Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЕЦ СИ ПРИЗНАВА, СЪДЪТ ГО ОПРАВДАВА

Обвинен в убийство призна пред магистратите от Кюстендилския окръжен съд, че е извършил престъплението, но вместо отдавна да е зад решетките, вече четвърта година година стои само с единия крак в затвора. Причината е до болка познатото ни размотаване на подобни дела по съдебните инстанции, което обикновено става заради пропуски по време на разследването.
В случая става дума за 38-годишния кюстендилец Николай Найденов, по-популярен сред съгражданите си в областния град с прякора Таралежа. Той застана на подсъдимата скамейка през 2004 г. заради смъртта на 58-годишния му приятел Димитър Николов.
Битовото убийство е станало преди няколко години и е сред най-коментираните дела в областния център заради проточилото се във времето съдебно производство и заради противоречивите присъди, постановени от различни съдебни инстанции.
Както почти всеки делничен ден на 26 март 2004 г., Таралежа се събира на чашка със сътрапезника си Димитър Николов. Те се усамотяват в дома на Николов, който е разведен и от години живее сам. Двамата любители на алкохолните градуси са без постоянна работа. Те си осигуряват пари за гуляите, като разпродават мебелите от жилището на Николов и редовно крадат от майката на Таралежа, която е известна местна фризьорка.
Най-често двамата обикалят заведенията близо до сградата на полицията в областния център, тъй като живеят в района. Късно вечерта, след като изпили неизвестно какво количество домашна ракия, другарите се скарват жестоко. По-младият нанася няколко удара на сътрапезника си и напуска полесражението.
Дни наред никой не вижда Димитър Николов. Докато от апартамента му не започва да вони. Чистачката на блока, леля Василка, потърсила домоуправителя и двамата повикали ченгетата, за да разбият вратата. Ченгетата намерили трупа на Николов, проснат върху леглото, в почти опразненото от мебели жилище. Тялото било завито презглава със стара прокъсана черга.
Повиканите на място патоанатоми така и не могли да определят кога точно е настъпила смъртта. Само 24 часа по-късно става ясно, че Димитър Николов е умрял мъчително бавно вследствие на комбинирана травма в областта на гръдния кош и механична асфикция. Казано на по-прост език - от побой, довел до задушаване. Но заради сравнително високите пролетни температури и от това, че тялото е престояло увито във вълнената черга, лекарите не могли да определят точния ден на смъртта.
Докато те изследвали трупа, криминалистите от Кюстендил започнали да разпитват приятелите на жертвата. Сравнително бързо за обичайните в подобни случаи темпове на разследване криминалистите стигнали до Таралежа и месец след смъртта (22 април) Окръжната прокуратура в Кюстендил го привлича като обвиняем за смъртта на Николов.
Предварителното производство по случая е приключено бързо и обвинителният акт е внесен в съда. Пред Темида подсъдимият трябва да отговаря за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, за което се полага затвор от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Единствената роднина на убития, дъщеря му Емануела Христова, е конституирана като частен обвинител. Искът за кръвнина е на стойност 20 000 лева.
Не може да се каже, че кюстендилските магистрати в този случай са бързали особено, но мъжете и жените с черни тоги имат оправдание за забавянето. Приятелите на Николов и Найденов масово изпадат в амнезия в съдебната зала, което довежда от своя страна до верижни дела за лъжесвидетелстване в Кюстендилския районен съд.
За десет съдебни заседания и почти две години размотаване из съдебните зали на 20 септември 2006 г. Кюстендилският окръжен съд все пак стига до присъда. Тя е 20 години затвор за Найденов и 10 000 лв. кръвнина, които трябва да получи дъщерята на жертвата.
Адвокат на Таралежа обаче е небезизвестният Димитър Димитров, който в практиката си има много повече спечелени, отколкото загубени съдебни битки, и за да докаже, че няма намерение да загуби и тази, обжалва решението на магистратите пред Софийския апелативен съд. Като довод е изтъкнато обстоятелството, че няма точна дата на смъртта, както и други процесуални пропуски.
В резултат на ревизията от по-горната инстанция на 2 февруари 2007 г. състав на Софийския апелативен съд (САС) отменя изцяло присъдата на Кюстендилския окръжен съд, като отхвърля дори присъдената на дъщерята Емануела кръвнина от 10 000 лева. Обвинението също обжалва оправдателната присъда и така делото тръгва да обикаля една по една съдебните инстанции.
Съдебната драма продължава на 13 декември 2007 г., когато Върховният касационен съд (ВКС) връща делото отново в Софийския апелативен съд за разглеждане от нов състав. Мотивите за това са изписани на шест страници. Основните са, че въззивните магистрати не са спазили материалния закон, не са разгледали причинно-следствената връзка между доказателствата, събрани преди и по време на делото. Това е станало, след като магистратите не приели нито самопризнанията на Таралежа, нито записи на СРС-та към делото с обяснението, че не били представени по време на първото му гледане в Кюстендил.
Казусът станал още по-сложен, след като апелативните съдии не приели и показанията на съкилийника на Таралежа, пред когото той се изповядал, защото мъжът не помнел датите, а само фактите от разказа на Николай. В мотивите на САС пише, че съкилийникът бил поставен умишлено с Таралежа, за да си разкрие убиецът душата пред него, но това лишава неговите показания от доказателствена стойност пред съда.
На 24 юли тази година състав на САС препотвърди изцяло наложената преди почти три години присъда от кюстендилските магистрати. Според нея Таралежа ще трябва да прекара зад решетките 20 години и да плати 10 000 лв. кръвнина на дъщерята на убития Емануела Христова.
Адвокатите на подсъдимия обаче отново са обжалвали присъдата на САС, така че краят на случая Таралежа отново се отлага поне за година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във