Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЕЦЪТ НА ИЛИЕВ СЪЖИВИ ТВОРЦИТЕ В МВР

За разлика от главния герой в популярния виц за потъващия кораб Румен Петков започна мандата си с три добри и с една лоша новина. Най-напред той публично декларира, че носи цялата отговорност за успехите и неуспехите на повереното му ведомство. Нещо, което досега не е правил нито един негов предшественик от 1989 г. насам. След това министър Румен Петков забрани личните PR-кампании, организирани и провеждани за сметка на МВР, както и трупането на вътрешна и международна популярност на гърба на редовите ченгета - криминалисти, антимафиоти, гранични полицаи и контраразузнавачи. И накрая Румен Петков убеди генералитета в МВР публично да признае, че за него (за генералитета става дума) няма нищо по-професионално от… девоенизирането на вътрешното ведомство и от създаването на цивилна Генерална дирекция на полицията. А лошата новина, която Румен Петков произведе (но не по своя воля) още след първата си десетдневка като министър на вътрешните работи (той встъпи в длъжност на 17 август), е свързана с показната екзекуция на една от емблематичните фигури на българския преход - Георги Илиев. Както вече е известно, т. нар. бос на бившата борческа групировка ВИС бе разстрелян на 25 август в 23.30 часа с малокалибрена пушка пред собственото му заведение Буда бар в Слънчев бряг. Трийсетина минути по-късно Румен Петков привика на спешно съвещание в кабинета си главния прокурор Никола Филчев, директора на Националното следствие Ангел Александров и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.За какво са си говорили четиримата до първи петли на 26 август (около 4.30 часа) - все още не е известно. По-интересното е, че няколко часа по-късно, вътрешният министър организира още едно тематичносъвещание, което бе призвано да демонстрира волята и решимостта на новото правителство за окончателна разправа с организираната престъпност.От страна на МВР в него участваха министър Румен Петков, ген. Бойко Борисов и директорите на всички национални служби. Финансовото ведомство бе представено от министъра си Пламен Орешарски, от шефа на Главната данъчна дирекция Никола Попов, от директора на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов. А съдебната система се отчете с главния прокурор Никола Филчев, със заместник главния прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев, както и с директора на Националното следствие Ангел Александров.Мерките за борба с мафията бяха огласени от вътрешния министър на първата му пресконференция в петък (26 август) и в обобщен вариант те изглеждат така: Всички служби на МВР, данъчните служби и Агенцията за държавни вземания към Министерството на финансите, както и прокуратурата, започват тотални действия срещу дейността на организираните престъпни групи и свързаните с тях лица.Ако беше спрял дотук, вътрешният министър Румен Петков би могъл да се порадва на свободата, която му дава неписаното правило, че на всяка нова власт са й нужни 100 дни спокойствие, за да докаже на какво е способна. За съжаление обаче той не изневери на традицията и се поддаде на съблазънта веднага да оглави новия кръстоносен поход срещу организираната престъпност. Какво обещаха в края на миналата седмица Румен Петков, Пламен Орешарски, Никола Филчев и Ангел Александров вече е известно - гонка на босовете, на подчинените им и на техните близки до дупка и по всички фронтове. Случилото се на практика обаче е… повече от обезкуражително. Докато в София вътрешният министър демонстрираше приемственост (с генералитета в МВР) и мирно съвместно съществуване (с главния прокурор и с шефа на следствието), в Бургаско меверейците и слугите на Темида продължиха със старите номера. Най-напред още на 26 август (миналия петък) в Слънчев бряг се появиха Ботьо Ботев - бивш шеф на сектор Тежки престъпления срещу личността в ДНСП, и Богдан Карайотов - бивш шеф на отдел Разследване на тежки криминални престъпления в Националното следствие. Те веднага взеха да дават акъл кое как да бъде направено и благодарение на тях в понеделник следобед (29 август) оръжието на престъплението най-после бе открито. И то не къде да е, а в храсталаците на отсрещния хотел Хризантема, които би трябвало да са претърсени още в нощта на убийството (!). Големият проблем в случая е, че двамата са пенсионери и по закон изобщо не могат да оглеждат местопрестъпление, камо ли да разпитват свидетели. В момента Ботев се води на щат в цивилната Дирекция Оперативно-техническа информация, но това изобщо не означава, че има право да бъде в Слънчев бряг. Колкото