Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРОЙНИЯТ УБИЕЦ ОСТАВА НЕДОСЕГАЕМ

Петилетка и половина след зловещата касапница в столичния ж. к. Гео МилевСедем години не се оказаха достатъчни на българското правораздаване, за да реши съдбата на едно жестоко престъпление. Десетки полицаи, следователи, прокурори и вещи лица се оказаха безпомощни в опитите си да докажат по безспорен начин дали Димитър Кънчев е разстрелял баща си Николай и мащехата си Миглена, преди да заколи четиригодишното си братче. На 21 юни (понеделник) тричленен състав на Софийския апелативен съд за втори път изслуша пледоариите по делото за тройното убийство в столичния ж. к. Гео Милев, извършено на 2 март 1997 г., и в 30-дневен срок ще трябва да се произнесе по сложния казус. До момента органите на предварителното производство - следствието и прокуратурата, вече претърпяха два неуспеха по това дело. На 16 октомври 1999 г. Софийският градски съд оправда Димитър Кънчев, а година по-късно - на 16 октомври 2000 г., Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционната присъда. Вместо обаче Върховният касационен съд да сложи точка на това безумие, а Висшият съдебен съвет и МВР да потърсят отговорност от хората, довели до този провал, през юли 2001 г. делото бе върнато на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.Макар че историята започва преди около петилетка и половина, досега тя не е претърпяла абсолютно никакви изменения. На 2 март 1997 г. 18-годишният тогава Димитър Кънчев се прибрал вкъщи и открил, че баща му Николай Кънчев (оръжеен търговец), мащехата му Миглена и четиригодишното му братче Николай са били убити по най-брутален начин. Той веднага се обадил в полицията и само след няколко минути апартаментът се напълнил с униформени и цивилни криминалисти. По време на първоначалния разпит в полицията Димитър разказал, че по време на убийството е бил на гости в свои приятели, но думите му не прозвучали много убедително. В хода на разговора ченгетата разбрали, че той обичал да играе на ротативки и е задлъжнял с доста сериозна сума пари. Малко по-късно на бял свят излезли противоречията и разправиите с баща му, а накрая станало ясно, че той бил пристрастен и към дрогата. По случая е образувано дело, което е поверено на тогавашните топкриминалисти - полк. Ботьо Ботев (началник на сектор Тежки престъпления срещу личността в ДНСП) и Богдан Карайотов (шеф на отдел Разследване на тежки криминални престъпления срещу личността в Националната следствена служба). Те моментално извършват всички необходими процесуални действия и на 3 март 1997 г., ден след кървавото злодеяние, тогавашният министър на вътрешните работи ген. Богомил Бонев публично обявява, че извършителят на бруталното престъпление е установен и задържан. През 1998 г. разследването на тройното убийство в ж. к. Гео Милев е приключено и обвинителният акт е изпратен в Софийския градски съд. Категоричното мнение на следствието и прокуратурата е, че Димитър Кънчев е убил баща си за пари, а мащехата и братчето си, за да не го издадат.Гордостта на Ботьо Ботев и Богдан Карайотов са пълните самопризнания, които извергът е направил пред тях и в които подробно е описал как точно е извършил зловещото престъпление. Нещо повече - за стане ясно, че този път няма скрито-покрито, периодично в медиите се тиражираха части от самопризнанията на Димитър Кънчев, които смразяваха с циничната си откровеност: Застанах до бюрото с насочен пистолет към вратата. След като тя се отвори и баща ми застана в рамката й, аз стрелях. Той се опита да се прикрие с вратата на банята, но аз стрелях още веднъж и, изглежда, съм го улучил, защото той падна. Показа се втората ми майка, аз стрелях и по нея и тя падна върху баща ми. Сигурен съм, че стрелях три пъти, два пъти по баща ми и един път по майка ми. След това ги прескочих, както бяха паднали, отидох в тяхната стая, взех възглавницата им и през нея стрелях по тях, докато се изпразни пълнителят. След това отидох пак в спалнята, хвърлих на леглото пистолета и възглавницата. През това време брат ми ме извика и пита какво става горе. Аз му казах, че нищо не става. Слязох веднага долу, взех един нож от кухнята и отидох при брат ми, който лежеше на дивана пред телевизора. Взех една възглавница от дивана, затиснах го с нея и с ножа го прорязах в областта на шията от дясната страна. След това, без да вадя ножа, го раздвижих наляво-надясно и после извадих ножа. Брат ми не издаде никакъв звук. След това ми се чу, че нещо се хърка, и помислих, че са баща ми и жена му. С ножа се качих горе при тях и както бяха легнали един върху друг, наръгах един път баща си във врата и също така наръгах и втората си майка един път във врата. И дори оставих ножа там - във врата й...