Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРИУМФЪТ НА СЪЗАКЛЯТНИЦИТЕ

Открай време е известно, че поговорката Денят се познава от сутринта почти никога не се оказва вярна. Особено в епохата на индустриалната революция, когато стотиците милиони тонове отпадни газове така объркаха климата на планетата, че дори умерено континентална София забрави за четирите годишни времена и се сдоби с два сезона - прашен и кален.
Горе-долу същото е положението и в голямата българска политика, защото мандатите на всички партии и коалиции, печелили парламентарните избори от 1991 г. насам, никога не са имали нещо общо с предизборните им програми. Онова обаче, което в момента се случва във и със държавата надхвърля не най-богатото, а най-... болното въображение.
Най-напред БСП стартира в изборите за 40-ото Народно събрание като категорична алтернатива не само на предишните две десни управления - на Симеон Сакскобургготски и на Иван Костов, ами и на собственото си отроче Жан Виденов, което има (не)щастието да се отърка във властта в периода 1994-1997 година. Казано на по-простичък език - те спечелиха изборите, защото обещаха да поведат борба с битовата престъпност, с мафията и с корупцията; да реформират съдебната система, здравеопазването и образованието; рязко да намалят безработицата и бюрокрацията, да увеличат доходите; да спрат вандалското отношение към българската природа и т. н.
Само два дни след историческата червена победа на 25 юни обаче от алтернативните предизборни обещания и клетви на БСП не остана и следа. Първо, защото те не успяха да съберат необходимото им парламентарно мнозинство и се простиха с надеждата за съставяне на самостоятелно правителство. И второ, защото ги достраша да предизвикат парламентарна криза и да отидат на предсрочни избори.
Какво се случи през следващите два месеца - донякъде е известно. За пред широката публика червените поведоха национално отговорни преговори за съставяне на широко коалиционно правителство с НДСВ и ДПС. По същество обаче зад кулисите червените, жълтите и виолетовите спазариха не само министерствата и агенциите (т. е. - републиканския бюджет и европейските милиарди) и все още неприватизираната държавна и общинска собственост, но и влиянието на всеки един от коалиционните партньори (посредством държавната машина) върху т.нар. сива икономика и върху откровено криминалния бизнес.
И резултатите от двумесечния алъш вериш не закъсняха, защото на 17 август България се сдоби с уникално по своя характер управление.
Юздите на държавата и камшика на управляващите държи т. нар. Политически съвет на управляващата коалиция, начело със Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Съвсем естествено съществуването на този съвет не е предвидено в нито един действащ български закон и затова той не носи абсолютно никаква отговорност за решенията, които взема и които подопечните му депутати и министри са длъжни да претворяват в дела.
Голямата и непосредствена задача на управляващото мнозинство в 40-ото Народно събрание е да облича в законови дрешки фундаменталните идеи на споменатия вече Политически съвет. По конституция и по закон парламентарните групи на БСП, НДСВ и ДПС също не носят никаква отговорност за нормотворческото си поведение, независимо от това дали ще приемат калпав нормативен акт (за да отчетат дейност пред Европейския съюз), или пък ще уредят някой свой спонсор със... закон по поръчка.
Мисията на Министерския съвет също не е кой знае колко трудна за разгадаване: прилагане с твърда ръка на законите, поръчани от Политическия съвет и приети единодушно от парламентарното мнозинство, хармонизиране на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с тези закони, елиминиране на опонентите по метода на моркова и тоягата.
Тук някъде в пъзела трябва да бъде вмъкнато и парченцето на президента Георги Първанов, който превъзходно изигра ролята си на помирител, успя да изглади абсолютно всички противоречия между БСП, НДСВ и ДПС и с подобаваща скромност се окичи с лаврите на баща на управляващата коалиция.
Неведнъж Параграф 22 е цитирал вица за любимата сексуална поза на ИНТЕРНЕТ маниаците, които денонощно висят пред компютъра: жената отгоре, а отдолу няма никой. Абсолютно същото е и положението в 40-ото Народно събрание - управляващата коалиция прави каквото си иска, а т. нар. парламентарна опозиция отстоява интересите на избирателите си с инициативи, умишлено обречени на пълен провал още в зародиша си. При това - само тогава, когато не е заета да задълбочава собствените си проблеми или пък с уреждането на своите си хора с постове и бизнес.
Примери в това отношение дал Господ, но ще отделим малко внимание само на три от тях: разцепването на Атака, войната между ортодоксалните седесари Петър Стоянов и Надежда Михайлова и скандала между партньорите по неволя Стефан Софиянски и Анастасия Мозер. В резултат на тези боричкания работното време на депутатите от Атака, СДС и Българския народен съюз минава в извършването на три основни дейности: влизане в парламента - хапване в парламентарния стол - излизане от парламента. Но, както обича да казва народът - на кого ли му пука, след като държавата не издържа повече от 240 народни представители общо?
Далеч по-осезаемо, разбира се, е присъствието на депутатите от Демократи за силна България на Иван Костов. И това не е случайно, защото именно тяхното присъствие в парламента прави триумфа на БСП, НДСВ и ДПС наистина пълен.
