Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Трезори на мушката заради стара наредба

Поредицата от неразкрити обири на обществени трезори през годините по всяка вероятност ще се увеличи с още един - в понеделник (2 май) гръмна и този на бул. Евлоги Георгиев №14. Обстоятелствата около обира на частното хранилище вече са известни и на полицията, и на широката общественост. Извършителите нахлули посред нощ под претекст, че са клиенти. Двама бодигардове са респектирани и завързани. Отворени са около 900 касети, отнесен е компютърът със записите от охранителните камери. Крайният резултат е ясен - има обир, но никой, включително и полицията, не знае какво и колко е изнесено от разбитите 509 касети. Всеки от клиентите сам за себе си ще си направи горчивата сметка, но с мъка на сърцето ще впише отнетото богатство в графата безвъзмездно загубено. Голяма заслуга за безизходицата обаче има и остарялата нормативна база за работата на трезорите.
В деня след обира шефът на СДВР старши комисар Валери Йорданов съобщи, че нападателите са задигнали и компютрите, където има записи от обира. Полицията издирва свидетели, но липсата на кадри от видеокамерите затруднява действията на служителите на реда. На този етап не може да се каже какво точно са задигнали крадците. Това е частен трезор, в който хората държат пари, ценности и документи - какво точно е взето няма как да бъде установено, посочи той.
Столичната полиция няма на какво особено да разчита в разследването на това престъпление. Записи няма, свидетели - освен битите бодигардове, също няма, оставените следи са нищожни. Сверяването на почерка на неизвестните извършители - първоначално двама, а след това кой знае още колко - с тези от други подобни обири през годините няма да доведе криминалистите до желания резултат.
Най-любопитното е, че в нощта преди да бъде извършен грабежът на бул. Евлоги Георгиев 14, в ефира на една от националните телевизии бе излъчен екшънът Човек отвътре, в който интригата се върти около обир на банков трезор. Разследващите и там бяха изправени пред въпроса кой е свършил работата, имал ли е информация за съдържанието на касетите и какво точно е търсил. Филмът обаче завърши с хепиенд за всички герои - извършителите останаха неразкрити и запазиха плячката си, ченгето получи бонус, а тъмното минало на собственика на трезора беше осветено за радост на търсещите справедливост.
В нашия случай, поне засега, няма изгледи за всеобщ хепиенд. Даже ако съмненията на разследващите, че обирът е инсценировка, се окажат истина. Повод за появата на подобни мисли в главите на криминалистите дава житието на собственика на трезора Борислав Ралчев (51 г.) Той развива такава дейност още от 1991 година. По неофициална информация наред със съхраняване на ценности и спестявания в около 1000 касетки на подбрани клиенти той давал по 2.4% лихва на месец, за да им върти парите. Сумите му били връчвани без насрещен документ. Всичко вървяло перфектно до края на 2010 година. Но преди около шест месеца Ралчев изведнъж изчезнал, спрял да изплаща лихви и да връща внесени по-рано суми.
Неофициалната информация сочи, че той е завлякъл около 5 млн. лева. Над 20 клиенти вече са подали жалби и искат да го подведат под съдебна отговорност. Сигнали за измама или за друго престъпление срещу Ралчев в полицията няма, тъй като проблемът на завлечените е гражданско-правен, от частен характер, а не наказателен. Твърди се, че всички клиенти на трезора са подписвали декларации, че не искат обезщетения в случай на обир. Но ако все пак някой от завлечените прояви голям инат и стигне до финал на гражданско дело, той - оказва се, няма да може да вземе и стотинка от Ралчев. Причината е проста - по документи в последната година той е в несъстоятелност. А преди около две седмици и сградата, в която се намира трезорът, е обявена за продан, защото собственикът й Борислав Ралчев не може да обслужва кредита си от около 1 млн. лева. Мисля, че не е случайно, че е инсценирано. Тази схема е измислена отдавна. Сега си мисля, че по-скоро е било пирамида - и с всяка следваща операция е покривал предходните. До един момент, когато е решил да спре, изплака една от потърпевшите.
Вълненията й сякаш стигнаха до ушите на МВР. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви във вторник (3 май), че не е изключено трезорът наистина да е работил като финансова пирамида. Той потвърди също, че досега полицията не се е занимавала с Ралчев, защото липсвали сигнали срещу него. Пред камерата на БТВ обаче двама пострадали обявиха, че още през 2010 г. са подали жалби в Софийската районна прокуратура (СРП), в Софийската градска прокуратура (СГП), уведомени били и служители от Икономическа полиция при Четвърто РПУ в столицата, които трябвало да проверят сигналите.
Ден след обира се активизира и прокуратурата. Говорителят на обвинението в столицата Маргарита Немска обяви във вторник (3 май) че СГП ще образува проверка за лихварство срещу собственика на трезора Борислав Ралчев, който беше арестуван по-късно същия ден. Според нея ще бъдат разпитани всички клиенти, за да се провери изтеклата в медиите информация, че Ралчев е предлагал високи лихви срещу парични влогове. Ако прокуратурата събере достатъчно доказателства по обвинението срещу Ралчев за незаконна финансова дейност, бизнесменът ще бъде застрашен от три до пет години затвор и от конфискация на половината от имуществото му.
Въпреки афишираната активност на прокуратурата и на МВР мокрият пешкир ще трябва да опере вътрешното ведомство - заради безхаберието при издаване на разрешения за подобна дейност. Бедата е, че вече е допусната възможността да се случват подобни инциденти. Всеки желаещ може да си отвори трезор за съхранение на пари и ценности, ако регистрира търговско дружество в съда. Единствените задължителни условия са описани в Наредба I - 171 на БНБ и на МВР, която е отпреди десет години. За да отвориш частен трезор, според нея освен регистрацията в съда се иска само още подходящо помещение и съответното специфично оборудване за съхранение и охрана. Законовата рамка, разработена съвместно от БНБ и МВР във въпросната Наредба 1-171 за обезпечаване сигурността на банките и небанковите финансови институции, е в сила от 10 август 2001 година. В нея е записано, че банките и небанковите институции са длъжни да оборудват офисите си с датчици, с детектори срещу земетресения, да инсталират тв-камери, паник-бутони или педали, да изолират касиерите с куршумоустойчиви стъкла, да направят ремонт на стените на офисите, за да достигнат специална дебелина.
По въпроса дали е възможно един трезор да действа като пирамида, наредбата обаче скромно мълчи. Вярно е, че наивността и лековерието (или алчността) не се управляват с наредби. Но иначе е притеснително, че въпреки честите и най-вече неразкрити обири на хранилища законодателят продължава да се обляга на нормативната база от далечната 2001 година. И също мълчи...