Според прокурора по делото, убийството е било провокирано от скандал между бащата и сина. Димитър Кънчев дължал 540 000 лв. и е трябвало да ги вземе отнякъде, за да погаси дълга си. Решил да вземе пистолета на баща си и да го продаде, но Николай Кънчев го хванал и затова Димитър избил цялото семейство. По време на предварителното производство обвиняемият е направил пълни самопризнания, които са били записани на видеокасета. На 16 октомври 1999 г. обаче истината лъсна на бял свят, а доверчивата българска общественост бе скована от недоумение: Софийският градски съд призна Димитър Кънчев за невиновен за извършването на престъпленията, в които е обвинен. Мотивите на съда са изложени на около 40 страници, но съвсем спокойно могат да бъдат обобщени с едно изречение: в хода на предварителното производство са допуснати изключително груби процесуални нарушения, благодарение на които вината на Димитър Кънчев изобщо не е доказана.Най-напред самопризнанията, заради които полицията, следствието и прокуратурата две години и половина се къпаха във всенародна любов, били направени в отсъствието на адвокат. Нещо, което Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) забранява категорично. Освен това, според действащото законодателство (и тогава, и сега), никой не може да бъде осъден само въз основа на направените от него самопризнания. Разследването за тройното убийство е базирано основно на самопризнанията на Димитър, като е водено вяло и невнимателно, като в него липсва задълбоченост - се казва в мотивите на първоинстанционния съд. - Полицаите и следователите не са успели да докажат по безспорен начин, че между младежа и баща му е имало конфликт заради кражба на пари и вземането на единия от автомобилите без разрешение. Прокурорът само предполага, но това не е сериозно и е произволно. Напълно е възможно Николай Кънчев сам да е предоставил парите и колата на Димитър, но коя версия е правилна и истинска не може да се каже със сигурност - единият е мъртъв, а другият твърди, че не е крал пари, се казва още в тях. Вторият неизяснен въпрос, според съдебния състав, е как пистолетът на Николай Кънчев, марка Зиг Зауер, се е озовал в Димитър. В материалите по делото няма данни, че по оръжието са открити отпечатъци на жертвите или на младежа. На пръв поглед това е логично, защото убиецът е бил с ръкавици. По-странното в случая е, че под ноктите и по ръцете на Димитър не са открити никакви власинки от въпросните ръкавици. С други думи - не съществува никакво доказателство, че именно Димитър е носил тези ръкавици по време на престъплението. Освен това, категоричен е първоинстанционнят съд, по време на предварителното следствие не са установени никакви детайли, които да изяснят проблема с пистолета. Не е ясно дали оръжието е било в кобур, къде точно е било скрито и защо празният кобур е намерен върху табуретка в спалнята на родителите. В обвинителния акт се казва, че освен пистолета на баща си Димитър е взел и два пълнителя (с 15 патрона общо), които също е трябвало да продаде. Но от материалите по делото става ясно нещо съвсем друго: по време на един от огледите на местопроизшествието единият от пълнителите е намерен в нощно шкафче в спалнята на родителите му. При това пълен. Безспорно най-сериозното разминаване е между обвинителната теза (изградена въз основа на самопризнанията, направени от Димитър) и начина, по който са убити трите жертви. Според показанията на Кънчев, след като свалил баща си и мащехата си с първите три куршума, той взел една възглавница и през нея изпразнил