Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРИ СМЕЛИ ДАМИ ПРАТИХА ЙОЗДЖАН ЗАД РЕШЕТКИТЕ

Дори и в тъжното българско правораздаване има светли мигове. На 27 май (петък) по обед три съдийки от Хасковския окръжен съд - Анна Петкова, Милена Петева и Маргарита Делчева, се осмелиха да погледнат истината в очите и да приложат разпоредбата на чл.242, ал. 4 от Наказателния кодекс в пълния й блясък: след тричасово съдебно заседание те признаха небезизвестния турски наркотрафикант от кюрдски произход Махмуд Йозджан за виновен по всички обвинения и го осъдиха на 15 години затвор и глоба от 200 000 лева. Освен това те отмениха паричната гаранция на Йозджан, наложиха му постоянна мярка за неотклонение задържане под стража и разпоредиха незабавното й изпълнение. Делото срещу Махмуд Йозджан открай време се смята за първия по-сериозен пробив в бетонираната йерархия на международната наркомафия. За разлика от други случаи тук полицията и следствието наистина си свършиха работата като по учебник и предоставиха на прокуратурата неоспорими доказателства за престъпната дейност на кюрда. За най-голяма и много неприятна изненада обаче на 2 октомври 2004 г. Росен Русев от Свиленградския районен съд реши, че Йозджан е... съвършено невинен. За да смекчи народния гняв, съдия Русев осъди съучастника на Йозджан - Румен Гълъбов, на 15 години лишаване от свобода. Този ход донякъде се оказа печеливш, но само донякъде. Защото главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов реагира изненадващо. Докато Махмуд Йозджан пътуваше от Свиленград към жилището си в столичния кв. Красно село (на 2 октомври 2004 г.), Бойко Борисов заяви пред Параграф 22 следното: Решихме да задържим кюрда за едно денонощие, както ни позволява законът, след което да го екстрадираме от България. Няколко дни по-късно обаче (след тематична среща на главния секретар на МВР с главния прокурор Никола Филчев) стана известно, че Йозджан не може да бъде изгонен от България, без делото срещу него да завърши с влязла в сила присъда. На 27 май 2005 г. подсъдимият Йозджан пропусна възможността да участва в уникалното заседание на хасковския окръжен съд, защото за пореден път депозира болничен лист, че страда от астма. Неговият съпроцесник Румен Гълъбов бе радостен да научи, че трите окръжни съдийки оценяват престъплението му - транспортиране на наркотик през държавната граница - само на 10 години затвор. А уникалността на делото Йозджан се дължи на факта, че за първи път в най-новата история на България два съдебни състава вземат напълно противоположни решения по един и същи обвинителен акт, подкрепен с едни и същи доказателства. Съдебната сага започва на 27 август 2001 г., когато на ГКПП Капитан Андреево са заловени 33 кг хероин в микробус Фиат Ивеко, идващ от Турция. Разследването установява, че возилото е купено от автоборсата в столичния кв. Горубляне през април 2001 г. от Румен Гълъбов от Костинброд. На 24 август той и бургазлията Митко Кадийски заминават за Истанбул уж да докарат евтини мебели за продажба в България, но влизат в Турция (през ГКПП-Капитан Андреево) по много особен начин: Кадийски е зад волана на камиона, а Гълъбов пресича границата пеша. Три дни по-късно - на 27 август през нощта, картинката се повтаря, но с една много съществена разлика: дрогата в микробуса. Според обвинителния акт по делото, около 4.30 ч. на 27 август, докато чака Кадийски да мине през митницата, Румен Гълъбов се обажда на Йозджан и му съобщава, че бусът още го няма. Кюрдът нарежда на мулето да седи на ГКПП-Капитан Андреево и да чака, но след час и половина куражът на Гълъбов се изчерпва и той хваща първия автобус от Свиленград за София. Около 10 ч. пристига в столицата, отново се свързва с Йозджан и около 12 ч. двамата се срещат в ресторант Кошарите. От нервния разговор с кюрда Гълъбов научава, че в камиона е открит наркотик и затова не трябва да се прибира вкъщи. Другото, което той трябва да стори, е да забрави завинаги името и физиономията на Махмуд Йозджан. Гълъбов обаче проговаря и Йозджан е арестуван на 14 февруари 2002 г. в столичното заведение Мадрид, където празнува Деня на влюбените с приятелката си Лия, с брат си Абдуллах Йозджан и със Стефан Борисов.Няколко месеца по-късно, на път за поредния разпит, полицаи виждат Йозджан да изхвърля в кошче за боклук скъсано листче, на което има нещо написано, ведно с карта от GSM-апарат. Тази хартийка се оказва едно от най-силните доказателства за вината на кюрда, защото на нея е записано следното: Апо, ако Стефан е навън, спешно да намери адвоката на Румен. Румен е дал показания срещу мен. Да ги промени или да каже, че не ме познава. Иначе ще стане много лошо. Ако е необходимо, дайте пари, за да изкарате Румен. Иво, намери адвоката, неговият телефон е 088707496, нека помогне. Казал е, че не съм го търсил, защо е излъгал? Грижи се за Лили, парите да стоят при нея. Ако е необходимо, взимай... . Апо е прякорът на Абдуллах Йозджан - брат на Махмуд, който в средата на март 2001 г. е изгонен от България за търговия с наркотици. Стефан (Борисов) е бивш полицай, който на 9 септември 2004 г. при спецакция на НСБОП е арестуван заедно с трима сирийци и... 220 килограма амфетамин. А споменатият в бележката Иво е столичният адвокат Иво Найденов, който пое защитата на Йозджан в началото на свиленградското дело. През зимата на 2004 г. Найденов обгрижи още един турски гражданин - Фарук Йозмен, задържан на 11 януари същата година край Вакарел с 15 килограма хероин. Фарук е братовчед на Махмуд Йозджан и е племенник на братя Саид, които през 1998 г. бяха изгонени от България за трафик на хероин от Турция към Западна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във