Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРИУМФЪТ НА ОБРЕЧЕНИТЕ

Станишев, Симеон и Доган се разбраха за кабинета! Тази радостна вест светкавично обиколи земното кълбо в четвъртък (21 юли) по обед и се превърна в новина №1 за европейските и световните медии. Всеобщият ентусиазъм от постигнатия колосален успех на тримата лидери избликна толкова спонтанно, че жителите на Япония и Австралия забравиха да си легнат, а населението на САЩ и Канада тутакси изскокна изпод постелята. Радостните песни и танци мигом превърнаха планетата в гигантски фестивал на дружбата между народите, а по улиците и площадите, вместо автомобили и камиони, плъзнаха деца с цветни тебешири в ръце. И върху този, изумително разноцветен китайски фенер, наречен Земя, бдителният марсианец би открил само едно тъмно петънце от 111 000 кв. километра: България. Само нейните обитатели не излязоха по улиците и площадите, ами се залостиха в домовете си и дръпнаха пердетата. Но не защото ги е срам да танцуват и да пеят на открито, а да не им гледа никой сеира, докато се напиват от мъка и безсилие. Преди стотина години народният мъдрец е казал, че дори в разврата трябва да има малко морал. Преведено на съвременен език, това означава следното: независимо дали човек го прави за пари или за удоволствие, той е длъжен да го прави така, че да не пречи на никого. Пък, ако иска чак толкова всички да знаят какво занятие упражнява - ей го шантана къде е: мацва едно червило, заголва един бедър и... молим, заповедайте! Докато днес - о, чудо! На пресконференциите след изборите всички парламентарно представени (вече) партии и коалиции се обявиха за победители. При това, заемайки подходящи пози и изричайки онези фрази, които всички очакваха да изрекат. Само един час след опразването на НДК обаче коалиционните лидери, партийните водачи и техните обкръжения вкупом забравиха откъде са дошли и накъде са се запътили. Но най-циничното е, че еманацията на българския политически разум изпадна в тежка амнезия по въпроса за съдбата на хората, които на 25 юни имаха нещастието да гласуват.Едва ли има смисъл да си припомняме срамните пазарлъци, на които българското общество стана свидетел през последните две-три седмици. Досущ като лелки на Женския пазар, които са открили в буцата масло голяма ряпа, лидерите на БСП, НДСВ и ДПС (и техните послушковци, разбира се) започнаха да се карат помежду си и да си разпределят министерски и председателски кресла. Главно по няколко признака: височина, цвят на косата, тегло, щедрост на задкулисните лични спонсори и дължина на... езика. За всеобщо изумление, основните скандали се разгоряха около четири министерски кресла: на финансите, на земеделието и горите (все още), на регионалното развитие и на екологията. Не за друго, а защото именно тези ведомства щели да разпределят милиардите на Европейския съюз, които България трябва да получи до 1 януари 2007 г. и след приемането ни за пълноправен член на ЕС. Досегашните преговори с Брюксел били изкопали коловозите и по пътя си към Обединена Европа България не можела да се отклони ни наляво, ни надясно. Предизборните програми на трите могъщи политически сили били сходни и само с няколко козметични редакции, бъдещото шарено правителство щяло да изпълни мисията си. Парламентарното многообразие и привидно нестабилната коалиция щяла да принуди партийните централи да излъчат най-достойните си хора за министерските постове. А голямата гаранция, че българинът щял да стане европеец още на 1 януари 2007-а, щял да бъде коалиционният съвет към Министерския съвет, начело със Симеон Сакскобургготски. Меко казано, отдавна народът не беше слушал толкова глупости накуп, най-голямата от които бе заявлението на жълтите, че Политическият съвет на НДСВ натиснал Симеон Сакскобургготски да се откаже от премиерския пост в името на България. Цял един мандат членовете на въпросния политически съвет гледаха в очите Царя и го чакаха да кихне, за да се разболеят дружно. Цели четири години жълтият партиен елит клеча пред премиера си като пудел пред дресьор - само и само да лапне заветното бонбонче за добре изпълнен номер. Цели 208 седмици министрите и депутатите на НДСВ се изживяваха като мазохисти - насаме реват от болка и унижение, а пред хората живописно споделят какви вълни от наслада ги заливат денонощно - само и само да не им посочат с царствен жест вратата на голямата политика.