Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТРУП + УБИЕЦ + ОЧЕВИДЕЦ = СЪДЕБНА ГРЕШКА?

Преди година и четири месеца Параграф 22 взе на специален отчет едно наказателно дело. В него се разказва как на 2 февруари 2000 г. софиянецът Стоян Димитров е разстрелял софиянеца Николай Влахов в присъствието на Веселин Мешев. Престъплението е извършено в къщата на Димитров, а мотивът е невърнат борч. Дотук всичко изглежда ясно като по учебник. Проблемите започват едва когато човек разбере някои деликатни подробности по случая: Стоян Димитров дължи пари на Веселин Мешев, двамата са заедно от сутринта, по обед се обаждат на Николай Влахов, който пристига към 14 ч. и... веднага е убит. Според предварителното разследване, свидетелят на злодеянието Мешев е успял да оцелее криво-ляво, придумал убиеца да му даде пищова, халосал го с него по главата и избягал. Килърът също изчезнал, за да бъде заловен чак на 7 септември 2000 г. в района на Сточна гара с граната в ръка. В средата на 2001 г. следствието приключва работа по случая с мнение, че Димитров трябва да бъде съден за умишлено убийство, а близо година по- късно (през пролетта на 2002 г.) обвинителният акт е внесен в съда. Макар случаят да е изяснен от фактическа и юридическа гледна точка (според прокурорът по делото), Димитров изслушва присъдата си едва на 9 януари 2004 г.: деветнайсет години лишаване от свобода. На пръв поглед решението на съда изглежда логично, защото всичко наистина е точно: има труп, има очевидец, има килър, има и... оръжие на престъплението. В хода на съдебното производство обаче не всичко се оказва толкова просто. Най-напред се оказва, че лимонката, с която Димитров е заловен на 7 септември 2000 г., не е гранатата, която следствието е дало на експертите от НИКК на МВР за експертиза. В протокола от задържането на Димитров пише, че у него е намерена Ръчна граната РГ-6, а според вещите лица те са направили експертиза на Ръчна нападателна граната, тип РГ-5. Ето защо Димитров бе оправдан по това обвинение. Освен това по време на първоинстанционния процес се разбра, че револверът, приложен към делото като оръжието на престъплението, прилича на пищова, с който е гърмяно на 2 февруари 2000 г., но май не бил съвсем същият. На всичко отгоре стана ясно, че към делото няма протокол за изземането на въпросния пищов, който да е подписан от поемни лица, както и писмени обяснения къде точно е намерен той, от кого и с чия помощ. За този случай Параграф 22 е писал неведнъж и, както е тръгнало - май още доста дълго ще се занимава с него. Само преди седмица в редакцията пристигна поредната жалба от Стоян Димитров, адресирана до председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров. Въпреки молбата на Димитров тя да бъде публикувана без съкращения, сме си позволили да резнем от текста някои по-цветисти квалификации и епитети. Не за друго, а защото и без тях всичко е ясно: щом този случай затрудни полицията, следствието, прокуратурата и съда, как ли ще бъдат разплетени другите поръчкови убийства? Сред които, с особена сложност, блестят екзекуциите на Илия Павлов, на Фатик, на Косьо Самоковеца, на Женята, на Данкина и т. н.?Отговорът е елементарен и, за съжаление - неприятен. Тези убийства никога няма да бъдат решени така, както пише в закона - с влязла в сила присъда. По простата причина, че част от т. нар. компетентни органи не искат, а другите не могат. Осъденият Стоян Димитров:ОТ 44 МЕСЕЦА СЪМ ЖЕРТВА НА ЕКСПЕРИМЕНТМоля ви да публикувате жалбата ми до председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, тъй като от 9 януари до 7 април 2004 г. съм депозирал осем молби и жалби за различни процесуални нарушения по делото ми, но нямам нито един отговор:1. N186 от 13 януари - жалба срещу определение по мярката ми за неотклонение;2.N200 от 13 януари - жалба срещу поправки и допълнения в съдебен протокол от 9 януари 2004 година;3. N262 от 16 януари - обжалване на присъда във всичките й части;4. N325 от 19 януари - жалба-протест срещу отказ да ми бъдат предоставени копия от протокола и решението с присъдата от 9 януари 2004 година;5. N413 от 26 януари - жалба-протест срещу отказ да получа копия от протокола и решението с присъдата, както и за определението по мярката ми за неотклонение (тази жалба е укрита от затворническата администрация);6. N499 от 28 януари - жалба-протест срещу отказ за произнасяне по жалбата ми (N186/13.01.2004 г.) по мярката ми за неотклонение;7. N680 от 6 февруари - жалба-протест срещу факта, че от 40 дни не ми се предоставят копия от протокола, определението, решението и мотивите по присъдата ми;8. N371 от 17 февруари - тази жалба е депозирана в деловодството на ВКС от адвокат Миглена Тошева и е адресирана до г-н Румен Ненков, заместник-председател на Върховния касационен съд. Уважаема редакция, редовно следя медийните изяви на г-н Григоров и бях останал с впечатлението, че той наистина желае съдебната реформа да бъде извършена, а българското правораздаване - европеизирано. Уви! Оказа се, че за пореден път съм сбъркал адреса и затова отново се обръщам към вас. Вие сте единствените, които все още се интересувате от съдбата ми и продължавате да следите процеса срещу мен. Банално звучи, но тази ваша последователност вдъхва надежда не само на мен, че светлинката в тунела не е от идващия насрещен влак!