Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЪЖНАТА РАДОСТ НА РЕФОРМАТОРИТЕ

От 16 години насам т. нар. политически елит на България демократизира третата власт така, че да задоволи моментните си партийни и корпоративни интереси. В резултат на това, откакто през 1991 г. Седмото Велико народно събрание прие конституцията, нито една управляваща политическа сила не пожела да напише (или поне да започне да пише) наказателната доктрина на България. След това да разработи наказателните и устройствените закони. А накрая да изгради МВР, следствието, прокуратурата, съда, данъчната администрация и митниците така, че те да не бъдат врагове и конкуренти, а пълноправни и равнопоставени партньори.
Освен това нито една управляваща политическа сила не пожела да се вслуша в препоръката, която Европейският съюз и САЩ повтарят като папагали поне от 1998 г. насам: за да има нормално работеща съдебна система, България е длъжна да заделя всяка година за нуждите й не по-малко от 3% от брутния вътрешен продукт.
Според приблизителни изчисления цялата тази интелектуална и финансова хамалогия можеше да бъде забравена още през 1999-2000 година. За съжаление обаче по родните географски ширини не се появи онази чудодейна сила, която да накара лидерите на БСП, СДС, ДПС и НДСВ (от пролетта на 2001 г.) поне за пет години да мислят и да се държат като европейци, а не като тъмни балкански субекти от края на ХIХ и началото на ХХ век.
Така че ще е цяло чудо, ако през октомври Европейската комисия реши не само да ни пусне в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., ами да стори това, без да ни наложи някоя и друга предпазна клауза. Защото отчетите, докладите и статистиките, с които се хвалим непрекъснато, настина звучат прекрасно, но зад тях реалната равносметка е повече от отчайваща:
- През следващите няколко години в ликвидираното уж следствие са обречени да работят не по-малко от 500 магистрати. По принцип те трябва да приключат около 20 000 стари дела, но в частност идеята е следователите да поемат всички наказателни производства, с които МВР няма да може да се справи. А те, по предварителни прогнози, няма да бъдат по-малко от 8000-10 000 всяка година.
- В елитния дознателски апарат са назначени 1350 дипломирани юристи вместо две хиляди. В същото време МВР е на път да загуби и доста голяма част от тях, защото всяка година те ще разследват общо около 120 000 престъпления, включително и срещу организираната престъпност, но всеки от тях няма да получава повече от 800 лв. месечно.
- Според новия НПК прокурорите вече не само ще контролират работата на дознателите, но ще извършват и процесуалноследствени действия. Освен това всеки районен и окръжен прокурор е длъжен да контролира делата си от тяхното образуване до приключването им с произнасяне на първоинстанционния съд. За да успее държавното обвинение да се справи с тази непосилна задача, в него трябва да бъдат назначени поне още 1000 юристи, но държавата нито ще отдели пари за заплатите им, нито ще им създаде нормални условия за работа.
- Поне две трети от съдебните палати в България продължават да приличат на запуснати крайпътни мотели, в които всеки влиза и излиза, когато му хрумне и в каквото облекло му хрумне. Освен това никак не са редки случаите, когато магистратите пишат актовете си или на пишещи машини (ако могат), или на ръка, след което ги дават на специално назначени служителки с компютърна грамотност, които ги преписват и вкарват в информационната база данни.
- Национален кадастър и имотен регистър няма, въпреки че работата върху създаването им започна уж още през 1999-2000-а.
- От няколко години МВР категорично отказва на нотариусите елементарен достъп до информационния масив, където се съхраняват копия от всички лични карти в България. Този инат не позволява на нотариусите да правят проверки за автентичността на личните карти на клиентите си, но пък развързва ръцете на т. нар. жилищна мафия и на търговците на крадени леки коли.
- По принцип 12-те регионални административни съдилища трябваше да заработят още в началото на 2003 г., но по всичко личи, че това няма да се случи и през следващите две години. Просто депутатите от 40-ото Народно събрание решиха, че подобни съдилища трябва да има във всеки областен град. Без изобщо да предвидят, че за подобна операция са необходими най-малко 100 млн. лв. - за нови сгради, техника и заплати на магистратите и съдебната администрация.
- След близо петгодишни епични схватки т. нар. политически елит най-сетне успя да изтръгне от ръцете на магистратите Търговския регистър и да го повери в ръцете на Агенцията по вписванията към правосъдното министерство. Като оставим всички технически неуредици, които трудно могат да бъдат решени дори за пет години, големият проблем тук е друг. По закон чиновниците няма да са длъжни (за разлика от съдиите по вписване) да извършват проверка за законност при регистрирането на едно търговско дружество или при промяната на уставния капитал, акционерите или управителните органи на друго дружество. Това означава, че всеки мошеник би могъл да пререгистрира едно ООД, да речем, с фалшиви документи, след което да го продаде и да изнесе парите зад граница. Като единствената възможност за ужилените да потърсят правата си е, като... заведат гражданско дело срещу въпросния мошеник в граждански съд. Стига, разбира се, той да е бил достатъчно глупав и да е извършил операцията с истинската си лична карта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във