Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЕЦЪТ НА ЯМБОЛСКАТА АДВОКАТКА НА МЕСЕЦ ОТ СВОБОДАТА

Съдът е длъжник на родителите на убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева, защото шест години вече чакат правосъдие. Но съдът е длъжник и на подсъдимите, защото шест години делото срещу тях не може да приключи. Но съдът е арбитър, неговото задължение е да съблюдава правата на всички страни в процеса, а този обвинителен акт нарушава тези права. Истината трябва да бъде разкрита.
Едва ли някой може да си представи, че думите са на български магистрат. Но именно с тези няколко изречения в четвъртък (13 юли) съдията от Софийския градски съд (СГС) Вера Чочкова върна на прокуратурата обвинителния акт по делото за едно от най-мистериозните убийства в новата ни история - това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Причината е, че държавното обвинение е допуснало множество груби нарушения при изготвянето на документа. Тя даде едномесечен срок на прокуратурата да коригира обвинителния акт.
Както вече е известно, Надежда Георгиева бе намерена мъртва на 28 февруари 2000 г. в дома си в София. За убийството й са обвинени трима души - Орлин Аврамов, един от собствениците на ямболската винарна Стара изба ООД, Димитринка Калайджиева (бивша секретарка на вече покойния прокурор Николай Колев) и нейният съпруг Пламен Калайджиев. Димитринка обаче ще бъде съдена задочно, тъй като е в чужбина и е обявена за международно издирване. Сред обвиняемите по делото за смъртта на Георгиева бе и бившият военен прокурор Николай Колев, но той бе разстрелян насред София от неизвестни килъри на 28 декември 2002 година.

Престъплението
Два месеца преди смъртта си Надежда Георгиева е напуснала родния си град Ямбол и се установила в София. Приживе тя е била специалист по търговско право и в продължение на седем години е работила за винарната Стара изба ООД, чийто шеф е Орлин Аврамов. В столицата тя започнала работа при ексбаретата Алексей Петров - съсобственик в бившата Аполо и Болкан, акционер в лицензираната застрахователна компания Левски Спартак и член на надзорния съвет на Националния осигурителен институт, в момента и председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ).
Трупът на адвокат Надежда Георгиева е открит на 28 февруари 2000 година. Уточнено е също, че тя е умъртвена поне два дни преди тялото й да бъде открито, т.е. на 26 февруари.
При първоначалния оглед е установено, че по главата на жертвата са нанесени девет удара с кухненски сатър, а десетият е попаднал в лявото й рамо. Оръжието на престъплението не е било намерено. Установено е също, че тялото е престояло два дни покрито с одеяла, а до него е намерен калорифер, нажежен до червено. Така трупът е започнал много бързо да се разлага, а следите да се губят. Според разследващи заличаването на следите, оставени от убиеца, е извършено почти професионално - не са открити никакви улики, които биха могли да насочат криминалистите и следователите във вярната посока.
Разследването
Делото за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева е образувано още на 28 февруари 2000 г. и е възложено на Столичната следствена служба (СтСлС). Но шест месеца разследването върви съвсем формално.
През декември 2000 г. главният прокурор Никола Филчев иззема случая от СтСлС и го възлага на Специализираната следствена служба (сега Национална следствена служба). Мотивите на ръководителя на държавното обвинение са, че делото е от фактическа и правна сложност, необходимо е да се проведат процесуално-следствени действия в Ямбол и да се разпитат свидетели, пръснати из цяла България. Тоест все неща, които не са от компетентността на столичното следствие.
В началото на 2001 г. случая поема спецследователят Илия Илиев.
Пробивът
Разследването върви бавно, докато през лятото на 2001 г. при обиск в дома на Орлин Аврамов разследващите се натъкват на нещо важно. В пералнята те намират потник на Аврамов, върху който е открито малко кърваво петно. ДНК-експертизата показва, че кръвта е на Надежда Георгиева.
Никой така и не пожела да сподели тогава по какъв начин въпросното бельо се появи на бял свят цяла година след убийството. Остана без отговор и въпросът защо поемните лица, присъствали на обиска, не са видели този потник, нито пък са видели как разследващите органи го вадят от пералнята. Но именно кървавото петно позволява на следствието и прокуратурата да очертаят престъпната схема и да повдигнат обвинения срещу споменатите като главни действащи лица.
Обвиняемите
Пръв попада зад решетките Орлин Аврамов. Той е заподозрян като физическия убиец на Георгиева, а Софийският градски съд му налага постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
Срещу съпрузите Петър и Димитринка Калайджиеви, които са разпитвани през 2000 г. като свидетелите, видели последни Надежда Георгиева жива, са повдигнати обвинения за съучастие в престъплението, но... задочно. Причината е, че още в средата на 2000 г. те са заминали зад граница и оттогава никой не е чул нищо за тях. Въз основа на повдигнатите обвинения съпрузите са обявени за международно издирване чрез Интерпол и през есента на 2001 г. Петър Калайджиев е засечен в Словакия.
Четвъртият обвиняем по делото е вече покойният бивши военен прокурор Николай Колев. Връзката му с кървавото злодеяние е малко по-особена, поради което ретроспекцията назад във времето е неизбежна.
Мистериите
В края на април 2001 г. спецследователят Илия Илиев скоропостижно е пенсиониран и по този начин е отстранен от делото и е обвинен в нерегламентиран контакт със заподозрения Орлин Аврамов.
