Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРИТЕ ЛИЦА НА СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Съветът за международни връзки, групата Билдерберг и Тристранната комисия решават съдбата на човечествотоВ началото на пролетта (5-7 април), във вашингтонския хотел Риц - Карлтън се състоя годишното събрание на Тристранната комисия. От 30 май до 2 юни суперлуксозното имение Уестфийлдс Мариот в Шантили (на десетина километра от Вашингтон) приюти групата Билдерберг за годишното й събиране. А от 26 до 28 юни в Албърта, Канада, ще се проведе конференцията на върха на страните от Г-8. Кое обединява тези събития и защо те са важни за бъдещето на света? За държавните глави на страните от Г-8 няма какво да се пояснява - това са най-развитите държави в света и от техните решения зависи по-нататъшният ход на световната политика, икономика, култура и тъй нататък. Несравнимо по-сложна обаче е ситуацията със споменатите две частни организации - групата Билдерберг и Тристранната комисия. Много анализатори са убедени, че именно тези две формирования, заедно с американския Съвет за международни връзки, представляват световното правителство, което дърпа конците на всичко, което се случва на планетата. Кога задкулисно, кога съвсем явно. За тези организации се пише изключително малко, макар и трите да твърдят, че не са тайни и секретни общества. Кои са те все пак?Съветът за международни връзкие основан през 1921 г. от полковник Едуард Хаус, най-доверения съветник и смятан за алтер его (второто Аз) на президента Уудроу Уилсън. Според изследователите Хаус е фигурата, изтикана на преден план, докато главните организатори в сянка са индустриалните и финансови магнати Джон Рокфелер, Пол Вартбург и Якоб Шифт. Сред основателите на Съвета са известни бизнесмени, банкери, юристи и политици. В днешно време Съветът има около 3600 членове, организирани в местни структури из целите Съединени щати. Централата му е в Ню Йорк, има офиси и във Вашингтон. Почетен председател на Съвета е Дейвид Рокфелер, президент на банката Чейс Манхатън.Любопитно е и друго, че организацията провежда срещи и конференции на своите членове, но резултатите от обсъжданията официално не виждат бял свят. За сметка на това Съветът провежда огромна изследователска и издателска дейност и има амбицията да бъде мозъчен тръст на американската външна политика. Експертните групи на Съвета обсъждат всяка появила се или зараждаща се криза и предлагат решения. Като се има предвид, че традиционно администрацията, която е на власт, е пълна с бивши членове на Съвета, тези предложения обикновено стават част от американската външна политика. По различни програми на Съвета се откриват и подготвят бъдещите лидери на Америка. Изтъкнати личности от организацията постоянно обикалят Щатите, провеждат семинари, четат лекции и така пропагандират идеите й.Критиците на Съвета отбелязват, че именно негови членове са участвали активно в изработването на Устава на ООН. Те твърдят, че основна цел на организацията е установяването на т. нар. Нов световен ред, при който именно Съветът да управлява планетата. Според тях войната срещу Ирак през 1991 г. е моментът на откритото оповестяване на Новия световен ред, направено от Буш-старши пред американския Конгрес. Продължението на Клинтън е кризата в Косово, а на Буш-младши - войната в Афганистан.Покойният Каръл Куигли, професор по история в Джорджтаун юнивърсити и член на Съвета (смятан за наставник на Бил Клинтън в политиката), пише в книгата си Tрагедия и надежда:Съветът за международни връзки е американският клон на едно общество, зародило се във Великобритания, което вярва, че националните граници трябва да бъдат премахнати и трябва да бъде установено единно управление на света.През 1944 и 1948 г. кандидатът на Републиканската партия за президент Томас Дюи е член на Съвета за международни връзки. По-късно такива са били и републиканците Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън, демократите Стивънсън, Кенеди, Хъмфри и Макгавърн. В един от годишните доклади на Съвета, публикуван през 1978 г., пише, че той има 1878 членове. Единадесет от тях са сенатори, значително по-голям е броят на конгресмените. Общо 284 от членовете на Съвета по това време са на работа в държавната администрация. Според други източници, членове на Съвета притежават или управляват най-важните американски медии - телевизионните мрежи NBC и CBS, вестниците Ню Йорк таймс, Вашингтон пост, списанията Тайм, Нюзуик, Форчън, Бизнес уийк и още много други. Членове на съвета са най-изтъкнатите личности от академичните среди, големите корпорации, фондациите, профсъюзите, военните.Тристранната комисияе учредена през 1973 г. от частни лица от Западна Европа, Япония и Северна Америка с цел установяване на взаимодействие между трите големи световни сектора. Основател е (и това едва ли е случайно) Дейвид Рокфелер, а основен идеолог и гуру на организацията е небезизвестният Збигнев Бжежински, който играе активна роля и в Съвета за международни връзки. С двете организации (както и с групата Билдерберг) е тясно свързан и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който е в ръководните органи и на Съвета за международни връзки, и на Тристранната комисия. Някои изследователи наричат Съвета за международни връзки идеологическия център на Новия световен ред, а Тристранната комисия - изпълнител на конкретните задачи.