Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЙЦИТЕ НА ЛИСИЦАТА ВЛИЗАТ В ЗАТВОРА, НО НЕ СЪВСЕМ

Едно от делата, което Европейската комисия нееднократно посочи като пример за изключително бавното правосъдие, най-сетне приключи. Над десет години бяха необходими на следствието, прокуратурата и съда, за да раздадат справедливост за убийството на Валентин Алексиев-Лисицата.
Както вече е известно, Лисицата бе застрелян на 12 февруари 1996 г. пред столичното училище Марин Дринов. Две години по-късно по повод на атентата бяха задържани врачанският хазартен бос Валтер Папазки, Емилиян Цонев, Стефан Рангелов и Велин Добрев. Според разследващите братът на Папазки - Георги Георгиев-Културиста, също е участвал в престъплението, но точно преди да бъде арестуван той е избягал зад граница, където се укрива и до ден днешен. Заради това Културиста бе съден задочно.
Срещу петимата бе повдигнато обвинение за умишлено убийство (чл. 116 от Наказателния кодекс). В понеделник (23 октомври) Софийският градски съд (СГС) призна цялата група за виновна в извършването на престъплението.
Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев бяха осъдени на по 10 години затвор като поръчители на разстрела. Велин Добрев бе признат за виновен като помагач и също отнесе 10 години лишаване от свобода. А Стефан Рангелов (извършител) и Емилиян Цонев (подбудител и помагач) отнесоха по 12 години зад решетките. И петимата са осъдени на първоначален строг режим.
Процесът ще се запомни най-вече с два факта. Първият е, че за пет години четири съдебни състава се занимаваха с делото срещу групата на врачанския хазартен бос, неизвестни заплашваха един от съдебните заседатели, друг пък почина на път към съда.
За отбелязване е и любопитният факт, че един от подсъдимите е всеизвестният вече Велин Добрев - основен и защитен свидетел по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови. Заедно с Големия и Малкия Маргин на подсъдимата скамейка за подготовката за убийство на о.з. ген. Любен Гоцев, бизнесмена Никола Дамянов и обявения за контрабандист №1 Иван Тодоров-Доктора (убит от неизвестни на 22 февруари т.г.) е още един подсъдим по делото за Лисицата - Стефан Рангелов.
Заради Велин Добрев в понеделник присъдата бе прочетена при изключителни мерки за сигурност. Над 10 души охрана бдяха и косъм да не падне от главата му. Той бе доведен в съдебната зала точно когато влезе и петчленният съдийски състав. Веднага след като чу тежката дума на Темида, Добрев бе отведен обратно на сигурно и защитено място, където ще изчака развръзката и на двата процеса - този срещу него и хората на Валтер Папазки и другия - срещу братя Маринови.