Според осведомени чрез специални разузнавателни средства (СРС) следователят е бил засечен да разговаря по телефона с един от свидетелите по делото - Румен Бянков, който пък бил от хората на заподозрения Орлин Аврамов. Предполага се, че Илиев е предупредил човека на Аврамов за резултатите от ДНК-анализа на кървавото петно по потника.
(Илия Илиев обжалва пенсионирането си пред Върховния административен съд, който го върна на работа. На 29 март т.г. Висшият съдебен съвет (ВСС) го възстанови на длъжност в НСлС, но само ден по-късно Илиев почина от инфаркт пред кабинета на главния прокурор Борис Велчев, докато чакаше да бъде приет.)
Делото е възложено на други двама спецследователи - Олег Янев и Красимир Николов (разследвали убийството на бившия премиер Андрей Луканов). За техен наблюдаващ прокурор пък е определен бившият спецследовател и тогавашен заместник окръжен прокурор на Кърджали - Богдан Карайотов, който за целта е бил командирован в София.
Загадката, която трябва да получи някакъв отговор по време на процеса, е какво е мястото на бившия военен прокурор Николай Колев в кървавия пъзел.
На 15 май 2001 г. той подава жалба до ВСС, в която посочва, че срещу него са образувани наказателни дела за несъществуващи престъпления. Колев пише още, че специално командированият от Кърджали в София прокурор Богдан Карайотов е провел 12-часов разпит на Орлин Аврамов, по време на който Аврамов е трябвало да признае, че именно Николай Колев е поръчал убийството на Надежда Георгиева.
На 30 май 2001 г. Николай Колев изпраща молба до тогавашния министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. В нея прокурорът уведомява шефа на МВР, че е на път да стане жертва на заговор и предстои да бъде арестуван с подхвърлени наркотици или други предмети.
В средата на юни 2001 г. шефът на избата Орлин Аврамов е пуснат срещу парична гаранция от 1000 лв., тъй като срещу него не е събрано нито едно ново доказателство, което да налага по-нататъшния му престой зад решетките. А на 23 юни същата година прокурорът Колев наистина е арестуван от барети заради нерегламентирано притежание на дрога и оръжие...
В края на същата година Пламен Калайджиев е екстрадиран от Словакия в България. Съпругата му Димитринка обаче все още е в неизвестност и Интерпол продължава да я издирва. По информация на Пламен тя се намира в Лондон.
Процесът
През юни 2003 г. Орлин Аврамов се възползва от чл. 239а от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи: Ако в предварителното производство - от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.
Делото за убийството на Надежда Георгиева започна на 25 март 2004 г. и бе докладвано от съдията от Софийския градски съд Георги Колев. По искане на прокуратурата процесът бе засекретен. Две години съдия Колев разпитва свидетели, изслушва експерти, приема различни други доказателства.
До тази година. Поредното заседание на делото бе насрочено за 29 май (понеделник). Ден по-рано съдия Колев трябва да се върне от чужбина. Но поради метеорологични проблеми самолетът му не излита. Той се обажда по телефона, за да пренасрочи делото за 30 май. Междувременно родителите на ямболската адвокатка, недоволни от бавния ход на процеса, пускат жалба срещу Георги Колев до Инспектората на правосъдното министерство и до председателя на СГС Светлин Михайлов.
Колев узнава за писмото на 30 май и още същия ден си прави отвод от процеса. Така делото поема колежката му Вера Чочкова.
Както бе казано в началото, в четвъртък по искане на адвокатите на подсъдимите тя върна обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на множество груби нарушения. В документа не са посочени даже времето, мястото и начинът на извършване на деянието.
В обвинителния акт се казва още, че убийството е умишлено, като тримата подсъдими са го извършили в предварителен сговор. Но освен това е записано, че те са били на гости на Надежда Георгиева, водили са дружески разговор, изпили са няколко чашки алкохол, разговорът преминал в скандал, довел до убийството на адвокатката. А това противоречи на тезата за умишлено убийство в предварителен сговор. Прокуратурата е посочила още, че зверството е извършено с користна цел, но никъде не пише какви материални или други облаги са получили тримата подсъдими след заколването на ямболската адвокатка.
Другата непълнота е, че според държавното обвинение Надежда Георгиева е била убита, за да се прикрие друго престъпление. Но в обвинителния акт не става ясно какво е то и кой го е извършил. Споменава се само, че жертвата е имала компромати, но не е уточнено срещу кого и за какво. Твърди се, че покойният прокурор Николай Колев е помогнал на убийците, но никъде не пише как точно е помагал и защо.
Обвинителният акт поставя повече въпроси, отколкото отговори. Нарушенията в него не могат да бъдат отстранени по време на процеса. Непростимо е обвинителният акт да се дописва от съда. Всъщност този акт не покрива минималните процесуални изисквания. И ако процесът продължи с този документ, то това е достатъчно основание следващата инстанция да върне делото, каза още съдия Вера Чочкова.
Преди да приключи, тя обърна внимание на прокуратурата върху още три важни факта. Сред доказателствата липсва фотоалбумът от местопрестъплението, не са приложени всички събрани специални разузнавателни средства. Няма го и потникът, върху който е открито петното с кръвта на Надежда Георгиева.
Сега съдбата на Орлин Аврамов е изцяло в ръцете на прокуратурата, защото в чл. 369, ал. 4 от НПК се казва: Ако прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени в едномесечен срок, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение. Този текст важи само ако обвиняемият сам е поискал дело. А Аврамов е направил точно това и вече само един месец го дели от пълната свобода. Семейство Калайджиеви обаче не са използвали тази възможност и затова няма да се отърват така лесно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във