Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРЯБВА ДА СЕ НАМЕРИ РАЗУМНИЯТ БАЛАНС ЗА СЛЕДСТВИЕТО

Г-н Манчев, от известно време в юридическите среди на България се коментират промени в НПК, както и възможността много от т. нар. стопански престъпления да се възложат на следствието. Знае се, че в момента проектът се обсъжда от всички звена на съдебната власт, които в бъдеще ще работят с него. Какво е вашето мнение за готвените промени?
- Направените предложения за промени, изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс са изцяло подкрепени от прокуратурата. Недопустимо е в една малка държава повече от 500 висококвалифицирани юристи да не се използват съобразно техните възможности и опит. Ние не можем да си позволим такова разточителство.
Има различни видове престъпления, които е по-добре да бъдат разследвани от колегите следователи. Те са се доказали в работата по този вид престъпления. Няма пречка една малка част от тях, обособени като процент от всички видове престъпления, да се работят от следствието. Иначе за мен сега съществуващото положение е разточителство на кадри.
Тогава се връщаме към един стар въпрос: беше ли наложително преди години да се отнемат правомощията на следователите, а сега пак да им ги връщат?
- За съжаление това е традиция, която съм убеден, че трябва да се преодолее в България. В промяната на законодателството в различни периоди се стига до крайности. Според мен никъде не е уцелена добре средата и точната мярка, която да даде възможност за ефективно правосъдие. Тази традиция мога да кажа, започна още от началото на 2000 година. Тогава сякаш имаше сравнително добър баланс за това кой какво разследва - какво полицейските дознатели и какво следователите. След това обаче нещата преминаха отново в крайност и сега резултатите се виждат в отчетите на следствените служби. На практика 500 човека разследват малко повече от 500 престъпления годишно. Аз съм убеден, че в най-скоро време ще има някакъв разумен компромис и един кръг от престъпления отново ще се разследват от следствията.
Промените ще бъдат ли достатъчни, за да натоварят следователите така, че да заработват магистратските си пари?
- Според мен недостатъчно, но все пак зависи от кръга на престъпления, които те ще имат правомощия да разследват. Има разлика в разследването на една елементарна кражба на касетофон например и едно тежко стопанско престъпление, извършвано в продължение на месеци или години, свързано с различни данъчни или документни престъпления. Просто от дело до дело винаги има разлика и ако тежките дела в една част минат за разследване от следователите, мисля, че това ще бъде разумният баланс.
На какъв етап е този проект за промяна на НПК?
- По него се работи много активно, има създаден междуведомствен консултативен съвет към министъра на правосъдието г-жа Миглена Тачева, който практически всяка седмица провежда заседания. Там се обсъждат предложенията, като колегите се съобразяват и с европейските изисквания на съответните мисии на експертите.
Може ли да кажете колко от стопанските престъпления, разкрити от полицията и разследвани от прокуратурата, стигат до съдебната зала с обвинителен акт?
- Не всяко разследване завършва в съдебна зала. Има различни варианти. Единият от тях е да не се разкрие извършителят. При стопанските престъпления този вариант обаче е изключение. За да бъда по-точен, при този род престъпления подобно нещо се случва изключително рядко в сравнение с другите деяния. Според мен за около 40-45 на сто от т.нар. стопански престъпления не се събират достатъчно доказателства за доказването им. Останалите 50-55% стигат до съда с обвинение. Докладът за работата, свършена от нас през миналата година, вече е готов и до дни ще бъде представен пред Висшия съдебен съвет от главния прокурор Борис Велчев.
От доста време и прокуратурата, и обикновените граждани в страната изказват явно недоволство от новите глави 27, 28 и 29 от ГПК, визиращи т.нар. съкратено съдебно следствие и досъдебните споразумения, от които кой знае защо в пълна сила се възползват най-вече мафиоти и наркотрафиканти. Не е ли време да се поиска прецизиране на тези текстове, с оглед да се определи по-точно най-вече при кои престъпления могат да бъдат прилагани те?
- Смея да твърдя, че изразявам становището на голяма част от прокурорите в страната - тези два института са необходими и полезни. Те са утвърдени и приети в цял свят. Смятам, че най-удачната форма е, когато обвиняемия се съгласи да съдейства на правосъдието, да получава и едно занижено като размер наказание. Така има някакъв баланс. Но според мен по сега действащия НПК това положение е малко пресилено. През последните месеци започва да се прокарва идеята, че съдът също би трябвало да има възможност да приеме или да отхвърли искането за т.нар. бърз процес. За съжаление в по-голямата си част съдиите в страната практикуват буквалното четене на НПК и приемат, че са задължени да приемат всяко искане на подсъдимия по реда на гл. 27.