Колкото и налудничаво да звучи, упоритостта, с която ДСБ настоява за свикване на Велико народно събрание (ВНС) и то гласува да се извади прокуратурата и следствието от съдебната власт - като единствената гаранция за успешна съдебна реформа, служи на управляващата тройна коалиция като... индулгенция за невинност. Да, коалиционните партньори искат свикване на ВНС, но да не е точно една година преди приемането на България за пълноправен член на ЕС. Освен това подготовката и провеждането на избори за Велико народно събрание струват скъпо, а в момента държавата има по-важни харчове - заличаване на щетите от наводненията, увеличаване на минималните пенсии и заплати, стимулиране на бизнесмените, които отварят нови работни места, и т. н.
Да, коалиционните партньори смятат, че мястото на прокуратурата и на следствието наистина е в изпълнителната власт. Преместването им обаче не може да бъде сторено от обикновено Народно събрание, защото Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г. е категорично: обикновен парламент няма право да прекроява съдебната власт.
Да, коалиционните партньори много искат съдебната реформа да се състои, но за тази цел са нужни много пари и много добра воля от страна на самите магистрати. Пари, както вече стана ясно, няма. А коалиционните партньори са достатъчно доказани демократи, за да си позволят политическа намеса във вътрешните работи на съдебната власт и по този начин да разпалят у магистратите амбицията те сами да се реформират.
Всъщност, като стана дума за съдебна реформа, май наистина му дойде времето да разкъсаме целофанената обвивка (напомняме думите на бившия главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов) и да видим какви точно вътрешни работи са скрити в лъскавия пакет. Иначе казано, връщаме се на темата за следизборния пазарлък между БСП, НДСВ и ДПС, по време на който бе разпределено влиянието както върху сивата икономика, така и върху чисто криминалния бизнес.
По правило подобен тип делба се прави съвсем дискретно, да речем, чрез парцелиране на влиянието върху съответните ведомства, призвани да се борят с организираната престъпност и с битовите апаши, които също работят за мафията. В случая виртуалната подялба изглежда така: червените взеха МВР, Националното следствие се падна на ДПС, а жълтите си запазиха (само засега) правосъдното министерство. Под негов контрол са затворите, следствените арести, службите по вписванията, частните съдия-изпълнители, международните осиновявания и получаването на българско гражданство.
За да има мир и любов, другите борци срещу мафията - Агенция Митници, (все още) бъдещата Национална агенция за приходи (която поглъща Главната данъчна дирекция) и Агенцията за финансово разузнаване, бяха поверени на независимия Пламен Орешарски. И това никак не е случайно, защото човекът е професионалист в областта на финансите, за него е най-важно бюджетът да е вързан и в края на всяка година да отчита определен бюджетен излишък.
Но, за да бъде пълно щастието, управляващите коалиционни партньори (не) свършиха още няколко много важни вътрешни работи:
- ликвидираха митническото дознание и възложиха разследването на контрабандата на МВР, въпреки че изграждането на специализираното полицейско дознание е далеч от приключване;
- завинаги погребаха идеята за създаването на данъчна полиция, въпреки че нейното съществуване - само до преди една година и половина - беше задължително за пълноправното членство на България в Европейския съюз;
- окончателно забравиха за европейското задължение на България да създаде Национален кадастър и единен имотен регистър като основни оръжия в борбата срещу един от основните отрасли на мафията - измамите с недвижими имоти;
- продължават да държат на командно дишане прословутата Комисия за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, в полза на държавата: тя си има председател, но той си няма бюджет, за да си наеме офис, да си назначи персонал и да му осигури компютри и телефони;
- имат твърдото намерение да засекретят имуществените декларации, които властимащите всяка година подават в Сметната палата, тъй като огласяването на вилите, колите и апартаментите на държавните чиновници и на магистратите било нарушаване на Закона за защита на личните данни;
- категорично не желаят да разкъсат - по законов път естествено - омагьосаните кръгове на роднинските и шуробаджанашките назначения в изпълнителната и в съдебната власт;
- по никакъв начин не желаят да подгонят партийните фондации и неправителствени сдружения, които продължават да усвояват средства по програмите на Европейския съюз, въпреки че това е забранено от самия Европейски съюз...
А накрая, за да бъдат лоялни към бащицата, на коалиционните партньори изобщо не им хрумва мисълта, че още преди четири години България пое ангажимент към ЕС в най-скоро време да бъде приет закон за специалните служби. И как ще се сетят, след като ще им се наложи да изтръгнат единствените истински перли в президентската корона - Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана? И да огорчат държавния глава Георги Първанов, който вложи в триумфа на съзаклятниците толкова много от себе си?
Така че... това е положението - параноично, реално и съвсем лесно за доказване, ако се наложи. Хич да не е, но единствените, които наистина с основание могат да изпратят 2005 г. като успешна и плодотворна, са президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски и вечният коалиционен партньор Ахмед Доган. И то не за друго, а защото тъкмо те успяха да сбъднат мечтата на цяло поколение български политици: да притежаваш цялата власт, да правиш какво си искаш и никой да не ти търси никаква сметка.
Наздраве!

Facebook logo
Бъдете с нас и във