Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Труп и лекарска грешка върху везните на Темида

В средата на лятото, когато хората мислят повече за почивка на море или на планина, в Кюстендил доктори и медицински персонал от областта се готвят за стачка. Причина за това не са ниските им заплати, а дело за лекарска небрежност. За втори път от 2006 г. насам, пред съда ще се изправи д-р Христо Спасов, един от най-добрите хирурзи в областния град.
На скамейката отново го праща семейството на 24-годишния му бивш пациент, а сега покойник Иван Мирчев. Този път ще го санкционират заради това, че осъденият веднъж доктор не погасява вноските и лихвите по кръвнината, наложена му от съда.
От няколко седмици подписка обикаля кабинети и операционни в болници, поликлиники и частни медицински структури в Кюстендил. Подписката е инициирана от шефката на Българския лекарски съюз в областта, съдебния медик д-р Димитринка Динкова. Според нея решението на магистратите, с което се забранява на д-р Спасов за срок от половин година да упражнява професията си, а също присъдената кръвнина на родителите на 24-годишния военен е не само непосилно за медика, но и най-малкото несправедливо. Оказва се, че след изтичането на наказателния срок нито едно медицинско заведение в областта и столицата, където докторът се е опитал да си намери работа, не пожелало да го вземе на работа заради черното петно в досието му. А вина за инцидента има не само д-р Спасов, но и цялата организация в болницата, коментират медици от региона.
Емблематичното дело обикаля почти шест години из съдебните зали на Кюстендил и столицата и приключи в началото на 2006 г., когато хирурзите на местната болница Д-р Николай Василев останаха с един по-малко. Причината за това стана решението на Софийския апелативен съд, който лиши от права за шест месеца д-р Христо Спасов заради лекарска небрежност, довела до смъртта на 24 годишния сержант Иван Мирчев от близкото село Берсин.
Това бе първата присъда на лекар заради работата му, откакто в региона съществува организирана медицинска дейност, твърдят хората на Хипократ в областния град.
Историята
започва през нощта на 6 срещу 7 март 2000 г., когато 24-годишният военен от поделение 24110 в Кюстендил Иван Мичев заедно с родителите си, Светла и Костадин отиват в центъра за спешна помощ в града, тъй като младежът се оплаквал от силни болки в корема.
Преди да стигнат до медицинското заведение, майката на Иван, медицинска сестра в тогавашното детско отделение на поликлиниката в Кюстендил, му дала да изпие няколко таблетки бускулизин. Хапчетата обаче не подействали и се наложило да потърсят лекарска помощ.
При пристигането им в Спешно отделение на болницата, около 5 часа призори, Иван бил прегледан, а след доза лекарства семейството се върнало вкъщи, в близкото до областния град село Берсин.
Заради непреставащите болки в стомаха на другия ден около 10 часа обаче Иван Мичев и баща му отиват на преглед при хирург-ординатора на поликлиниката д-р Ленгарски, които го изпраща с направление остър апандицит в хирургичното отделение на болницата.
За лекуващ лекар на 24-годишния млад мъж е определен хирургът д-р Христо Спасов, който прегледал пациента си и казал, че ще оперира, след като станат готови изследванията.
Според документите д-р Спасов бил на редовна смяна до 13 часа на същия ден, а след това по график му се падало да бъде хирург на разположение.
Назначените още преди обяд изследвания станали готови около 13.20 часа и тогава лекарят се запознал с тях.
По неизяснени и досега причини обаче, вместо да пристъпи към операцията,
д-р Спасов изчезва от отделението за повече от три часа
и се връща при чакащия спешна интервенция Иван едва в 16.30 часа.
С появяването си хирургът разпорежда Иван Мичев да бъде подготвен за операция.
В това време се установява, че болният е с температура около 40 градуса и по предписание на анестезиолога от екипа, свикан за спешната намеса, преди хирургичната интервенция се налага спешно да я смъкнат.
Персоналът в отделението започва да увива болния с мокри чаршафи и го зарива в ледени кубчета. Докато тече тази процедура, анестезиологът от хирургичният екип, свикан за операцията на Мичев, е повикан в родилно отделение, където се налагало спешно секцио.
Въпреки че там операцията приключва в 20.30 часа, до операцията на Иван се стигнало едва в 21.45 минути. По време на хирургичната намеса било установено, че млажедът вече е със спукан апендисит.
Според родителите на 24-годишния Мичев, след края й хирургът д-р Спасов ги уверил, че оперативната намеса е успешна.
Десет дни по-късно сем. Мичеви вземат сина си от болницата, въпреки че поддържа висока температура, за да продължат лечението му в дома си.
В медицинската документация е записано, че пациентът настоява да се прибере у дома. На тапиите обаче липсва неговият подпис, както изискват специфичните медицински норми.
Само часове след изписването семейството се връща в медицинското заведение, като настоява да получи направление за лечение във София, защото
Иван се оплаква от силни болки в гърдите и кашлица
Кюстендилските медици твърдят, че той е с вирусна пневмония вдясно. Благодарение на упоритостта и неотстъпчивостта на майката на сержанта и след доста бурен скандал Иван Мичев получава направление за Военномедицинска академия. Според епикризата младежът е с перфориран апендисит, локален перитонит, апандектомия.
След като получават заветния документ, се налага родителите на сержанта да чакат още няколко часа, докато от спешното отделение им отпуснат и линейка, с която да го транспортират до столицата. Там той е приет по спешност във ВМА. Лекарският екип на военна болница започва работа веднага, но въпреки направените му три релапаротомии на 7 април 2000 г., точно месец след първото му оплакване, около 6.15 часа сутринта Иван Мичев издъхва.
