Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Тръгват пазарлъците за четири места в Конституционния съд

Кариерата на Колев досега показа, че у нас наистина няма невъзможни неща, особено за възпитаниците на Симеоново.
S 250 dc2f6fc6 3334 464b b4d5 15fde1faa166
S 250 c4e37b34 f6c0 4d2e 9cb5 43a79e2fa371
S 250 c57ac8c5 82ef 4d95 8b65 bcae49904519

Веднага след лятната ваканция ще тръгнат неизменните пазарлъци около избора на следващите четирима конституционни съдии на България.

В началото на ноември изтичат мандатите на четирима от сегашните 12 съдии: Румен Ненков, Стефка Стоева, Цанка Цанкова и на Кети Маркова. Въпросът е кой ще седне в опразнените от тях столове.

Съставът на Конституционния съд се "обновява" на всеки три години, а кандидатите за съдии се предлагат от президента, от Народното събрание и от двете върховни съдилища.

Напускащите през ноември Стоева и Ненков бяха част от т. нар. "съдебна квота" в Конституционния съд, Цанка Цанкова бе излъчена от Народното събрание, а Кети Маркова бе назначена от президента Росен Плевнелиев. Това е пропоцията, която следва да се спази и сега - президентът и Народното събрание трябва да излъчат по един свой представител в Конституционния съд, а съдебната квота ще бъде попълнена с две нови имена.

От  месеци в публичното пространство  се въртят имената на вероятните претенденти за освобождаващите се четири  места в Конституционния съд: най-често се спрягат имената на главния  прокурор Сотир Цацаров, на шефа  на ВКС Лозан Панов, на бившия шеф на ВАС Георги Колев, правосъдния министър Цецка Цачева. Споменават се още дългогодишното "юридическо острие" на социалистите Янаки Стоилов, бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки, колегата му проф. Огнян Герджиков, съдията от ВКС Павлина Панова, а списъкът на депутатите с юридически дипломи, които замечтано гледат към екстрите на конституционните съдии (сравнително малко работа, високи заплати, пенсии без таван и 20 заплати накуп при пенсиониране), изглежда безкраен.

Местата обаче са само четири и няма как да бъдат задоволени  всички мераци. Така че следва здрав пазарлък - преди всичко политически, макар че поне съдебната квота би трябвало (поне по презумпция) да е защитена  от домогванията  на политиците.

Публична тайна е, че много отдавна креслата в Конституционния съд не се дават съобразно юридическата биография и тежест на претендентите за тях. Заслугите, за които някой може да получи честта да сложи името си редом до това на безспорен корифей, като Живко Сталев например, все по-рядко имат общо с правосъдието. Видими са и откровените политически креатури, "нагласени" в КС - основно от квотите на парламента и президента. Затова и сега място за особен идеализъм и надежда, че в КС ще идат действително най-достойните, просто няма.

Най-ясни изглеждат нещата в "съдебната квота". Според закона, общите събрания на двете върховни съдилища трябва да излъчат своите кандидати и тъй като този път местата са две,  очаква се както ВКС, така и ВАС да излъчат  по един свой претендент.

Имената, които поне в момента се въртят като възможни кандидатури за КС от магистратските среди, са на бившия шеф на ВАС Георги Колев, на главния прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат на този пост изтича в края на следващата година и на председателя на ВКС Лозан Панов и заместничката му - Павлина Панова.

Ако следваме логиката, очертана от практиката до момента и от настроенията в двете съдилища, Цацаров няма да бъде излъчен от тази квота. А и съвсем не е сигурно, че той самият би искал да продължи кариерата си "на топло и на тихо" като конституционен съдия - все пак лостовете и влиянието, с които разполага сега като главен прокурор, са несравними с "тишината и покоя", които може да му предложи КС.