Изследователите виждат корените на Тристранната комисия в книгата на Збигнев Бжежински Между две епохи, публикувана през 1970 година. В нея той обосновава нуждата от единно световно правителство. По това време Бжежински е професор в Ню Йорк. Смята се, че Дейвид Рокфелер прочита този негов труд и през 1973 г. основава Тристранната комисия, чиято основна цел е да свърже Северна Америка, Западна Европа и Япония в икономическо, политическо и военно отношение, както и в отношенията им с развиващите се страни и страните от комунистическия блок.Именно през 1973 г. бъдещият президент Джими Картър започва да посещава лекции на Бжежински и става един от основателите на Тристранната комисия.На 21 март 1978 г. Ню Йорк таймс посвещава статия на близките отношения между Картър и Бжежински. В нея между другото пише: Двамата се срещат за първи път преди повече от четири години, когато Бжежински е изпълнителен директор на Тристранната комисия. Той проявява прозорливост и кани неизвестния дотогава бивш губернатор на Джорджия да се присъедини към организацията.Когато заема поста президент на САЩ през януари 1976 г., Картър попълва администрацията си с 284 членове на Тристранната комисия. Между тях са Уолтър Мондейл, Хенри Кисинджър, Сайръс Ванс и Уорън Кристъфър.Оттогава насам всеки президент на САЩ с готовност назначава в администрацията си членове на Съвета за международни връзки и Тристранната комисия. При Бил Клинтън такива бяха държавният секретар Мадлин Олбрайт, шефът на Федералния резерв (който остана и при Буш-младши) Алън Грийнспан, военният министър Лес Аспин, наследникът му Уилям Коен и други.От днешната администрация на Джордж Буш-младши членове на Съвета са били (или все още са) държавният секретар Колин Пауъл, вицепрезидентът Ричард Чейни и други.Самият Уилям (Бил) Джеферсън Клинтън е член едновременно на Съвета за международни връзки, Тристранната комисия и групата Билдерберг.Групата Билдерберге основана в края на май 1954 г. в Холандия и носи името на хотела, в който е създадена. Патрон на организацията е принц Бернард, съпруг на холандската кралица Юлиана. Истинският вдъхновител на организацията обаче е полякът д-р Йозеф Ретингер. Макар и непознат днес, на практика Ретингер играе ключова роля в eвропейската политика, поддържа близки връзки с държавни глави, профсъюзни водачи, индустриални и финансови магнати, интелектуалци. Обиколил е Европа и САЩ. Смята се, че освен вдъхновител на групата Билдерберг, Ретингер поставя още и основите на плана Маршал, НАТО и Европейския съюз.Когато след Втората световна война СССР заема Централна и Източна Европа, Ретингер посвещава живота си (до смъртта си през 1960 г.) на идеята да обедини Запада срещу комунизма. Убеден в необходимостта от по-близки връзки между САЩ и Западна Европа, Ретингер използва многобройните си контакти с водещи политици, бизнесмени и военни, за да заздрави трансатлантическото сътрудничество. Принц Бернард е помолен да оглави организацията, независимо от факта, че по произход е германски аристократ и през 30-те години дори е бил почетен член на СС. В края на май 1954 г., в малкия хотел Билдерберг край холандския град Оостербеек, се събират най-изявените политици, финансисти, индустриалци и журналисти на Западна Европа. Те поставят началото и започват да се събират веднъж годишно в различни скрити кътчета на света, за да обсъждат въпроси от съдбовно значение. През първите 22 години президент на групата е принц Бернард. Той е принуден да подаде оставка през 1976 г. заради скандала с подкупи, развихрил се около компанията Локхийд. В Билдерберг няма формално членство. Съществува т.нар. Управителен комитет, който заедно с президента изготвя списък на поканените. Те се избират въз основа на своите знания, значение и постовете, които заемат. На сбирките обикновено присъстват малко над 100 участници. От тях една трета (по неписана традиция) са от средите на правителствата и политиката, а останалите са представители на бизнеса, финансите, медиите и учените. В срещите участват задължително и американци - най-често членове на Съвета за международни връзки и Тристранната комисия. Обсъждат се въпроси на международната политика, конфликтите, световната икономика и т.н.Най-пресен пример за работата на Билдербергите беше тазгодишната им конференция в Шантили, САЩ, която се проведе от 30 май до 2 юни. На нея, според откъслечните сведения, проникнали в световните медии, европейските участници остро са осъдили политиката на САЩ в Близкия изток. Според тях тя е довела до войната срещу тероризма и може да причини кървава световна катастрофа.Именно резките изказвания по отношение на САЩ са принудили организаторите спешно да повикат за участие (на 1 юни) военния министър Доналд Ръмсфелд. Той успокоил участниците, че САЩ нямат намерение да нападат незабавно Ирак. От страна на американците в конференцията е участвал и вездесъщият Хенри Кисинджър.На срещата станало въпрос още за планираното разширяване на НАФТА с цел в Западното полукълбо да се стигне до създаването на Американски съюз (по подобие на евросъюза), за засилване ролята на международните организации и за мястото на НАТО в новите реалности. Според една от идеите НАТО трябва да разшири обхвата си и да стане нещо като въоръжени сили на ООН.

Facebook logo
Бъдете с нас и във