Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЙЦИТЕ НА БАЙ МИЛЕ ВСЕ ОЩЕ КИЛЪРИ НА ХАРТИЯ

Вече четири години следствие, прокуратура и съд се опитват да намерят отговор на въпросите кой и защо направи на решето Милчо Бонев-Бай Миле, четирима негови гардове и пазарджишкия сутеньор Методи Маринков. Шестимата бяха разстреляни в ресторант-градина Славия на ул. Коломан № 1 в столицата на 30 юли 2003 година. Другите двама телохранители на Бонев Емил Стоилов и Александър Ананиев бяха тежко ранени.
В десетките заседания в Софийския градски съд досега нито един свидетел не е дал показания против четиримата подсъдими в процеса Тихомир Дочев-Мравката, Стилиян Георгиев-Мишката, Георги Стефанов и Анатолий Мънков-Плъха, в които те да бъдат посочени като убийци или поне да наведат на тази мисъл.
Нищо по-различно не се случи и на заседанието по делото в сряда (31 октомври). Разпитани бяха още четирима свидетели, които с абсолютно нищо не подкрепиха тезата на обвинението, че именно това са килърите на Бонев и останалите пет души.
Най-голямо впечатление с показанията си безспорно направи вдовицата на Бай Миле - Силвия Панагонова. Още в началото на разпита тя ясно показа на държавното обвинение и председателя на съдебния състав Петя Крънчева, че съпругът й въобще не е споделял пред нея да е имал някакви притеснения за бизнеса си и да е чувствал заплаха за живота си: Считаше за слабост да споделя проблемите си с жена. Шест месеца след смъртта на мъжа ми живях в Турция, заяви тя.
Нито съдия Крънчева, нито от прокуратурата се сетиха да я попитат каква причина е накарала Панагонова да замине за южната ни съседка. Защото е напълно възможно да е почувствала, че и на нея може да й теглят куршума, и да е потърсила спасение при някой близък край Босфора.
Освен това никой не попита почернената вдовица къде е прекарала тези шест месеца: дали при някой приближен на съпруга й; сама ли е живяла тези 180 дни там; с какво се е занимавала през това време и дали се е почувствала толкова сигурна за съдбата си, за да има смелостта да се завърне в родината.
Вместо това Панагонова се зае да обяснява пред съда, че не е познавала кръга от познати на Милчо Бонев, а е имала свое обкръжение. В разпита пред следовател обаче тя е допълнила към тези думи някой важни подробности: Не съжалявам, че не ги познавах. Възмущавам се от тях, но не искам да посочвам имена, откровено е признала по-рано Панагонова.
На заседанието в сряда (31 октомври) жената ясно и категорично посочи кой е най-близкият до сърцето на убития й съпруг:Считаше Младен Михалев-Маджо за свой брат, обичаше го като такъв и постоянно прекарваше времето си с него, разкри Панагонова.
Вдовицата назова имената и на други близки приятели на Бонев. Това са братята Сафет и Хамди Санджаклъ от Истанбул. Двамата били футболни мениджъри и постоянно уговаряли трансфери на футболисти от любимия клуб на Бай Миле Славия в Турция. Един от тях е бил този на Здравко Лазаров, който играеше допреди няколко месеца в Газиантепспор, каза в залата Панагонова.
Дамата призна, че и до днес поддържа приятелски отношения с братята и се чуват по телефона. Което навежда на мисълта, че турците може би са приютили Силвия Панагонова при шестмесечния й престой в Турция. Вдовицата говореше само за футболния бизнес на Бонев, а за четиримата подсъдими дори и дума не обели.
Други двама свидетели пък се оказаха бивши служители на Николай Маринов-Малкия Маргин. Лъчезар Дичев е бил градинар в къщата му в столичния квартал Бояна повече от година. Пред съда обаче мъжът (който беше висок около два метра и тежеше към 110 кг) каза, че не познава нито подсъдимите, нито Милчо Бонев. Оплака се само от ниската заплата, която Малкия Маргин му давал.
Бившият бодигард на Маринов - Бисер Паликарев, пък успя само да измънка, че е научил за смъртта на Бонев в Слънчев бряг, където шефът и жена му почивали.
Тихомир Дочев-Мравката и Стилиян Георгиев-Мишката бяха арестувани на 10 август 2003 година. Мравката е бил засечен и задържан в курорта Слънчев бряг, където преди това имал среща със силов бос, докато Мишката е пипнат в дома си в Пловдив. Според обвинителния акт пък Анатолий Мънков е говорил по телефона с двамата.
Георги Стефанов беше заключен на 8 септември 2003 г. в дома на родителите му в Кърджали. Уликите срещу него са част от СИМ-карта, открита в опожарен автомобил, с който (според разследващите) четиримата убийци са избягали.
Така поредните разпити на свидетели преминаха под мотото много футбол-малко разкрития. С всяко заседание съмнението, че и това дело ще завърши по възможно най-съкрушителния начин за държавното обвинение, придобива все по-реални очертания. Ето защо, въпреки преждевременната слава на делото за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле като успешно разрешено, нищо чудно този случай да бъде вписан в графата неразкрити.

Facebook logo
Бъдете с нас и във