Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТОЗИ ПЪТ СЪДЪТ В СТРАСБУРГ ПОЗНА ПОЛОВИНАТА ОТ ВЕРНИЯ ОТГОВОР

В края на миналата седмица за вътрешния министър Румен Петков настъпиха тежки дни, защото трябваше да говори по две теми, чието публично обсъждане е кошмар за всички ченгета и техните началници. При това не само в България и в т. нар. бананови републики, но и в люлките на съвременната демокрация, т.е. в страните членки на Европейския съюз и САЩ.
На 28 юни откъм Страсбург долетя вестта, че Европейският съд по правата на човека отново е осъдил България за калпаво законодателство. За разлика от друг път, сега държавата (в лицето на финансовото ведомство) ще трябва да плати само разноските по делото, защото става дума за процедурите за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), за тяхната ефективност и за начините за контрол на тяхната употреба.
Причината, поради която Европейският съд по правата на човека подхвана темата за българските бръмбари, е печално известена. През лятото на 2000 г. в жилището на тогавашния главен прокурор Никола Филчев бяха открити забравени подслушвателни устройства.
А конкретният повод е, че според жалбоподателя - пловдивската Асоциация за европейска интеграция и човешки права, вътрешният министър разполага с неограничени правомощия по отношение на специалните разузнавателни средства, а разпорежданията му за тяхното прилагане не подлежат на съдебен контрол.
Нещо, което от формална гледна точка не е вярно, защото действащият Закон за специалните разузнавателни средства влезе в сила още на 24 октомври 1997 г. и оттогава в България СРС-та се прилагат единствено с разрешение на съда.

