Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Тълкуват целта на престъпленията по служба

Докато се води дебат за ново антикорупционно законодателство, прокуратурата опитва да закърпи сегашното.

Едни от най-старите и масово прилагани антикорупционни наказателни състави - за престъплението по служба, ще бъдат  изяснявани чрез  тълкуването им. По искане на главния прокурор Сотир Цацаров Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) ще трябва да се произнесе по ключовия въпрос за доказването на т. нар. пряк умисъл и специална цел, които спъват най-често държавното обвинение по такива  дела. Без доказване на тези елементи от състава на престъплението осъдителна присъда не може да бъде наложена дори ако деецът се е облагодетелствал с милиони, което се случва в безброй знакови дела.

В искането си Цацаров се позовава на усложненията от фактическо и правно естество, които съпътстват прилагането на различните състави на престъплението по служба, свързани с превишаването на властнически правомощия и неизпълнение на служебни задължения. Става въпрос всъщност за пределите на доказване на престъплението, които трябва да достигне държавното обвинение по отношение на неговата субективна страна. За разлика от административните и дисциплинарните нарушения, при длъжностните престъпления съдът трябва да бъде убеден от прокуратурата, че е налице специална цел за набавяне на облага или за причиняване на вреда, от които може да настъпят вредни последици.

Според прокуратурата съдилищата прилагат различни критерии, като вдигат различно летвата за доказване на обвинителната теза. Една част от съдебните състави приема, че е достатъчно да бъде доказано обективното съществуване на причинна връзка между конкретно действие или бездействие и престъпния резултат. Ако са събрани обективни фактически данни за механизма на извършване на деянието и за поведението на дееца, се приема, че са доказани неговите умисъл престъпна цел, без да са необходими и преки доказателства за това. Други съдебни състави искат обаче съзнанието за застрашаването или увреждането на защитените от закона обществени отношения да бъде доказано.

Тези състави приемат, че за наличието на умисъл и специална цел не може да се съди само от конкретните нарушения на длъжностното лице - независимо от характера им и от механизма на извършването им. Изискват се преки доказателства, че допуснатите нарушения не са случайни и изолирани, резултат на просто стечение на обстоятелствата. Практически това става с доказване на връзката на дееца с потенциално облагодетелстваното или увредено лице. Не бъде ли установена такава - например при наличие на роднинска връзка или прилагане на специални разузнавателни средства, обвинението се приема за недоказано. И понеже организаторите на схеми за източване на публични средства са наясно с това, конструкцията и участниците са съобразени с това изискване. 

Остава неясно обаче  защо прокуратурата  едва сега поставя този въпрос, и то в такъв  ограничен вид, след като проблемите  съществуват от години. Достатъчно е само да припомним изложената систематично още преди години позиция на предишния главен прокурор Борис Велчев, в която той предложи далеч по-радикално решение - законова промяна, с която изискването за доказване на специална цел при престъпленията по служба да бъде премахнато. С уговорката, че този род престъпления са на пръв поглед достатъчно добре изяснени в теорията и практиката, Велчев призна, че резултатите на държавното обвинение по тези дела са отчайващи, съставът на чл.282 от НК не работи и прокурорите се страхуват да повдигат обвинения по него.

На въпроса дали престъпленията по служба трябва направо да бъдат премахнати от НК, или уредбата им да бъде подобрена, Велчев зае категорично позицията за нейното усъвършенстване. На първо място той предложи приложението й да бъде разширено и по отношение на длъжностните лица и корупцията в частния сектор, за да не се повтарят провалите по банковите дела от 90-те години.  Бившият главен прокурор поиска още премахване на изискването за наличие на специална цел, което прави доказването на престъпленията по служба практически невъзможно. Остава обаче изискването за умисъл.

В резултат, ако едно длъжностно лице умишлено е нарушило или превишило служебните си правомощия, и с това е причинило вреди, като е осъзнавало опасността и последиците от настъпването им, това е достатъчно за реализиране на наказателната му отговорност. Ако пък се докаже все пак и наличие на специална цел, тя да бъде включена в квалифициран състав с предвидено по-тежко наказание. Велчев приведе и сравнителен преглед на уредбата на престъплението по служба в различни европейски страни, от което става ясно, че няма единен модел за него.

В повечето страни изискване за специална цел няма, а този вид престъпления са уреден като чисто корупционни.  Според Борис Велчев премахването на специалната цел ще повиши ефективността на наказателноправната защита на важни обществени отношения (особено в областта на обществените поръчки), без да причини неоправдано разширяване на наказателната репресия по отношение  на грешките, допуснати от длъжностни лица . При това такава уредба в НК е налице при длъжностните престъпления във връзка с военната служба и никой не възразява срещу нея.

В крайна сметка става въпрос за наказателна политика, а резултатите от българската не се нуждаят от коментар. Оплакванията на прокуратурата от крайния законов формализъм се разбиват и обезсмислят  от недоверието към работата й, което пък дава удобните основания на законодателя да поддържа неефективни разпоредби, прикривани с правозащитни лозунги. Вероятно тъкмо по тази причина Цацаров прехвърля с такова закъснение топката на съда, вместо и той като  Велчев  да поиска законодателна промяна.  При това отсега може да се предполага, че тълкуването няма да е в полза на прокуратурата.  


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във