Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРИМАТА БРАТЯ И... ГНИЛАТА ЯБЪЛКА

В края на 2001 г. Параграф 22 писа надълго и нашироко за съдебния процес срещу двама от тарторите на клана Гольовци - братята Славчо и Стоян Игови, във френския град Тулуза. Година по-късно - през септември 2002 г., френският съд ги осъди на по 15 години лишаване от свобода и доживотна забрана за влизане в страната. До голяма степен, разгромът на престъпната организация се дължи и на навременната информацията, получена в Районния съд в Тулуза от българските компетентни власти - тогавашното спецследствие (днес Национална следствена служба), Върховна касационна прокуратура и Министерството на правосъдието. От 15 до 20 януари 2001 г. в Кюстендил и София работи по въпроса специална съдебно-полицейска мисия, която има за задача да събере достатъчно доказателства, че наистина става дума за организирана престъпна група. Онова обаче, за което днес се връщаме към тази затворена (за щастие) страница от международния криминален имидж на България е друго: до момента у нас никой не си е мръдна пръста и не е образувал следствено дело срещу членовете на клана Гольовци, организирали бългаската връзка в международния канал за трафик на бели робини. Всички те са били разпитани по френското дело като свидетели и... толкоз. Никой повече не ги е търсил за нищо, въпреки че на територията на България са извършени най-малко три-четири тежки криминални престъпления - отвличания, насилствено принуждаване към проституция (чрез побоища, изнасилвания и дрогиране), продажба на момичета като добитък и тъй нататък. Но, ако престъпната дейност на ромския клан се изчерпваше само с осигуряването на нови попълнения за бардаците в Тулуза - да плеснем с ръце и да се прегърнем, че сме толкова невинни. Оказва се, че крушката си има опашка, а търпимостта на тъй наречените компетентни органи (май не само в Кюстендил) към криминалното житие-битие на Гольовците не е от вчера. Нито от онзи ден...През 1998 г. проверка на Инспектората на МВР (започнала още през зимата на 1997 г.) разкрива, че десетина ченгета от РДВР-Кюстендил проявяват необяснима загриженост и питаят топли чувства към една от най-известните ромски фамилии в града - Игови, прочула се през последното десетилетие с гангстерските си изпълнения под името Кланът Гольовците. В резултат на вътрешното разследване за нерегламентирани контакти и участие в далавери с крадени коли и трафик на проститутки, са наказани дисциплинарно няколко служители, чието основно занимание било да информират бандитите за предстоящите полицейски акции. В резултат на тази високоблагородна дейност, Гольовците посрещали униформените пред вратите на домовете си с подигравателни усмивки на лица, а веднъж дори им поднесли... хляб и сол.В доклада на МВр-инспектората, списъкът на уличените се води от подполковник Малин Джермански - шеф на РПУ-Дупница, уволнен през 1997 година. Той бил предаден на Военна прокуратура с обвинение за използване на служебното си положение за лично облагодетелстване и за нерегламентирани контакти с Гольовци. Гольовци му се отблагодарили за прикрито криминално престъпление с Мерцедес 190 L, който полицаят закупил срещу скромните 4000 г. марки и препродал малко по-късно на тройна цена.Лейтенант Красимир Костадинов - отговорник по издирване в РДВР, също получил от циганите лек автомобил, след като ги предупредил за полицейска акция срещу тях. За същите нарушения от РПУ-Дупница са изгонени още лейтенант Иван Тренчев и главен сержант Крум Карпузки.