Георги Колев обаче има шанс да бъде "изстрелян" от ВАС към Конституционния съд по две причини: силното лоби, което той успя да си създаде вътре в съда през годините, в които беше негов ръководител. И фактът, че е завършил право в школата в Симеоново вече не е пречка - вече има съдия с такава диплома в КС (излъченият от ГЕРБ експарламентарист Анастас Анастасов), така че с избора на Колев няма да бъде създаден прецедент.

Що се отнася до Лозан Панов и до Павлина Панова - първо, няма никакви основания да се мисли, че Панов би искал да стане конституционалист точно сега. Освен това твърде е възможно, дори и Панов да иска да направи такъв кариерен скок, да се сблъска с нежеланието на съдиите от ВКС да гласуват за него. Той самият обаче с радост би подкрепил Павлина Панова (която безспорно заслужава такава номинация) като претендент за конституционен съдия, най-малкото защото изпращайки я там, би премахнал сериозен конкурент във вътрешната "битка на авторитети" във ВКС.

Така че от спряганите до момента имена за "съдебната квота" в КС с най-големи шансове изглеждат Панова и Колев. Освен ако не се появят и други претенденти, разбира се.

Що се отнася до президента  Румен Радев, сам и по свое усмотрение ще избира кого да прати в КС. Неговите кандидати директно се назначават - без да се дължи каквото и да било обяснение никому. Въпреки това обаче твърде малко вероятно е Янаки Стоилов (както и който и да било друг от неотклонно свързваните с БСЛ юристи)  да стане член на Конституционния съд точно от президентската квота. Още от първия ден на мандата си Радев всячески се стреми да се отърси от сянката на БСП, така че надали би дал възможност на управляващите да го "пришият" към полата на Корнелия Нинова за пореден път и чрез този избор. Затова се предполага, че той ще търси авторитет в правото, който да е неутрален политически (или поне страничен за левицата, но не и тясно свързан с десните, които също недолюбват президента). Смята се, че най-силни шансове пред него имат университетските преподаватели с доказани имена сред юриспруденцията. Като например... Огнян Герджиков. Възможен претендент от президентската квота би била и Здравка Калайджиева - бивш съдия от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, чието име също се "завъртя" около рулетката за КС.

Що се отнася до "квотата" на Народното събрание - там битката ще е най-люта. И това е обяснимо, защото парламентът има цифром и словом едно място за попълване. Въпросът е чие ще е то. Ясно е, че претендентът няма да е от средите на БСП. Малко вероятно е да бъде избрана и номинация на Патриотите, особено в сегашната ситуация, когато самите те са се заели да се разпердушинват един-друг. Така че остават две възможности: пряко свързан с ГЕРБ кандидат или такъв, който би могъл да "смаже" болтовете във видимата и все по-тясна връзка между управляващите и ДПС.

След скандала с Търговския регистър  евентуалната кандидатура на Цецка Цачева изглежда по-скоро невъзможна. Малко вероятно е съдбата да се усмихне и на някого от депутатите от ГЕРБ, които имат нужните юридическа диплома и навъртян "юридически стаж" в парламента - шефът на парламентарната група Цветан Цветанов надали би се лишил от когото и да било от тях в Народното събрание точно сега, когато управляващите и без това трудно удържат законодателните си предложения под двойния обстрел, на който са подложени: и откъм президента, и откъм опозицията. Но пък виж кандидатурата на проф. Близнашки би изглеждала приемлива - както за управляващите, така и за ДПС. Освен ако Сотир Цацаров не реши действително да става конституционен съдия, разбира се...

Сезонът на пазарлъците вече е официално открит - с писмото на председателя на Конституционния съд Борис Велчев, с което той напомня на институциите, че трябва да започнат да мислят как ще си попълнят квотите. Със сигурност до есента имената, които ще се завъртят около поредната конституционна въртележка, ще станат в пъти повече. И както обикновено се случва, накрая може да видим изненади, които съвсем не са били очаквани. Дано поне този път бъдат приятни...

Facebook logo
Бъдете с нас и във