициална информация сърбинът е бил изчакан да слезе от автомобила си, след което върху него изневиделица се скупчили няколко спецполицаи. Непосредствено след ареста на сърбина в пресата се появиха многозначителни информации, че в страната (първоначално във Варна) бил задържан член на Земунския клан, издирван за убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич. Сензационната новина бе потвърдена индиректно и от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който от Варна оповести, че МВР е извършило сериозно разкритие.Няколко дни след ареста в кв. Павлово от дълбините на МВР изплува новината, че задържаният се нарича Ненад Миленкович, който имал в биографията си около... двайсетина убийства. Както си му е редът, неколцина чевръсти репортери моментално успяха да се докопат до приказливи отлично информирани източници, след което в публичното пространство се разигра поредният полицейски водевил. Арестуваният на 10 юли Миленкович оглавявал българския клон на т. нар. Група на Плъха (сръбска наркотрафикантска групировка, свързана със Земунския клан). Задачата на Миленкович била да организира доставките на чист хероин от България за Белград. Негови основни сътрудници били Младжан Мичич (Плъха) - арестуван през март 2003 г. по подозрение, че е съучастник в екзекуцията на Зоран Джинджич, и Душан Спасоевич-Шиптар (активист на Земунския клан, застрелян от белградски спецченгета през март при опит за задържането).Според споменатите отлично информирани източници - Миленкович, Плъха и Шиптар доставяли хероина от България в Белград. В сръбската столица стоката била поемана от Саша Стойкович (Фукса) и Радованче Милкович (Ранац). После дрогата била извозвана в малкото селце Смолинац, където хероинът се разреждал, придавал му се търговски вид и... поемал към необятните пазари на Европейския съюз. И накрая, за да прилича манджата с грозде досущ на изискан специалитет, на медиите бе пусната и още една залъгалка: заповедта за издирването и арестуването на Миленкович е издадена на 11 април 2003 г. и той е единственият от 18-те тартори на Земунския клан, успял досега да остане на свобода. Миленкович - това е Сретен Йосич номер две. Тези бандити обикалят света, никой не иска да ги лови, но ние го правим. Този арест може да доведе до още разстрели. Спомняте си колко атентата имаше у нас след залавянето на Йосич - изцепи се в една-две по-услужливи медии висш полицейски шеф, пожелал името му да остане фирмена тайна. Според него Миленкович бил издирван в родината си за 20 поръчкови убийства, а почеркът му личал и в други три софийски екзекуции заради дрога: на Румен Яневски-Каратиста (разстрелян с автомат в джипа си през януари 2003 г.), на Тихомир Трифонов (убит пак с автомат две седмици след Яневски) и на хърватина Роберт Шкарица (който също бил от Земунския клан и живеел на трийсетина метра от софийския дом на Миленкович).Толкоз с високопоставените хвалби на висшите меверейци, които и за добро не желаят имената им да се появяват в пресата. И може би са прави, защото дори за човек-лаик цялата тази история толкова понамирисва, че няма накъде повече. Първото доказателство, че Миленкович май не е никакъв супермафиот, е заровено в количествата дрога, които той е трафикирал през България. Според публикации в наши, а после и в сръбски медии всяка година Миленкович заливал родината си и Западна Европа с... 10-15 килограма чист хероин. За доверчивия и нищо неподозиращ читател тази цифра изглежда невероятна, още повече че обърната в пазарна дрога и пари, работата изглежда съвсем като истинска. Но, ако нещата се сравнят с наркопоказателите в България и обединения европейски пазар - фанфарите след залавянето на мафиота леко започват да наподобяват... пионерска тръба. По данни на МВР (при това доста неточни) всяка година в България се харчат по 60 килограма хероин. Колкото до количествата на хероина, търгуван в Западна Европа, работата е изключително дебела и тамошните експерти изчисляват бизнеса в десетки и стотици... тонове.С други думи - със своите 10-15 кила хероин годишно Миленкович тутакси се превръща от виден мафиотски бос в най-... обикновено наркомуле, за което човек не си заслужава да си хаби приказките.Но онова, което най-много интересува малкият и сплотен колектив на Параграф 22, е по какви причини супермафиотът Ненад Миленкович цели три години живее необезпокояван в София и върти бизнеса са си, както на него си му харесва и даже създава семейство? По силата на каква логика, след като половин година българското МВР сваля шапка пред героизма на сръбското МВР (след убийството на Зоран Джинджич) не си мръдна и пръста дори, за да провери дали сред живеещите в България сърби не се намира и някой от издирваните босове на Земунския клан? И накрая - къде останаха всички хвалби, че от години българското и сръбското МВР-та си взаимодействат перфектно и денонощно громят рам(б)о до рам(б)о наши и техни мафиоти? Толкоз ли не се намери поне един човек, който да вземе снимката на издирвания от Белград мафиот и да я сравни с физиономията на арестувания сърбин в София? За да установи, че този НЕНАД Миленкович май не е онзи ДЕЯН Миленкович, когото целият сръбски подземен свят познава с прякора Бъгси?Според съпругата на Ненад Миленкович - 23-годишната Душица Тодорович, мъжът й се занимава с трансфер на футболисти, а нейната фирма търгува с обувки. Адвокат на Миленкович е бившият шеф на военна прокуратура Лилко Йоцов. На 15 юли, когато Софийският градски съд остави (на втора инстанция) сърбина зад решетките, адвокат Йоцов заяви, че властите не разполагат с абсолютно никакви доказателства за някакви връзки на Ненад Миленкович със Земунския клан. Той обяви още, че срещу клиентът му няма предявени обвинения за престъпления, извършени в България. Думите на адвоката бяха потвърдени и от и. д. шефа на Националната следствена служба Румен Георгиев, който официално съобщи, че срещу Миленкович не са повдигани никакви обвинения за престъпления от общ характер. Истината за криминалната дейност на Ненад Миленкович изплува на бял свят в средата на седмицата (сряда, 16 юли), когато откъм Сърбия пристигна вестта, че той е издирван за двегодишна присъда за притежаване на дванайсет (12) грама кокаин и незаконен пистолет. Комшийската преса също побърза на отмие резила от лицето си и свърза Ненад Миленкович с убийството на някакво момиче от белградския квартал Братя Йеркович отпреди три-четири години. Именно заради това престъпление, твърдят сръбските колеги, Миленкович е избягал от родината си и е потърсил убежище в България...... От два дни българското МВР сякаш напълно забрави за пребиваването на колосалния международен престъпник Ненад Миленкович в страната. Откъм белокаменната къща на ул. Шести септември не се чува ни дума, ни вопъл, ни стон. Тотална неразговорливост е налегнала дори най-бъбривите отлично осведомени източници от високите етажи на МВР и националната полиция. Сякаш нищо не е било само до преди седмица, когато белите коне на успеха денонощно тупуркаха из страниците на някои по-доверчиви (меко казано) национални всекидневници. А колкото до разследването на трите софийски убийства, които светкавично бяха пришити на Ненад Миленкович - те са си там, откъдето ги поеха националните спецове на ген. Васил Василев и топследователите от Столичната следствена служба - доникъде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във