до Богдан Карайотов - до неотдавна той бе на заплата в Съвета по криминология към Върховната касационна прокуратура, но след като тази структура бе прехвърлена в Министерството на правосъдието, щатните следи на Карайотов съвсем се изгубиха… Второто загадъчно нещо е защо за разстрела на Георги Илиев е образувано предварително производство, което е възложено на районната следствена служба в Несебър (?!). Ако Бургаската окръжна прокуратура все още работи по стария Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), това престъпление би трябвало да се разследва от Националната следствена служба (НСлС), тъй като е дело на организирана престъпна група. Но, ако последната редакция на НПК все пак е стигнала и до Югоизточна България, там би трябвало да знаят, че от 13 април 2005 г. с този тип престъпления се занимават криминалистите от съответната РДВР или от ДНСП. Докато някой от прокуратурата не преобразува дознанието в следствие, естествено. А накрая, само три дни след убийството, държавното обвинение разреши тялото на Георги Илиев да бъде кремирано, въпреки че би могло да се наложи ексхумация на трупа заради някакви допълнителни експертизи. Горе-долу по същия начин се разви и първата фаза от новия кръстоносен поход срещу организираната престъпност. Седмица след неговото начало единствените обекти на полицейско внимание се оказаха дежурният поръчител на атентати - небезизвестният несебърски бизнесмен Димитър Желязков-Митьо Очите и изпълнителният директор на пловдивския Локомотив и дясна ръка на Георги Илиев - Емил Наков.За да убеди широката общественост, че този път няма шест-пет и на мафията вестникът й е прочетен, в понеделник (29 август) министър Румен Петков съобщи на публиката, че е възложил на спецслужбите в МВР да му изготвят доклад за всички поръчкови убийства в България. Въпреки че крайният срок, поставен от министъра, изтича в неделя (4 септември), още на 31 август (сряда) стана известно, че шефовете на НСБОП, ДНСП и СДВР са изпълнили предсрочно поставената им задача. Колкото и похвално да е това старание на ген. Валентин Петров (НСБОП), ген. Илия Илиев (ДНСП) и ген. Румен Стоянов (СДВР), ако те наистина милееха за бъдещето на новия си началник, щяха преди това да го попитат какво е имал предвид под понятието специални служби и дали не е направил грешка на езика. Причината е, че от шестте национални служби в МВР специална е само Националната служба за сигурност, която няма полицейски правомощия. Докато НСБОП и ДНСП се водят оперативни полицейски служби, а СДВР е една от 28-те регионални дирекции на вътрешните работи, тоест нито е служба, нито е специална. Но най-озадачаващото нещо тук е, че без някой да им е казал, тримата отличници са обобщили свършеното и несвършеното около поръчковите убийства само през… последните пет години. Сякаш никога преди това не е имало мутри, не е имало престрелки или пък засичане на нерегламентирани срещи, на които ченгета, държавни чиновници и магистрати юнашки са разпивали с мафиотски босове, наркотрафиканти и автоджамбази. На човек хич не му трябва да е чак такъв мислител, за да разбере какво точно се крие зад подобно самоволно ограничаване във времето: през декември 1999 г. тогавашният премиер Иван Костов изгони вътрешния министър Богомил Бонев и отстрани шефа на митниците - Пламен Минев, като го направи заместник-министър на финансите. След тази рокада изгряха звездите на Мето Илиянски и на Косьо Самоковеца. А година по-късно от високите етажи на подземния свят взеха да падат трупове. Веднъж от висаджийския клон, веднъж от сикаджийския. Веднъж - по двама-трима, веднъж - по трима-четирима. За радост на творците в МВР, които след всеки труп пускат в обращение я дебел списък с неотложни мерки за борба с мафията, я богато илюстрован доклад за връзките на политиците с мафията, я доклад за поръчковите убийства. А има много въпроси, които трябва да бъдат зададени.Поне засега няма данни някой да се е поинтересувал кога покойните братя Васил и Георги Илиеви стъпват на Слънчев бряг за първи път и срещу какви пари на ръка? А би трябвало, защото знаменателното събитие се случва още през… 1994 година. Първото заведение в курорта, което те вземат под аренда с истинските си имена, е дискотека Русалка (днес Айсберг). Вноската им е повече от смешна - 1 млн. тогавашни лева на година, докато останалите арендатори плащат по два-три милиона на сезон. Виновникът за сделката се сдобива с червено беемве, а последвалите събития довели до въоръжени сблъсъци между местните арендатори и висаджиите в периода 1994-1995 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във