Изисквания за сигурност
В трезора трябва да има бронирани стъкла, дебели по метър стени, допълнителна армировка на пода, блиндирана врата и добра сигналноохранителна техника. Според наредбата трезорите могат да съхраняват от 1 до 20 млн. лв., в зависимост от защитата, която имат. За да се държат там до 1 млн. лв., помещението трябва да притежава стоманобетонни стени по 40 см, а стъклата да са бронирани. За да се съхраняват над 20 млн. лв., стените трябва да са дебели по метър, а стъклата да издържат на автоматичен огън. Армировката на пода пък трябва да съдържа най-малко 154 кг желязо на кв. метра. Изискванията са всеки трезор да има защитена транспортна връзка с местата, където се работи с пари и с ценности. Както и няколко стоманени врати и специални детектори в тавана, в пода и в стените, които са подсилени. Задължителни са и паник-бутон във и пред помещението, както и камери с достатъчна разделителна способност за разпознаване на лицата. Същото важи и за т. нар. обществени трезори, които не са собственост на банка или на друга финансова институция. Необходими са също и метални касети с различен размер за съхранение.
Оборудвано с техника и касети помещение се инспектира от представител на Охранителна полиция. Последващият контрол върху дейността на трезора, според Наредбата, обаче е грижа на собствениците му, а не на полицията.
Трезорите са два вида - банкови (обществени) и частни. Цената на най-малката касета в повечето обществени хранилища е около 300 лв. годишно, най-големите струват по около 1500 лева. В името на сигурността банковите трезори не работят в събота и в неделя, а в делнични дни ги затварят в 17 или в 18 часа. Освен това има лимит за достъп на даден клиент до касетата му.
В частните хранилища най-малката касета струва по 100-120 лв. годишно. За най-голямата се плащат между 800 и 1000 лева. Освен това частните трезори работят в събота и в неделя, някои дори са денонощни. Разликата между банкови и частни трезори се вижда още при сключване на договор за съхранение - банковите хранилища предлагат обезщетения до определена сума за съдържание на касета. Предлагат се също и застраховки на съдържанието на касети в различни застрахователни компании. Всичко, което остане извън застраховката или обезщетението, при обир изгаря.

Хроника на неразкритите обири
Грандиозен по размаха си е обирът в клона на Биохим в София през март 2004 година. Тогава бандитите влязоха в трезора през мазетата на сградата, прокопавайки дупка в 30-сантиметровия под и неутрализирайки всички защити на охранителната система. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 от общо 600-те сейфа. След себе си те посипват пода с червен пипер, за да заличат следите, и изсипват цял чувал с чужди косми, събрани от фризьорски салони. Това е направено, защото често за идентифициране на престъпници в криминалистиката се използва ДНК експертиза на открити на местопроизшествието косми. За да е съвсем сигурно прикритието, те разбиват и тръба на канализацията и наводняват помещенията. Обирът остава неразкрит. През април 2004 г. само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи за изчезналите суми, книжа и вещи. На останалите застрахователят Алианц България изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През февруари 2005 г. по подобен начин беше направен удар в клона на ОББ в Ботевград. А само месец по-късно обраха ПроКредит банк в ж.к. Младост. И в трите случая в обектите не е имало жива охрана. Според наредбата на БНБ и МВР живата охрана в банките през цялото денонощие не е задължителна. Изискването е там да има минимум един денонощен пост и/или сигнално-охранителна техника с изведен сигнал в център за реагиране.
На 15 юли 2009 г. бе извършен обир в трезор на Първа инвестиционна банка в Гоце Делчев. В хранилището бе проникнато чрез отвор в тухлената стена през съседно помещение, което не е собственост на банката. Разбити бяха осем от общо 132 касети, съхранявани в помещението. Откраднати са близо 166 000 евро и 90 000 лева.
Един от най-впечатляващите обири на частен трезор бе извършен на 10 декември 2009 г. в столицата. Посред нощ 10 маскирани и въоръжени с автомати и пушки мъже нахлуха в денонощния трезор на бул. Дондуков. Вратата на хранилището отворили охранителите, след като отвън им показали клиентска карта. Двамата възрастни пазачи не успели и да гъкнат, били закопчани професионално с белезници, след което бяха изтърбушени сейфовете. И там записите от камерите бяха иззети. Извършителите избягаха с няколко автомобила.
През същата година непосредствено до централата на БСП на Позитано 20 няколко мъже с полицейски униформи изтарашиха касетките на клиентите на частен трезор, намиращ се на ул. Княз Борис I. Те казали на охраната, че извършват полицейска проверка. Собственикът на трезора бе Валери Димитров, бившият бос на силовата групировка Клуб 777, придобила известност през 90-те години. И след този обир се появи информация, че Димитров имал сериозни задължения, а полицията започна работа по версия за инсцениран обир на касетите в трезора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във