Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЕЦ ПО НЕВОЛЯ

Финалът на първия национален турнир по шахмат за лишени от свобода, организиран от Българската федерация по шахмат, неочаквано бе споходен от голям интерес от страна на Министерството на правосъдието и на медиите. На 23 ноември в Централен софийски затвор министър Георги Петканов награди победителите - пациентите на Варненски затвор, които обраха (в преносния смисъл на думата) златните медали и в индивидуалната, и в отборната надпревара.
Освен това министър Петканов подари на шампиона Любомир Стоянов и на неговите подгласници - Йордан Георгиев от Врачанския затвор и Румен Димитров от Старозагорския затвор, по един чисто нов телевизор. При отборите второ и трето място заеха представителите на Бургаския и на Софийския затвор, които бяха наградени с различни спортни пособия. Телевизор получи и инициаторът на идеята - Светлин Пеев.
На изпроводяк правосъдният министър Георги Петканов успокои победителите, че на всеки кашон е закачено по едно листче. На което пише, че... телевизорът вътре е награда, а не плячка, която приносителите са отмъкнали по пътя си от София към Варна, Враца и Стара Загора.
Тони Илиев е един от победителите - на турнира той успя да спечели третото място в отборната надпревара. В момента излежава 20-годишна присъда в Трудово-поправителното общежитие Кремиковци (поделение на Централния софийски затвор), защото на 31 декември 1992 г. срещу 1 януари 1993 г. пребива до смърт свой сътрапезник. Историята е мъчителна и неприятна за него, но въпреки това Тони Илиев успя да се пребори със себе си и разказа пред Параграф 22 как се е стигнало до убийството, мъките по делото и впечатленията му от живота на топло.

ТПС - 67815 (към карето)
Бързи, смели сръчни! Една ръчичка се устремила към джоба на правосъдния министър Георги Петканов, но той с елегантен жест дава да се разбере, че не е вчерашен...

Как попадна в затвора?
- Инцидентът се случи на 31 декември 1992 година. В жилището на мой познат в пловдивския кв. Смирненски се бяхме събрали голяма компания, за да отпразнуваме Новата година... Това е минала история и не обичам да мисля за нея...
Все пак какво се случи, че се озова зад решетките?
- Между хората имаше и такива, които не познавах. С наближаването на полунощ много от гостите бяха употребили солидно количество алкохол и малко наркотици. Част от тях станаха агресивни. Те не позволяваха на хората да напуснат апартамента. Така възникна и скандалът, заради който съм в затвора.
Приятелката ми пожела да излезем от апартамента, за да подишаме въздух. В момента, в който понечихме да станем, бяхме нападнати от трима гангстери. Оказа се, че те са си харесали приятелката ми, която наистина беше много красива. Тримата бяха и пили, а това допълнително наля масло в огъня.
Скарахме се, после се сбихме. На два пъти ударих единия от тях в челото. Веднъж с ръка, после с крак. От ударите момчето получи фрактура на главата и изпадна в кома. Близо 12 часа лекарите са се борили за живота му, но той починал на операционната маса.
Какво обвинение ти повдигна прокуратурата?
- Първоначално бях обвинен по чл.124, ал.1 от Наказателния кодекс - причиняване на смърт по непредпазливост при нанасяне на телесна повреда. Наказанието е от две до осем години затвор. По-късно обаче прокуратурата преквалифицира обвинението по чл.115 от НК - за убийство, което се наказва много по-жестоко - от десет до двайсет години затвор. В началото на февруари 1993 г. ми наложиха постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, вкараха ме в Пловдивския затвор и оттогава съм зад решетките.
Какво стана по време на процеса?
- По време на делото бяха направени множество медицински експертизи. Бащата на починалия, не му помня името, беше с големи връзки. През 1993 г. в България имаше огромна корупция навсякъде. Заради това и прокуратурата преквалифицира обвинението ми в по-тежко. Процесът продължи повече от осем години. За последно обжалвах пред Софийския апелативен съд. Там съдийката ми каза, че за нея не съм толкова виновен. Тя не одобряваше и размерът на обезщетението, което искаха родителите на загиналото момче. Сумата беше огромна за мен - 6 млн. стари лева. През 2001 г. излезе и окончателното решение на Софийския апелативен съд. Пратиха ме за 20 години зад решетките, но поне отмениха обезщетението.
Кога излезе окончателната присъда?
- През февруари 2001 година. След това на 1 април същата година ме преместиха от Пловдивския затвор в трудово-поправителното общежитие Кремиковци, което е към Централния софийски затвор. Бях много щастлив от това, защото в пандиза в Пловдив обстановката беше изключително нервна. По коридорите постоянно се струпваха по около 150 човека, непрекъснато се вдигаше невероятен шум, тракането на решетки ме влудяваше. Пандизчии безпроблемно влизаха от килия в килия, стига само да пожелаят.
Как реагираха надзирателите?
- Слава Богу, не мога да се оплача от работата на надзирателите. Даже някои от тях са ми бивши съученици от спортното училище, което завърших в Пловдив. Те ми позволяваха, когато искам, да спортувам - лека атлетика и други тренировки си правих. Никога не съм имал проблеми с надзирателите. Мога да им благодаря и на пловдивските, и на тези тук, в Кремиковци.
Как се почувства, след като влезе в затвора?
- Разбира се, че много зле. В началото изживях пълен ужас, все едно бях попаднал в някакъв тъмен тунел, на който не му се вижда краят. Нищо по-лошо от това не можеше да ми се случи. Питах се защо съм жив, по-хубаво е да си загинал някъде достойно, отколкото да те сподели тази съдба...
Близо 14 години вече си зад решетките. Ще искаш ли предсрочно освобождаване?
- Наистина вече близо 14 години съм вътре, остават още шест. Според българското законодателство, след десетата година имам право на предсрочно освобождаване. Мога спокойно да се похваля, че за целия ми досегашен престой в затвора съм се държал прилично, нито веднъж не са ми налагали каквото и да било наказание.
За да бъда предсрочно освободен, обаче, първо ръководството на пандиза трябва да ме предложи. Но според техните изисквания, до края на присъдата трябва да останат под пет години. Т.е. след година и няколко месеца вече ще могат да ме предложат за предсрочно освобождаване. Вижда му се края. За мен една година не е нищо след тези почти 14 години зад решетките.
Смяташ ли, че си се поправил, както обичат да казват надзирателите?
- Определено. Като изляза оттук, няма да близвам алкохол, няма да се намесвам в никакви скандали и пиянски разправии. Защото именно те ме докараха до това дередже. Никога не съм предполагам, че ще имам нещо общо с престъпления или затвор. Предполагам, че най-много до две години ще изляза от затвора и ще бягам надалеч от него.
Според теб масови ли са сцените на извращения по българските затвори? Наскоро избухна скандал заради заснети кадри на мобилен телефон от Централния софийски затвор, от които ясно се вижда, че тук се организира псевдобой с кучета.
- Това, за което се говори, е някакъв инцидентен случай. Толкова време съм по затворите и никога около мен не се е случвало подобно нещо. Тези игри, както ги наричат, може би са единствените случаи на насилие.
На първия по рода си шахматен турнир за лишени от свобода с твоите съотборници взехте бронзов медал. Почувства ли се по-добре?
- Да, разбира се. Ако не друго, поне шах се научих да играя. Исках да вляза и в тройката при индивидуалното класиране, поне телевизор щяха да ми дадат, но и на медала съм доволен.
Мислил ли си с какво ще се захванеш, след като те пуснат?
- Все още не знам. Нека първо ме пуснат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във