Пак след многобройни проверки, през 1998 г. са установени и имената на няколко митничари, които използвали служебното си положение, за да прилапват клиенти от Косово, Македония и Сърбия за собствените си хотели. Върхът в комплексното обслужване било осигуряване на проститутки по избор, като за качеството на стоката се грижели естествено Гольовците. Сред най-проспериращите заведения от този тип са хотел Лобос на фамилията Клечкови (Бойко Клечков по това време е действащ заместник-началник на ГКПП-Гюешево) и хотелски комплекс Мистрал (собственост на бившия митничар и служител в Гранични полиция Серги Цонев). Таксиметрови шофьори в Кюстендил твърдят, че новите клиенти обикновено идвали, носейки листчета с по две имена върху тях - на хотела (в който трябвало да отседнат), и на проститутката (която трябвало да ги топли през нощта). Петдесет процента от цената за един сеанс отивали в джоба на сводника, а собственикът на хотела трябвало да се задоволи с 10-процентна комисиона.На 21 януари 1998 г. от центъра на Кюстендил били отвлечени 21-годишната Галина В. от Враца и 16-годишните Димитрина О. и Надежда Г. от Дупница. Те били натикани в жигула с благоевградска регистрация и в мерцедес. При изясняването на случая се оказало, че немското возило е собственост на митническия служител от ГКПП-Гюешево Евгени Нечемски, който пък е зет на бившия шеф на РДВР-Кюстендил полк. Антов. Според ченгетата трите момичета били купени от Сашо Асенов Игов и препродадени от него на сутеньори в Благоевград. Най-неочаквано обаче през юли 1998 г., Галина и Димитрина са арестувани от полицията в Тулуза за проституция и незаконно пребиваване в страната с фалшиви документи за самоличност. Именно тогава започва и същинското разплитане на една от най-мощните международни мрежи за трафик на проститутки с българско участие, изплетена от клана Гольовци. Един от лидерите на фамилията е 37-годишният Славчо Асенов Игов, редовен клиент на РДВР-Кюстендил, а по-късно и на френската полиция. Той е роден на 20 август 1965 г. в Кюстендил и още ненавършил пълнолетие, през 1982 г. е осъден за убийство, извършено в съучастие с брат му Стоян Игов (47 г.). Защо и по какъв повод двамата излизат от пандиза историята мълчи. През пролетта на 1996 г. обаче той вече е на свобода и взема дейно участие в една от най-епохалните междуродови битки, водени някога в Кйстендил. На 1 май в циганския квартал Изток избухнал поредният въоръжен конфликт между враждуващите Гольовци и Кондовци. В баталиите се включили жени и деца, а за оръжия се използвли най-различни подръчни средства. При кървавото меле тежко пострадали трима души. Срещу Славчо Игов било образувано следствено дело, но той сякаш потънал вдън земя. Моментално е обявен за международно издирване и няколко месеца по-късно - през октомври 1996 г., Интерпол го връща в България от... Франция. Изправен пред кюстендилските слуги на Темида, Славчо Игов на бърза ръка се обзавежда с обвинение по чл. 116 във връзка с чл. 118 от НК - за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.... Максималната присъда, която е могъл да получи Гольовецът е десет години затвор, но въпреки това Кюстендилската окръжна прокуратура го освобождава срещу парична гаранция от 100 000 лева. РДВР-Кюстендил протестира пред тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, но безрезултатно. По неведоми пътища Славчо Игов заминава за любимата Франция, където отново е задържан от тамошната полиция с крупна сума долари, марки и франкове, изкарани от сводничество и търговия с крадени коли. Изпратен е по етапния ред в родината-мащеха, но вместо в затвора се озовава в... кюстендилската психиатрия с тежко психическо разстройство. Настанен в самостоятелна стая, пазен от нарочно осигурен полицейски служител, Славчо потегнал разнебитеното си здраве с помощта на фамилията и един прекръсен ден... изчезнал с фалшив паспорт на името на Янко Маринов. За да озове в Тулуза, където поема бизнесът с проститутки, поддържан дотогава от по-възрастния му брат Стоян (47 г.). Трудовата биография на Стоян Асенов Игов (род. 24 април 1955 г.) започнала през 1978 г. с кражба на агнета и е белязана с няколко присъди. През 1982 г. той получил 20 години за