И сега точно тоз верноподанически политически съвет хем натиснал Величеството да не става премиер, хем водел тежки преговори с БСП за коалиционен формат, при който Симеон Сакскобургготски ще има реална власт при вземането на решения, а НДСВ ще бъде конституирана като приоритетен коалиционен партньор. Все едно човек да влезе в магазин, да си поиска от пиле мляко, а продавачката с лъчезарно изражение да попита: Прясно или кисело желае господинът?Истината по въпроса с натискането лъсна в петък по обед (22 юли), когато на съвместно заседание същият този смел политически съвет и парламентарната група на НДСВ единодушно прегърнаха идеята да не се коалират с БСП и да не провождат свои хора за министри в правителството. Тази новина също обиколи тутакси земното кълбо и... огромният разноцветен китайски фенер мигом угасна. Жителите на Япония и Австралия мигом си легнаха, а населението на САЩ и Канада се прибра да се изкъпе и да закуси, преди да се захване с обичайното си задължение - да прави пари, част от които да похарчи за укрепването на младите източноевропейски демокрации. Гигантският фестивал на дружбата между народите се смали до празник на българо-руското приятелство, а автомобилите и камионите изгониха от улиците и площадите децата с тебеширите. Само в България нищо не се промени, защото хората останаха по домовете си и продължиха пият. Пак от мъка, но този път по Обединена Европа. Едва ли има смисъл да гадаем коя е чутовната сила, която само в рамките на едно денонощие накара Политическият съвет на НДСВ да се извърти на 180 градуса и да обърне гръб на довчерашните си потенциални коалиционни партньори. Нейното име е Симеон Сакскобургготски, а циркът с пазарлъка за министерствата и вписването на НДСВ като приоритетен коалиционен партньор е било за заблуда на противника. Просто жълтите прекрасно знаят какво са надробили по време на управлението си, но ги беше срам да си признаят, че ги е страх. Срах от онова, което трябва да бъде свършено и което никога няма да бъде свършено. Но не защото предприсъединителното време на България изтича, а защото и НДСВ, и БСП, и ДПС не искат да вършат такива неща. Да е чул някой през последните две-три седмици, че Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са произнесли думите съдебна реформа, реформа в МВР, специални служби и граждански права, борба с организираната престъпност и корупцията? Точно така - никой не е чул, защото тримата подобни думи не са изричали. Да е чул някой, в хода на преговорите за съставяне на правителство т. нар. контактни групи да са се обединили около идеята, че ключовите министерства са само две - на вътрешните работи и на правосъдието? Никой не е чувал и няма да чуе. Досущ като изпаднали в транс по време на вуду ритуал коалиционните партньори повтарят: НПК, НПК, НПК, въпреки че приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс е само една хилядна от онова, което има да се прави по съдебната реформа. Като се започне от изработването на национална наказателна доктрина, мине се през тоталното обновяване на прокуратурата и се стигне до генералния ремонт на МВР. И то с цената на всичко - съкращаване на раздути началнически щатове, изхвърляне на некадърните, ясно регламентиране на права и задължения, въвеждане на единна система за строг административен и процесуален контрол и т. н. Самият факт, че от началото на т. нар. преговори нито един от победителите не излъчи категорични кандидати за министри на вътрешните работи и на правосъдието, е показателен. Както за съдебно-реформаторската безпомощност, обладала партийните централи, така и за паниката от мисълта, че членството ни в ЕС ще бъде отложено заради провала на съдебната реформа. В типично негов стил, Симеон Сакскобургготски с мъртва хватка, приложена в последния момент, угаси управленските пориви на хората си. И ги спаси от резила да са сред министрите, които ще бъдат принудени да обещаят на Европейската комисия дори четките си за зъби и бельото си, само и само на 1 януари 2007 г. да чуят заветното От днес България е пълноправен член на ЕС.Колкото до правителственото бъдеще на БСП и ДПС, то също не е розово, но е далеч по-безоблачно от това на НДСВ. Просто, защото те си имат една мно-о-о-го жълта и мно-о-о-го извинителна бележка, на която пише: След като за четири години НДСВ не успя да направи нищо за реформата на съдебната власт и на МВР, ние какво да направим за година и половина? Пък и при това наследство.... Брюксел да ни е на помощ!

Facebook logo
Бъдете с нас и във