С уважение, Стоян Аспарухов Димитров, подсъдим по НОХД 2451/02 УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,Поради грубото погазване на правовия ред в България съм принуден да се обърна към Вас чрез медиите. От 44 месеца срещу мен се извършва активно мероприятие: скалъпват се обвинения, подменят се и се укриват доказателства, фабрикуван се улики. Все съм си мислел, че своеволията и погазването на човешки права стават извън съдебната зала, където важат единствено законите и съдийската клетва. Но Седми състав на Софийския градски съд - Наказателна колегия, окончателно разби всякакви мои представи за правораздаване. На 9 и 10 януари 2004 г. този състав ме осъди на 19 години лишаване от свобода, след като отказа да бъде извършен следствен експеримент и да бъдат разпитани поемни лица, свидетели и експерти по делото. Не бе изискана и справка колко пъти съм се срещал с адвокат насаме по време на досъдебното производство, както и справка кога е произведено оръжието, с което уж съм извършил престъплението. Нещо повече. Въпросният съдебен състав не пожела да изиска осем протокола от разпити, съзнателно укрити от обвинението, защото в тях се съдържат факти, категорично доказващи моят невинност.Г-н Григоров, искам да ви информирам, че Седми съдебен състав категорично не пожела да разследва съставянето престъпленията на следователката по делото, която е съставила фалшиви протоколи за разпит с фалшифициран мой подпис, в които е записано: Запознат съм с правата си на обвиняем. Признавам се за виновен.... Това е долна лъжа, целяща моето набеждаване. Аз съм представил на уважаемия съд справки от Дирекция Изтърпяване на наказанията (№ 8009/01 и № 6371/11. 07. 2003 г.), от които се вижда, че на 11 септември 2000 г., когато уж съм бил разпитван в Столичната следствена служба, аз не съм извеждан от килията си от 7.30 до 15.30 часа. А във фалшифицирания протокол е записано, че разпитът ми бил започнал на 11 септември 2000 г., точно в 8.10 часа. Освен това следователката по делото, в съучастие с нейния съученик и бивш неин началник - адвокат Р. М., откраднаха личния ми автомобил Форд Фиеста (рег. ном. С 73 63 СК) от гаража на Столичната следствена служба на ул. Майор Векилски, N2, без да му бъде извършен повторен оглед, снемане на отпечатъци, допълнителни експертизи и т. н. Искам да ви уведомя, че следователката по делото е правила оглед в дома ми и е иззела документи и вещи без поемни лица, без да състави опис на място и в присъствието единствено на 14-годишния ми син. Изпращала е хора, които са прескачали през оградата на къщата ми, когато там не е имало никого. Една съседка се е обадила на следователката, но тя й казала да не се притеснява, защото това били хора от следствието. Нямам представа откъде са тези хора, но от дома ми липсват две бормашини, ръчен циркуляр, мини флекс, гедоре и картини, които не са включени в описите за изземване. Съдът отказва да се произнесе дали това е престъпление, а от Софийската градска прокуратура мълчат, въпреки че има указания от Върховната касационна прокуратура да бъде извършена проверка по този повод. Г-н Григоров, съдебният състав по делото призна и записа в протокола от заседанието на 9 януари 2004 г., че нито едно веществено доказателство не е иззето и съхранявано по реда и начина, указани в Наказателнопроцесуалния кодекс. Въпреки това аз бях осъден на деветнайсет години затвор, а издевателствата над мен продължават. От 90 дни аз нямам копия от съдебния протокол, от решението и от мотивите на съда за това решение. Без никакви обяснения ми се отказва и копие от определението, с което мярката ми за неотклонение задържане под стража не се изменя в по-лека. Според разпоредбата на чл.306 от НПК всичко това трябваше да ми бъде предоставено в 15-дневен срок, но... едно пише в законите, друго се случва в живота. Г-н Григоров, до момента съм депозирал осем молби и жалби в Софийския градски съд, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд (включително и до г-н Румен Ненков - вх. N371 от 17 февруари 2004 г.) за това, че не получавам споменатите неколкократно вече документи (протокол, определение, решение, мотиви), както и за мълчаливия отказ на Софийския апелативен съд да се произнесе по четири мой жалби, свързани с мярката ми за неотклонение. Всичко това ме лишава от правото да обжалвам по законов ред съдебно решение и затова заведох дело в Европейския съд по правата на човек в Страсбург. Уважаеми г-н Григоров, чрез медиите искам да ви уведомя, че по обективни (за мен) причини четири пъти досега съм искал обоснован и мотивиран отвод на съдебния състав, но вместо някой да ме чуе - бях изпратен за експертиза в психиатрията на Четвърти километър в столицата. В същото време съдът продължава да твърди, че съм много обществено опасен и затова не ми изменя мярката за неотклонение. Истината е, че въпросният съд не разполага с нито едно основание за подобен извод: имам чисто съдебно и криминално минало, имам постоянен адрес и тежко семейно и финансово положение. Нещо повече - не съществува нито едно доказателство, което да подсказва дори, че аз съм извършил престъплението, за което бях осъден на първа инстанция. В заключение искам да кажа само едно: на такова правосъдие ще ни се смее цял свят, а не само Европа. Именно заради случаи като моя преди месец и половина еврокомисарят Гюнтер Ферхойген постави ултиматума за по-нататъшния ход на съдебната реформата. Искрено се надявам, че поне този път на жалбата ми ще бъде обърнато нужното внимание и моят случай ще бъде поверен в ръцете на действително безпристрастни магистрати. Хора, за които законът наистина е над всичко. Дори над собствените им интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във