убийство (заедно със Славчо), но през 1994 г. избягал от Софийския централен затвор, установил се във Франция и полощил основите на задграничния семеен бизнес. През 1996 г. обаче е арестуван и прекарва две години в затвора в Тулуза по обвинение за сводничество. В периода 1995-2001 г. ромският клан изградил стройна организация за доставка на свежа плът за френските бардаци. Стоката се транспортирала от хората на клана в Кюстендил. Момичетата се подбирали по дискотеки, чрез външни доставчици, от плацове за проститутки в Югозападна и Западна България. Методите за убеждаване са известни - побой, групови изнасилвания, дрогиране, отнемане на документи и школовка в публичните домове из кюстендилския квартал Изток, управлявани с твърда ръка от българските глави на фамилията - сестрата Анка Асенова Игова (родена на 21 юни 1963 г.) и средния брат Сашо Асенов Игов (роден на 26 април 1957 г.). Цената, на която Гольовците купували момичетата не надхвърляла около 500 марки на парче, докато албанците, сърбите и гърците плащали по 1500 марки на бройка. Най-активна в бизнеса била сестрата Анка Игова, която държала публичния дом в кв. Изток и сама обслужвала по-непретенциозната клиентела. По няколко месеца в годината тя гастролирала и в чужбина, най-често при братята си Стоян и Славчо Игови във Франция. За нея кюстендилски ченгета твърдят, че няма равна в сутеньорския занаят. През 1998 г. срещу Анка Игова е образувано следствено дело за сводничество, но малко по-късно то е прекратено поради липса на доказателства: проститутката, която трябвало да е основен свидетел на обвинението по случая, изчезнала безследно.Третият брат Сашо също имал записани в досието си множество присъди за кражби и за убийство. Занимавал се и с обмяна на валута, лихварство, изнудване и доставка на момичета за братята си във Франция. Редовният номер, който прилагал, щом му припарело под краката, бил да легне в кюстендилската болница с високо кръвно налягане. За разлика от братята и сестра си обаче, Сашо Игов се подвизавал и на легалния трудов фронт в две посоки. Едната е охранителна и била свързана с опазването на черешовите масиви в региона. Много от кметовете предпочитали да сключат с него доворор и да си платят като попове, вместо черешите им да бъдат опоскани от гладни роми. А колкото до втората законна дейност на Сашо Игов - тя е от типа да се чуди човек дали да плаче или да се смее. През последните две-три години, благодарение на Сашо Игов и авторитета на неговия клан, събираемостта на сметките за електроенергия в кюстендилския цигански квартал е достигнала... 90 процента. По следната елементарна схема: в дните за раздаване на енергийните социални помощи, хората на Гольовеца причаквали съкварталците си пред вратата на социалната служба и още там, на крак, прибирали от тях дължимото към местното Енерго...... През септември 2002 г. Районният съд в Тулуза осъжда Славчо и Стоян Игови на по 15 години затвор и доживотна забрана за влизане във Франция. У нас, и по-специално в Кюстендил, това събитиене предизвиква никакъв интерес. Забатачените следствени дела и полицейски дознания срещу членовете на ромския клан продължават да трупат прах, въпреки че според осведомени - кланът на Гольовците отдавна е пуснал в обръщение бодра смяна от достойни последователи на френските братя Славчо и Стоян.

Четете още

Параграф22 Weekly

КАТО НЕ МОЖЕ ЗА ДРУГО, СЪДЯТ ОЧИТЕ ЗА ХУЛИГАНСТВО

Ако Бургаската окръжна прокуратура си беше свършила работата преди осем месеца, днес и Митьо Очите можеше да е с първоинстанционна присъда за заплаха със саморазправа,... Още »
Параграф22 Weekly

Полицай фалшифицирал пътен акт

Наказателно производство срещу пътния полицай Кирил Скоклев от Дупница образува Районната прокуратура в града. Обвинението е, че Скоклев е фалшифицирал акт на името на... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във