В момента едва ли е необходимо да се връщаме години назад във времето и отново да си обясняваме колко измислено бе всичко по т. нар. афера Филчевгейт. Ето защо ще си припомним само някои основни моменти от нея, свързани с днешната ни тема.
Въпреки че скандалните СРС-та са били монтирани още през 1993-1994 г., когато апартаментът на Филчев е бил в жилищния фонд на БОДК (Бюро за обслужване на дипломатическия корпус), през есента на 2000 г. държавното обвинение реши да докаже, че МВР е извън всякакъв контрол. В името на тази идея бившият обвинител № 1 спретна проверка, която може да бъде описана така: в продължение на един месец (от 20 ноември до 22 декември) отбор от трийсет прокурори отарашиха МВР така, както никой дотогава не го бе тарашил. Проверката е обхванала периода 1 октомври 1999 г. - 28 ноември 2000 г., а резултатите й са повече от страховити:
През проверявания период са направени общо 10 020 искания за прилагане на СРС, от които 5843 през 1999 г. и 4177 искания през 2000 година.
От службите на МВР - НСС, НСБОП и ДНСП, са излезли общо 4473 искания, от които 2360 за 1999 г. и 2113 за 2000 година.
Останалите 5547 искания за СРС са направени предимно от СДВР и РДВР, следствените служби и Националната разузнавателна служба.
През проверявания период в Дирекция Оперативна и техническа информация (ДОТИ) са постъпили 8282 искания, а в Дирекция Оперативно издирване (ДОИ) - 1738 искания.
В над 2000 случая (т.е. всяко пето искане) прилагането на СРС е било одобрявано с цената на едно или друго закононарушение.
Общо 243 лица са подслушвани и следени незаконно, т.е. за престъпления, които не са тежки по смисъла на закона и се наказват със затвор до 5 години.
Множество разпореждания за СРС са подписани с отметка за министър, без да е посочено кои лица, в какво качество и на какво основание са положили подписа си вместо министъра.
През 1999 г. 90% от разпорежданията за външно проследяване (т.е. за пускане на спецченгетата от ДОИ - бел. ред.) са издадени без задължителното вписване на съответните дати.
Масова практика е искането за удължаване на срока за прилагане на СРС, без в тези искания изрично да е мотивирана необходимостта от това.
Не се унищожават материалните носители за ползваните СРС и съдържащата се в тях информация по установения ред, с което се създават предпоставки за злоупотреби.
Почти всички книги и дневници в ДОТИ и ДОИ не са прошнуровани, прономеровани и подпечатани. Някои от регистрационните дневници в ДОИ дори не се водят на отчет в инвентарната книга.
В нарушение на нормативната уредба, всички искания, разрешения и разпореждания се съхраняват в оперативно-техническите служби, а не в службите заявители на СРС.
Липсва ефективен механизъм за външен контрол върху службите на МВР, осигуряващи прилагането на СРС.
От всички 10 020 дадени разрешения за прилагане на СРС през проверявания период само в 269 случая (2.67%) се е стигнало до реализация, т.е. съставени са протоколи за веществени доказателствени средства...
Какво се случи след края на проверката също не е кой знае каква загадка: не се случи нищо, защото по онова време СДС имаше да решава далеч по-важни цели от някакъв си контрол върху специалните разузнавателни средства. Примерно - да ликвидира окончателно Националната следствена служба и да спечели парламентарните избори през лятото на 2001-ва с цената на всичко.
Горе-долу същото бе и правозащитното поведение на НДСВ от началото на жълтия мандат през юни 2001 г. до средата на 2003 година. С тази разлика, че Симеон Сакскобургготски и хората му обещаха, че най-напред ще реформират съдебната система и МВР, после ще напишат дългоочаквания Закон за специалните служби и едва тогава ще оправят Закона за специалните разузнавателни средства.
През късната есен на 2002 г. обаче черна котка мина пътя на жълтите на три-четири пъти и те също забравиха обещанията си.
На 12 ноември спецполицаят от ДОИ Живко Георгиев бе арестуван и срещу него бяха повдигнати четири обвинения: за издаване на държавна и на служебна тайна, за незаконно притежаване на боеприпаси и за нарушаване на служебните задължения по непредпазливост.
На 5 декември 2002 г. гръмна скандалът с три оперативни разработки на Националната служба за сигурност - срещу бившия шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов (Гном), срещу спецченгето от ДОИ Живко Георгиев (Двойник) и срещу т. нар. шеф на Моряшкия синдикат Пламен Симов (Моряк). От разсекретените стенограми стана ясно, че освен Атанасов, Георгиев и Симов са подслушвани още Едвин Сугарев, покойният прокурор Николай Колев, правосъдният министър Антон Станков и неколцина журналисти от централни медии.
На 12 декември Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-ото Народно събрание състави работна група, която извърши проверка на всички материали по трите разработки на МВР. А на 19 декември синият депутат Йордан Бакалов и член на споменатата работна група обяви: Има категорични доказателства за това, че МВР е подслушвало бившия президент Петър Стоянов, политици от СДС, членове на Конституционния съд, председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров и журналисти. По наши наблюдения МВР подслушва по 12 разговора на минута в тотално нарушение на конституцията и Закона за специалните разузнавателни средства...
Реакцията на НДСВ и ДПС бе повече от странна. Вместо да затегнат режима за прилагането на СРС и да въведат жестоки наказания за злоупотребите с тях, през лятото на 2003 г. НДСВ и ДПС увеличиха затвора за десетина-дванайсет вида престъпления от 5 на 6 години, като по този начин разпростряха обхвата на СРС-тата върху почти целия Наказателен кодекс.
От лятото на 2005 г. насам, въпреки всички обещания, че ще въведат ред в дейността на специалните служби и прилагането на специални разузнавателни средства, новата управляваща коалиция - БСП, НДСВ и ДПС, също не си мръдна пръста по този въпрос. За да го решат в полза на обществото, разбира се. Защото те, едновременно с приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), забъркаха такъв батак, че на практика... предопределиха масовото прилагане на СРС-та.
По принцип, съгласно чл.13 от Закона за специалните разузнавателни средства, право да искат използване на специални разузнавателни средства имат:
- Национална служба Сигурност, Национална служба Полиция, главните и областните дирекции на Национална служба Полиция;
- Служба Военна информация и Служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване към министъра на отбраната;
- Националната разузнавателна служба;
- Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;
- главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.
Вместо този текст механично да бъде преписан и в НПК, управляващите депутати от 40-ото Народно събрание правят друга врътка: въвеждат разпоредбата на чл.173, ал.1, която гласи: За използване на специални разузнавателни средства по конкретно досъдебно производство до съда се подава писмено мотивирано искане от прокурора, който наблюдава разследването.
Казано накратко, това означава... пълен батак. Първо, защото този текст противоречи на Закона за специалните разузнавателни средства, където фигурата наблюдаващ прокурор не съществува. Второ, защото на практика всеки един обвинител, който наблюдава работата по 30 дела за тежки престъпления - с общо 50 обвиняеми и свидетели например без никакъв проблем би могъл да поиска и да получи разрешение за прилагане на... 150 СРС-та. И трето, защото по никакъв начин на Националната разузнавателна служба и Служба Военна информация (т.е. цивилното и военното разузнаване) не би трябвало да им е разрешено да прилагат СРС-та на територията на страната.
Така че ден, след като на 28 юни Европейският съд по правата на човека в Страсбург заклейми България, че по линия на СРС-тата шефът на МВР разполага с огромни правомощия и не подлежи на съдебен контрол, Румен Петков с пълно право заяви: Създава се една абсолютно невярна представа, че вътрешният министър е този, който от 2000 г. се разпорежда и ползва специалните разузнавателни средства. И България трябва да обжалва решението на Европейския съд по правата на човека, за да представи нещата такива, каквито са в действителност.
Изворът на неговото самочувствие блика от разпоредбата на чл.18, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт, които в обобщен вид гласят: В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност СРС могат да се използват и без разрешение на съда - въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър. Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от съда, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.
Друг е въпросът по какъв начин се унищожават непотребните СРС-та, кой контролира тези процеси, защото съдебните процеси, по които се използват СРС-та като веществени доказателствени средства, все още се провеждат при закрити врата. За това обаче не е виновен вътрешният министър, а т. нар. политически елит. Който, докато е в опозиция, непрекъснато пищи, че е следен и подслушван незаконно. Но вземе ли властта - изведнъж забравя за несгодите си и с нескрито удоволствие започва да се наслаждава на... писъците, издавани от политическите му опоненти. (§22)

Въпреки че в периода 1997-2001 г. ген. Атанас Атанасов бе превърнал поверената му Национална служба за сигурност в едно огромно ухо на СДС, днес той е един от най-ревностните правозащитници - стане ли дума за използване на специални разузнавателни средства. Какво да се прави - с българските ченгета е така: в зависимост от обстоятелствата те сменят или професията, или нрава си. А понякога и двете...

Facebook logo
Бъдете с нас и във