Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТУРСКИЯТ НАЕМЕН УБИЕЦ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПРОСТ РАЗБОЙНИК

ДО МОМЕНТА ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ОТ ТУРЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИРАНЕТО НА 50-ГОДИШНИЯ ИЛХАН БАКАДЖАК, ОСЪДЕН НА 127 ГОДИНИ ЗАТВОР ЗА МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СРЕД КОИТО И ПОРЪЧКОВА ЕКЗЕКУЦИЯ ПРЕЗ 1989 Г., НЕ Е ИСКАНО. НЯМА И ДАННИ, ЧЕ ТОЙ Е ПУСКАН ЗА МЕЖДУНАРОДНО ИЗДИРВ суматохата около двойното гласуване на новия Наказателнопроцесуален кодекс (в Парламентарната комисия по правни въпроси и в пленарната зала) и покрай разправиите около девоенизирането на полицията будната иначе общественост пусна покрай ушите си едно скромно съобщение за поредния сериозен международен успех на НСБОП. В края на миналата седмица (четвъртък, 6 октомври) стана известно, че при съвместна операция на Европол, българските и австрийските служби е разбита трансгранична престъпна структура за пране на пари. По време на акцията са задържани общо 15 души, сред които седем българи, а останалите са сърби и украинци. Разработката е стартирала през месец април, като в заключителната операция са извършени обиски в над 30 жилища и тайни квартири в България и в Австрия, откъдето са иззети големи количества фалшиви лични карти и международни паспорти, дебитни и кредитни карти, цяла купчина фирмени документи на различни български институции (сред тях и на няколко министерства), наркотици, огнестрелно оръжие и фалшиви евро. Като тартор на престъпната организация е посочен украинецът Митро Кара, задържан в България. През 2001 г. той изчезва от полезрението на австрийските власти, влиза в страната с фалшиви документи за самоличност и в продължение на четири години не само си живее живота в България, но си върти и бизнеса, необезпокояван от никого.По какъв начин антимафиотите надушват дирите на Митро Кара, засега не е известно. Миналата седмица новият директор на НСБОП - ген. Ваньо Танов, не пожела да съобщи съобщи и къде и при какви обстоятелства е арестуван украинският мафиот. Генералът оправда мълчанието си с факта, че процесът срещу членовете на престъпната организация ще се води в Австрия, а водеща в разследването е тамошната полиция. Кой знае защо тази информационна пестеливост днес не направи никакво впечатление на публиката, която съвсем доскоро попиваше с неприкрито удоволствие всяка полицейска пикантерия. А би трябвало, защото в българския отрязък от биографията на Митро Кара има един прелюбопитен факт, който също бе споделен от ген. Танов съвсем пестеливо - някъде някой преди известно време е образувал дело срещу украинския мафиот за измама. Това дело, съвсем естествено, може да е висящо по ред причини, от които най-вероятната е прословутата разпоредба на чл.239, ал.1, т.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). По принцип тя гласи, че делото се спира при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина. В частност обаче има предварителни производства и дознания, които са вдигнати на трупчета просто така - поради липсата на някой от свидетелите. Другата любима хватка е описана в чл.239,ал. 1, т. 2: Прокурорът спира наказателното производство, когато извършителят на престъплението не е разкрит. Тук обикновено се прибягва до следния трик: престъплението се обявява за групово, след което започва усиленото издирване на съучастниците, защото техните показания са от особена важност за хода на разследването. А докато това издирване върви, задържаният се пуска на свобода срещу парична гаранция, след което или заличава следите от престъпната си дейност, или се покрива на другия край на България под чужда самоличност, или... просто напуска страната с еднопосочен билет. Един от най-пресните примери, че зад почти всеки крупен международен успех на МВР се крие зле свършена работа (меко казано) от полицията, следствието и прокуратурата е сензационната случка с наемния убиец Илхан Бакаджак. Той бе арестуван на 29 септември, а постижението бе отбелязано със скромна дописка в ИНТЕРНЕТ страницата на РДВР-Добрич:След проведени оперативно-издирвателни мероприятия в питейно заведение в гр. Добрич е задържан 50-годишен турски гражданин, незаконно пребиваващ на територията на Република България и обявен за общодържавно издирване от средата на 2005 година. Задържаното лице е издирвано и от турските власти, тъй като в Република Турция има влязла в сила ефективна присъда от 127 години за извършени престъпления, между които и поръчково убийство през 1989 г. в гр. Истанбул. По време на краткия си престой на територията на област Добрич лицето често е променяло квартирите, в които е пребивавало, и няма данни за извършени от него криминални престъпления. Турският гражданин е приведен в РДВР-Хасково, тъй като в Хасковската окръжна следствена служба срещу него има образувано предварително производство.