целия пълнител в труповете на родителите си. Според експрертиза обаче във въпросната възглавница е стреляно само два пъти. Освен това никъде по телата на Николай и Миглена не са открити власинки от пълнежа или калъфката на възглавницата. На всичко отгоре никой не е попитал обвиняемия къде точно е уцелил баща си и жена му, когато е открил огън по тях. Резултатите от аутопсията на Николай Кънчев са категорични, че той е бил надупчен с шест куршума, но вещите лица не са установили кой e първият и дали е бил смъртоносен. Абсолютно недоказано е и самопризнанието на Димитър за раните, които той бил нанесъл във вратовете на баща си и мащехата си с нож. Според Кънчев, той ги е намушкал по веднъж, но при аутопсиите във вратовете на двамата са открити по... две прободни рани. Те са били нанесени след смъртта на Николай и Миглена, което категорично опровергава твърдението на Димитър, че докато е умъртвявал братчето си, чул баща си и мащехата си да хъркат.Куп несъответствия констатира съдът и при убийството на малкия Ники. По време на следственото дело Кънчев признал, че е наръгал братчето си само веднъж - от дясната страна, и е позавъртял малко ножа. Според резултатите от аутопсията обаче в областта на гърлото и рамената на четиригодишното момченце са открити общо четири рани. Смъртоносният удар е нанесен отпред и с него убиецът е прерязал трахеята, артерията и хранопровода на детето. А след като то е било мъртво, извергът го е пробол още веднъж - в рамото. Само изброените дотук гафове да бяха допуснати в хода на предварителното разследване, съдът отдавна трябваше да прекрати делото срещу Димитър Кънчев поради липса да доказателства за вината му. Печалноизвестният дует Богдан Карайотов - Ботьо Ботев обаче са направили и няколко други грешки. На 3 март 1997 г. вечерта (ден след зловещото тройно убийство) те извършили следствен експеримент, който трябвало да установи дали в посочения от Димитър Кънчев контейнер за смет (до блока, в който семейството е живяло) се намират телефонният тефтер и портфейлът на Николай Кънчев, както ръкавиците, с които е извършено убийството. Начинът, по който този следствен експеримент е провален, изглежда повече от изумителен. Протоколът от експеримента не е подписан от Димитър Кънчев, а това е грубо нарушение на НПК. Следствието не е доказало по безспорен начин, че именно Димитър Кънчев е посочил кофата, защото поемните лица - Божидар Пеев и Иван Генчев, подписали протокола, изобщо не го били виждали по време на провеждането му. По време на първоинстанционния процес двамата са заявили пред съда, че оперативните работници и следователите са им разказали как са научили за кофата, а в съдебната зала Пеев и Генчев не са разпознали изобщо Димитър Кънчев. Като за капак, по време на процеса в Софийския градски съд, Димитър Кънчев се отказа от показанията си, дадени в досъдебното производство, и обяви, че те са били изтръгнати от него с насилие. По време на второинстанционното дело картинката изобщо не се промени и затова на 16 октомври 2000 г. Софийският апелативен съд взе единствено възможното решение: Димитър Кънчев да си върви вкъщи, защото доказателства за вината му няма. Софийският апелативен прокурор обаче бе на друго мнение, протестира оправдателната присъда и делото замина за Върховния касационен съд (ВКС). След деветмесечно размишление върховните магистрати - през юли 2001 г., върнаха делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане и всичко започна почти отначало. Прокурорът по делото преписа стария обвинителен акт, а на 28 януари 2002 г. апелативните съдии дадоха ход на делото. Надлъгването, че някой иска да разкрие истината за зловещото престъпление, продължи цели две години, докато в началото на седмицата (понеделник, 21 юни) на апелативните магистрати им омръзна и играта на правосъдие приключи. Прокурорът по делото поиска Кънчев да бъде осъден на доживотен затвор, но дали съдът ще удовлетвори искането му е трудно да бъде разгадано. Едно обаче е сигурно - от 28 януари 2002 до 21 юни 2004 г. по делото не бе представено дори половин ново доказателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във