Въпреки това вече има случаи, при които колеги съдии приемат, че не е задължително на всяка цена да се съобразят с искането на подсъдимия. Защото едно е съдействието от самото начало на разследването, а друго е когато са събрани всички доказателства, три години разследващите органи са се занимавали с работа по случая и в един момент се стига до този изход. Мисля, че в най-скоро време този проблем ще бъде разрешен или законодателно, или чрез тълкувателно решение от Върховния касационен съд.
Според вас наложителна ли е промяна на реда за използването на специалните разузнавателни средства? Покрай скандалите в МВР и бабите започнаха да разбират от СРС-та?
- Вижте, мисля, че ние трябва да тръгнем от основата - за какво са необходими специалните разузнавателни средства. Те са необходими в две основни направления. Едното е свързано с националната сигурност, с борбата с тероризма, със сериозни престъпление, които застрашават устоите на българската държава, както и за някои разузнавателни възможности в интерес на нашата страна.
Второто направление обаче е, че те са предназначени да събират годни доказателства за наказателния процес. Кой събира тези доказателства? Естествено, че разследващите органи под контрола на прокурора. Следователно, ако искаме да използваме в максимална степен СРС-тата, те категорично трябва да са обвързани с наказателния процес и да се прилагат само със знанието на прокурора.
Друг е въпросът за контрола по използването и опазването на данните, събрани със специални разузнавателни средства. Няма пречка този контрол да се осъществява по определен механизъм и начин, избран от уважаемите народни представители. Може този контрол да се осъществява от посочени от парламента трима уважавани юристи или общественици, които по всяко време - когато има сигнал за нерегламентирано използване - ще могат да го упражняват.
Трябва да се прави разлика между контрола за използването и самото използване на СРС-та. Те помагат на прокурорите да събират доказателства. Освен СРС-ата с тази цел се използват и агентите под прикритие, както и т.нар. контролирани доставки и доверителните сделки, подслушването, видеонаблюдението и проследяването - това са все средства, които са дадени, за да помогнат разследващите и прокурора.
Тогава нарушил ли е бившият вътрешен министър Румен Петков закона при срещата си с дупнишките Братя Галеви?
- Не мога да коментирам неща, които все още се разследват. Всичко е въпрос на изясняване.
Колко време ще ви трябва за да го изясните?
- Аз мисля, че колегите работят в максимално кратки срокове, така, че в момента, в който има информация, главният прокурор ще я огласи пред медиите.
Само преди няколко дни Весела Лечева обвини прокуратурата, че не работи ефективно по разкриването на хората, простреляли съпруга й Манол Велев. Така ли е?
- Работим по случая, но когато едно престъпление е свързано с разкриване на извършителя, основната дейност е на оперативните служители на МВР. Прокуратурата в тази част няма такава активна роля, ние само даваме указания, но инициативата и активността за разкриването на извършителите са на Министерството на вътрешните работи.
А можете ли да кажете колко поръчкови убийства са разкрити миналата, 2007 година?
- Не съм стопроцентово точен, но имаме разкрити два опита за убийство и две убийства. Но да се твърди, че са поръчкови, е много силно казано. По-скоро са добили публичност в различна степен. Докато не се докаже, че е поръчково, нито едно убийство не бива да се квалифицира така. Ако трябва да дам пример - само за броени дни бе разкрито убийството на перничанина Райко Арарски, по-популярен като Райо Кръвта. Там има задържани хора. Тече разследване и все още процесът по документирането на убийството не е завършил, така че да не тичаме преди вятъра, а да изчакаме прокуратурата и дознанието да си свършат работата.
За съжаление има и такива убийства, които не са разкрити. Цифрите обаче оборват твърденията по отношение на тези престъпления, че остават неразкрити. Аз си спомням статистиката от миналата година, която подготвихме за европейските експерти и според която от 78 убийства от подобен характер 24 бяха разкрити и предадени на съд. Но в случаите, които са били убити и самите извършители, за съжаление те не могат да бъдат изправени пред съда.
Разговора води Евгения Гърковска

Facebook logo
Бъдете с нас и във