Досущ като горещ картоф още в деня на задържането му 50-годишният турски гражданин е експедиран в Хасково, където на 30 септември е изправен пред тамошния окръжен съд. Също толкова скорострелно хасковските окръжни съдии пъхат беглеца в ареста с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, въпреки че денят е петък, а часът е около ракиено време. Случката, заради която роденият в Анкара Илхан Бакаджак влезе сега зад решетките, се разиграва преди пет години. На 19 октомври 2000 г. той и Емил Христов причакват на главен път Е-80 ТИР, пълен с автомобилни гуми, пътуващ от Западна Европа към Турция. Нападението е извършено в района на Харманли, а открадната стока - собственост на турската фирма Кардемир АД, е на обща стойност 237 075 лева.Три-четири дни по-късно шофьорът на ТИР-а - Ергюн Юзгур се появява в полицията и подава сигнал, че нападението е извършено от двама маскирани мъже, които са го затворили в заведението Ханчето край Харманли, а камиона с гумите са откарали в неизвестна посока. По случая е образувано предварително производство, което е разпределено на Хасковското окръжно следствие.След едноседмична работа Илхан Бакаджак и Емил Христов са арестувани, а турският шофьор Ергюн Югзур прави пълни самопризнания, че той е инсценирал грабежа и отвличането. Срещу ортаците са повдигнати обвинения по чл.203, ал.1 от Наказателния кодекс - за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. По закон тримата могат да получат от 10 до 30 години затвор, а Хасковският окръжен съд им налага постоянни мерки за неотклонение задържане под стража.По неизвестни причини, вместо делото да бъде внесено с обвинителен акт в съда още до края на 2000 г., предварителното разследване продължава чак до 13 декември 2001 година. Наистина, мнението на Хасковското окръжно следствие е, че тримата трябва да бъдат съдени за длъжностно присвояване, но... до обвинителен акт така и не се стига. Вместо това започва дълга и тягостна игра с мерките за неотклонение, която приключва през есента на 2002 г. с пълен триумф на обвиняемите. Пръв излиза на свобода Илхан Бакаджак, който на 24 септември същата година е пуснат срещу парична гаранция от 1500 лева. Мотивът на хасковските окръжни съдии е банален - обвиняемият няма да се укрие, няма да извърши ново престъпление и има постоянен адрес в Харманли, където живее при своята приятелка. В средата на октомври 2002 г. на свобода излизат и другите двама обвиняеми - Емил Христов и турският шофьор Ергюн Югзур, защото Наказателнопроцесуалният кодекс е категоричен: престоят в предварителния арест не може да надвишава 24 месеца. Също по необясними причини хасковските магистрати се присещат за делото с отвлечения ТИР чак през август 2004 година. Тогава Илхан Бакаджак е привикан в следствието да даде допълнителни показания, но призовкарят изобщо не го открива на адреса в Харманли и връчва призовката на жената, с която живее турчинът. В деня на разпита Илхан Бакаджак не се появява в Хасковското окръжно следствие и е обявен за общодържавно издирване от РДВР-Хасково. Заловен е година по-късно - на 29 септември, на автогарата в Добрич при акция на местната полиция.На 30 септември Хасковският окръжен съд уважи искането на Хасковската окръжна прокуратура и остави Илхан Бакаджак зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В съдебната зала 50-годишният турчин не се призна за виновен за отвличането на ТИР-а с гумите през 2000 година. След края на делото той заяви, че оставянето му в ареста е неправилно, защото изпитва силни болки в гърдите и често получава хипертонични кризи. Според него, болежките му са вследствие на... прострелване. Маскирани мъже с черни качулки на главата ме изкараха от дома ми в Харманли, държаха ме вързан и ме простреляха. Опитаха се да ме убият, заяви на 30 септември в хасковската Съдебна палата Илхан Бакаджак, но изобщо не пожела разкаже кога се е случил този инцидент с него и защо не е завел досега дело срещу бруталните ченгета. Истинската мистерия обаче е свързана с нещо друго. Всички опити на Параграф 22 да разбере кого е разстрелял Илхан Бакаджак през 1989 г. и какви са множеството престъпления, заради които той е получил космическата присъда от 127 години затвор, се увенчаха с пълен неуспех. Според добре осведомени източници на вестника, във Върховната касационна прокуратура и в Министерството на правосъдието изобщо не е постъпвало официално искане от турските власти за екстрадирането на Бакаджак, а до началото на седмицата (понеделник, 10 октомври) в Хасково никой не знаеше нито кой, нито с каква цел е пуснал тази новина в публичното пространство, нито къде се е дянал... обвинителният акт срещу тримата похитители на ТИР-а с гумите, готов уж още преди година и половина-две.

Facebook logo
Бъдете с нас и във