Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРИО ПЕРНИЧАНКА РАЗДАЛО 1. 24 МЛН. ЛЕВА... БЕЗ ДА ИСКА

Дай им на българските магистрати да се обиждат, когато някой ги засегне на професионализъм или морал. То не са протестни декларации, кървави писма и страстни подписки в защита на независимата съдебна система, то не е чудо. Още по-чувствителни стават те обаче, ако някой ги закачи, че не вършат работата си по закон, т. е. - не събират и не оценяват доказателствата според тежестта на престъплението, а разследват и правораздават по... дълбоко вътрешно убеждение. Именно тогава слугите на Темида обръщат листото и гневно заявяват, че никой няма право да се бърка в работата на независимото следствие и на още по-независимата прокуратура, камо ли да коментира решенията на най-независимия съд. Тази отдавна омръзнала постановка с пълна сила важи и за едно от най-изумителните дела в българската наказателна практика. Заслугата за него е не само на Пернишкия окръжен съд, но и на т. нар. борци срещу престъпността в Града на миньорите - полицията, следствието и държавното обвинение. Около този случай изобщо не се вдигна информационен шум, въпреки медийните салюти, с които през 2001 г. разбивачите на мошениците ознаменуваха поредната си победа. Тъкмо обратното. След близо четиригодишно щателно разследване и обстойно съдебно дирене в средата на декември 2004 г. Пернишкият окръжен съд тихомълком подари свободата на три служителки в тамошния клон на Банка ДСК, за които бе доказано, че са раздали неправомерни кредити в размер на 1. 24 млн. лева. Според решението на пернишките магистрати бившата директорка на клона Детелина Крумова и бившата началничката на отдел Кредитиране Татяна Богомилова са осъдени на по една година и два месеца лишаване от свобода условно, а съучастничката им - бившата кредитна инспекторка Катя Мирчева, бе ощастливена само с глоба от 1000 лева. В решението на Пернишкия окръжен съд се казва още, че трите солидарно трябва да възстановят щетите, причинени на Банка ДСК, т. е. - да върнат раздадените 1. 24 млн. лева. Никой не вярва, че това някога може да се случи и с пълно основание. Разплитането на аферата започва през януари 2001 г., когато служители от дирекция Вътрешен контрол на Банка ДСК влизат в пернишкия й клон и във филиалите му в Брезник, Трън, Батановци, Земен и в пернишкия квартал Изток, за да извършат проверка на кредитната дейност. Тя е предизвикана от рязкото увеличаване на необслужваните потребителски и жилищностроителни заеми, раздавани от клона и от подопечните му регионални структури. Едва ли не още с влизането си в банковите помещения проверяващите установяват редица груби нарушения на правилата за кредитиране на банката, свързани с проучването, разрешаването и управлението на потребителските заеми. Те прегледали почти всички кредитни досиета, удостоверенията за доходите на кредитоискателите и финансовото състояние на фирмите, но картината си останала все така мрачна. По време на проверката е установено, че трите служителки са отпускали потребителски заеми, без да изискат необходимите документи, които доказват, че доходите на кредитополучателите ще позволят безпроблемното им обслужване. Освен това често Детелина Крумова, Татяна Богомилова и Катя Мирчева пропускали да сверяват данните от документите за самоличност на кредитополучателите с данните, вписани в договорите за кредит.По време на проверката е засечена и друга порочна практика. Част от договорите за заеми са подписани от поръчителите не в присъствието на кредитен инспектор, а пред началниците на клона. В друга част от договорите подписите на поръчителите са били фалшифицирани, а в трета част - кредитополучателите са станали поръчители на самите себе си. В края на февруари 2001 г. вътрешната проверка на банката приключва, а материалите се озовават в Пернишката окръжна прокуратура. Следственото дело е образувано веднага, а като обвиняеми по него са привлечени Детелина Крумова (директор на пернишкия клон на Банка ДСК), Татяна Богомилова (началник на отдел Кредитиране) и Катя Мирчева (кредитен инспектор).