Веднага след смъртта на младия военен лекарите във ВМА предават случая на военна прокуратура, която започва разследване по случая. Благодарение на нея можахме да започнем делото, защото докато нещата в Кюстендил се придвижат до образуване на следствено дело, повечето от документацията в местната болница беше изчезнала, разказва адвокат Славка Лазарова, която защитава исканията на родителите на Мичев.
Диагнозата от направената аутопсия показва, че причината за смъртта е септичен шок, развил се в резултат от гангренозно възпаление на апендикса с перфорация, перитонит, ендоинтоксикация и бронхопневмония.
Причината за настъпилия след операцията остър перитонит е изпускането на шев от апендикуларния чукан. От това се е развил сепсис с последвалите го усложнения. В конкретния случай важи правилото на старите руски хирурзи
Забавянето е равно на смърт, пише в съдебномедицинската експертиза по случая
Според съдебните лекари 24-годишният военен е починал заради закъснялата оперативна интервенция, което на практика е медицински пропуск, който има съществено отношение към крайния резултат - настъпването на смъртта, пише още в експертното заключение.
Следственото дело по случая е единствено по рода си, заведено в Окръжната следствена служба през 2001 година. До обвинителния акт срещу д-р Спасов обаче се стига едва на 23.06.2003 г., заради непрекъснатите искания за удължаване на срока, припомнят от държавното обвинение в областния град. Срещу кюстендилския хирург е повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК.
Според наблюдаващия прокурор Ангел Байрактарски причините за извършването на деянието се коренят в недостатъчно високото чувство за отговорност на обвиняемия, поради което е проявил груба престъпна небрежност.
Първото дело по случая е образувано под № 509/2003 година в Кюстендилски окръжен съд. Към обвиненията на прокуратурата са приобщени и исковете на частните ищци, майката и бащата на Иван Мичев, които настояват за по 20 хил. лв. обезщетение за смъртта на сина си.
Две години по-късно, с присъда №29/2005 година, председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов обаче постановява оправдателна присъда за медика. И така преписката тръгва по трудния път из различните съдебни инстанции. След обжалване покрусените родители на младия военен получиха решението на столичните апелативни съдии да върнат случая за ново разглеждане от първоинстанционния съд в Кюстендил, но от друг състав заради допуснати процесуални пропуски.
В мотивите на столичните магистрати пише, че
присъдата на Кюстендилския окръжен съд е постановена при нарушение на съдопроизводствените правила
Според САС по време на първото дело са допуснати нарушения на чл.23, ал.3 НПК. Делото е разгледано от незаконен състав и съдът е назначил повторна съдебномедицинска експертиза, в която са участвали същите експерти, които са изготвили и първата, а този факт предрешава изводите и на повторната експертиза.
Второто дело в КОС (№47/2006 година) е поверено на съдия Йоланда Цекова и приключва на 12.07.2006 година. Присъдата е шестмесечна забрана за практикуване на професията в МБАЛ Д-р Никола Василев, както и 1000 лв. глоба за доктора, към която са прибавени и 40 хил. лв. неимуществени вреди за двамата родители, ведно с лихвите от дена на смъртта на младежа.
Освен това доктор Спасов е задължен да плати и 4110 лв. разноски по водените почти шест години съдебни процеси, пише още в решението на кюстендилските магистрати.
Прецених, че това не е справедливо, обяснява адвокат Славка Лазарова и обжалва присъдата.
Следва и друго обжалване на присъдата, но вече от страна на подсъдимия доктор Спасов.
Малко след новогодишните празници, на 15 януари 2007 г., Втори състав на САС потвърждава решението на кюстендилските си колеги, като променя само административната му част и увеличават диапазона на наказанието - да не упражнява професията си не само в кюстендилската болница, но и във всички здравни заведение и звена на територията на цялата страна.
Знаем, че това няма да върне сина ни, но сме убедени, че д-р Христо Спасов, а и всичките му колеги
трябва да понесат отговорността от действията си
Според нас лекарите трябва винаги да поставят на първо място факта, че отговарят за живота на пациентите си. Заради това водихме тези дело и бяхме толкова настоятелни, обясниха родителите на Мичев.
От началото на февруари 2006 г. д-р Христо Спасов не е на работа. От експертизите на специалистите обаче става ясно, че има много пропуски в организацията на работата в кюстендилската болница. Неправилно и непълно се води медицинската документация, има пропуски в терапевтично-диагностичния подход при лечението и при поставянето на диагнозата, липсва достатъчно добра организация за събиране на хирургичен екип. Всичко това води до нарушаване на добрите медицински практики в частта им за своевременност, пише в заключенията на вещите лица, произнасяли се по делото Иван Мичев.
Въпреки заключенията родителите и адвокатите на починалия младеж искаха виновен и го намериха в лицето на д-р Спасов, твърдят колегите на медика. Смятам, че има много пропуски по това дело и ще направим всичко възможно то отново да влезе в съда, за да бъде разгледано по справедливост, заяви д-р Динкова.
Делото на мъртвия Иван Мичев срещу отстранения хирург д-р Спасов отново е на дневен ред. Този път обаче една срещу друга се изправят тезата за справедливо разглеждане на делото, издигната от колегите на доктора, и мъката на родителите, остойностена на 40 бона кръвнина. Казус, пред който Темида изглежда безсилна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във