Крумова оглавява пернишкия клон от 1 януари 1998 г. до 15 януари 2001 година. Според обвинителния акт на пернишката прокуратура през този период директорката на клона еблагословила раздаването на 301 заема(при което са допуснати както груби нарушения на законите, така и на вътрешните правила на Банка ДСК). В хода на разследването станало ясно, че една от най-любимите хватки на директорката Крумова и нейната колежка Богомилова била да подписват документите за заеми, преди данните в тях да са проверени от кредитния инспектор. Според обвинителния акт по делото двете нареждали на подчинените си да оформят съответните книжа с аргумента, че физическите лица са благонадеждни и ще погасяват навреме отпуснатите им кредити. В обвинителния акт се твърди още, че е имало случаи, когато кредитните инспектори са пращани да проверят платежоспособността на клиента доста след като той вече е получил и похарчил парите. Открити са кредитни досиета, към които не са приложени съдебните регистрации на фирмите, в които работят кредитополучателите. Нещо повече - от тези досиета липсват и резултатите от проучването на бизнеса и платежоспособността им. По делото е била назначена тройна съдебно-икономическа експертиза, която установява, че в далаверата са завъртени и доста дружества. Съвсем условно те могат да бъдат разделени в две категории. Едните дружества (сред тях са Н и ВООД, ТУКСООД, Синди ООД и др.) са осигурявали на кандидатите за кредити или на техните поръчители фалшиви удостоверения, че се водят на заплата при тях, въпреки че хората са били регистрирани и в пернишкото Бюро по труда. Във втората категория попадат онези фирми, които не са сключвали договори с Банка ДСК, но техни служители са теглили потребителски кредити, които са давали на работодателите си, за да финансират дейността си. Правата и задълженията на участниците в тази сюжетна линия са изглеждали така: всички кредитоискатели са поръчители, а всички поръчители - кредитоискатели. В далаверата са завъртени общо единайсет пернишки фирми, сред които са: ЕТ Николай Христов, Галант ЕООД, ЕТ Миляна Георгиева, СД Сенд си Трейдинг ЕООД. Пернишката окръжна прокуратура твърди, че тези фирми са ощетили Банка ДСК с общо с 907 000 лева. Срещу собствениците на фирмите от двете категории са образувани общо 19 следствени дела - за попълване на документи с невярно съдържание.ОправданиетоНиска правна култура и стремеж към облагодетелстване на трети лица - така в обвинителния акт на Пернишката окръжна прокуратура е описано поведението на трите подсъдими - Детелина Крумова, Татяна Богомилова и Катя Мирчева. Те са обвинени в престъпление по служба (чл.282, ал.2 от Наказателния кодекс), като от деянието са последвали значителни вреди. По закон максималното наказание, което трите бивши служителки на Банка ДСК можеха да получат, е осем години затвор.За най-голямо съжаление на обикновения данъкоплатец, на когото държавата скъсва шортите, ако кривне от правия път дори за 10 лева, пернишката Темида прогледна и... палаво намигна на трите си пациентки. В хода на съдебния процес срещу Детелина Крумова, Татяна Богомилова и Катя Мирчева обвиненията срещу тях са преформулирани от прокурора по делото и, вместо за нарушаване и неизпълнение на служебните задължения и превишаване на властта с цел набавяне за себе си или за другиго облага, трио Перничанка е съдено и осъдено по друг, доста по-лек текст от Наказателния кодекс (НК). Става дума за херувимския чл.219, ал.1 от НК, който гласи: Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.Но най-голямото безумие е, че по неизвестни засега причини (мотивите за решението на съда трябва да се появят на бял свят всеки момент) прокурорът по делото не е сметнал за необходимо да обвини трите банкови служителки по някоя от другите алинеи на споменатата вече разпоредба. Единият вариант е те да бъдат тикнати зад решетките по чл.219, ал.3 от НК - за умишлена безстопанственост, която се наказва със затвор до осем години. Другата пропиляна възможност бе чл.219, ал.4 - за умишлена безстопанственост в особено големи размери, за която законодателят е предвидил затвор от една до десет години. В крайна сметка Детелина Крумова, Татяна Богомилова и Катя Мирчева бяха ощастливени с условни присъди и глоби за недостатъчно спазване на вътрешните нармативни актове, несъобразяване с длъжностните им характеристики и недостатъчно упражнен контрол. Тоест - все престъпления, за които съвсем спокойно държавата можеше и да не харчи пари за ченгета, следователи, прокурори, съдии и вещи лица в продължение на цели четири години. Всъщност истината е безкрайно проста и тъжна. Още преди да започне съдебният процес срещу трите (през есента на 2003 г.), Детелина Крумова започна работа като счетоводител в Интерстал ЕООД - София, Татяня Богомилова реши да си отдъхне, регистрирайки се на трудовата борса, а Катя Мирчева стана счетоводителка в пернишкия клон на РОСЕКСИМБАНК. Още тогава стана ясно и друго: че от 19-те следствени дела,образувани срещу собствениците и управителите на фирмите, участвали в източването на Банка ДСК чрез попълване на документи с невярно съдържание, също нищо няма да излезе.

Facebook logo
Бъдете с нас и във