През периода 1993-1995 г. във Враца върлуват две банди. Едната е на Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев, които се смятат за местните приближени на сикаджиите. Втората е на Иван Петков-Гуньо, чиято дясна ръка е Валентин Алексиев-Лисицата. Те пък са част от към бившата групировка ВИС. Раздорът между двете групи е за това кой да управлява хазарта в града.
Освен със заведения за залагания групата на Гуньо се прехранва и с отвличания. Първата им жертва е един от кредитните милионери в Плевенско - бизнесмена от Долни Дъбник Мустафа Пашов. На 5 септември 1993 г. Мустафа е отвлечен от дома си в Долни Дъбник и оттогава никой нито го е виждал, нито е намерено тялото му.
През септември 1994 г. бандата извършва още едно похищение - на медицинската сестра Хилда Генова. В основата на отвличането стои Валентин Алексиев. Жената обаче е по-голяма късметлийка от Пашов. Няколко дни по-късно тя е освободена. Причината за отвличането й и до днес е неизяснена.
На 18 октомври 1994 г. Лисицата посяга на самия Валтер Папазки, който е заключен по принуда. Но само пет дни по-късно Валентин Алексиев е задържан и изправен пред съда заради отвличането на хазартния бос. На 5 юни 1995 г. той е осъден на три години лишаване от свобода и през есента същата година влиза в Ловешкия затвор. Няколко седмици по-късно обаче Лисицата е преместен в Трудово-поправително общежитие в Троян, откъдето на 15 ноември 1995 г. излиза в... дълъг отпуск по болест и се заселва за постоянно в София.
Според разследващите Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев научават този факт. На 12 февруари 1996 г. Лисицата е застрелян от неизвестни килъри пред столичното училище Марин Дринов. Няколко дни по-късно е намерена и колата на убийците - Мазда 323, която е била зарязана на черен път между софийските села Царичина и Чибаовци.
Разплитането на случая започва чак след две години. В началото на август 1998 г. от РДВР-Враца се хвалят, че са задържани трима наркомани за убийството на Валентин Алексиев, за които е установено, че са извършили мократа поръчка по поръчение на Валтер Папазки и брат му.
Стефан Рангелов, Велин Добрев и Емилиян Цонев са арестувани в столицата и са направили пълни самопризнания за екзекуцията на Лисицата. На 7 август 1998 г. е арестуван единият от поръчителите на разстрела - Валтер Папазки, но брат му Георги Културиста успява да се изплъзне от полицията и изчезва.
Според разследващите братята платили 40 000 г. марки за разстрела на Лисицата. Стефан Рангелов признал, че е взел 7000 марки, Велин - 6000 марки, а тарторът на групата Емилиян прибрал 12 000 марки. Другите 15 000 дойче кинта били разпределени сред останалите участници по веригата.
Ченгетата твърдят още, че ключова роля в екзекуцията на Лисицата изиграл Искрен Ценов, който бил посредникът между Папазки и групата за мокри поръчки на Емилиян Цонев. Искрен обаче така и не успя да се възползва от закона и да се защити по някакъв начин, защото на 22 януари 1998 г. бе разстрелян в центъра на Враца.
Материалите по делото са пратени в Националната следствена служба и година по-късно - на 12 юли 1999 г., то е приключено с мнение за съд на петимата обвиняеми: тримата физически убийци на Лисицата и поръчителите на екзекуцията Валтер Папазки и Георги Георгиев-Културиста, който да бъде съден задочно.
Процесът срещу врачанската банда започва с фалстарт. Още на първото заседание, проведено на 1 юни 2001 г., съдията Бисер Троянов си прави самоотвод и се оттегля от делото. Според магистрати той бил заплашен с дисциплинарно наказание, защото заменил домашния арест на Папазки с парична гаранция от 3000 лева.
След самоотвода на Троянов делото бе поето от тогавашния шеф на наказателната колегия на Софийския градски съд Антон Станков, но и там работата удря на камък. Докато приключи тройната съдебномедицинска експертиза за причината за смъртта на Лисицата, Антон Станков стана министър на правосъдието и всичко трябваше да започне отначало.
Папките с материалите отиват при съдия Даниела Атанасова. На 17 септември 2002 г. тя най-после дава ход на делото за убийството на Валентин Алексиев. И още същия ден слугите на Темида се виждат в чудо: личният бодигард на Папазки - Илиян Петров, оттегля показанията си, дадени по време на предварителното производство, че убийството на Лисицата е поръчано от хазартния бос, а с уреждането на работата се е нагърбил Искрен Ценов.
Драмата продължава и по време на следващите съдебни заседания. На 11 юли 2003 г., точно 15 минути преди началото на поредното заседание, 70-годишният съдебен заседател Никола Кантарджиев получава инфаркт и умира. Ударът повалил стареца на трамвайната спирка до Съдебната палата.
Избран е нов съдебен заседател, а делото започва отначало на 2 октомври същата година. Още тогава обаче съдия Атанасова се застрахова и назначи резервен заседател и запасен съдия - Красимира Медарова от Софийския градски съд. И добре че постъпи така предвидливо, защото през септември 2004 г. тя напусна временно съда и стана заместник-министър на правосъдието в екипа на Антон Станков.
На Красимира Медарова не й се наложи да започва всичко отначало, защото беше следила развоя на процеса от резервната скамейка. Но приказката Нова булка - нов късмет въобще не важи в случая с делото срещу Папазки. Лошият късмет продължи да съпътства процеса.
На 3 ноември 2004 г., минути преди заседанието, някакъв тип заплашва съдебната заседателка Величка Жотева с думите: Внимателно преценявай какво решение ще вземете, щото..., после се врътнал и изчезнал.
НСБОП (сега ГДБОП) се нагърби да изяснява кой е анонимното страшилище, но поне до края на процеса срещу Папазки самоличността му остана неизяснена.
В продължение на една година настъпи застой - спокойно бяха разпитани свидетели, изслушваха се експертизи. Но в края на октомври 2005 са арестувани братята Маргини и още петима души, сред които и Стефан Рангелов. Те са обвинени в подготовката за убийството на о.з. ген. Любен Гоцев, на бизнесмена Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора (застрелян от неизвестни лица на 22 февруари т.г.). Основният коз на прокуратурата срещу цялата група са свидетелските показания на защитения по делото свидетел - Велин Добрев.
Именно заради него на 3 ноември 2005 г. процесът срещу Папазки бе засекретен. Добрев бе воден под засилена охрана на всяко съдебно заседание срещу врачанския бос. Медиите въобще не успяха да се доберат до него.
При прочитането на присъдата срещу Папазки в понеделник пишещите журналисти бяха допуснати в залата след проверка на мобилните им телефони - дали случайно нямат камери и фотоапарати. Операторите и фоторепортерите директно бяха принудени да изкачат извън залата края на съдебната одисея.
Освен че наложи пет ефективни присъди в понеделник СГС постанови още Папазки и компания да платят по 25 000 лв. обезщетение на родителите на Лисицата и 40 000 лв. на неговата дъщеря Алиса.
Веднага след прочитане на решението на съда адвокатите избягаха от журналистите. Само прокурорът Нелчо Неделчев се осмели да застане пред камерите и да каже, че е доволен от съдийското решение.

Според Наказателния кодекс времето, през което всеки един подсъдим е лежал в предварителния арест, се приспада от общия срок на присъдата. Така например Валтер Папазки е бил зад решетките от 7 август 1998 г. до 8 юни 2000 г., което ще рече, че двете години трябва да му се приспаднат от 10-те и на него му остават още осем години зандан. Ако, разбира се, присъдата му бъде потвърдена от въззивната и касационната инстанции.
Другият подсъдим - Емилиян Цонев, също е бил на топло две години - от 1 юни 1998 г. до 26 април 2000-а. Ортакът му Стефан Рангелов пък е лежал зад решетките от 29 май 1998 г. до 19 декември 2003 година. Това означава, че вместо 12 години, той ще бъде лишен от свобода седем години.
Като че ли най-облагодетелстван е Велин Добрев. Той е бил в предварителния арест от 31 май 1998 г. до 8 януари 2004 година. Простата аритметика води до извода, че му остават още някакви си... четири години. Но ако въззивната инстанция му намали наказанието, има вероятност той въобще да не влезе в затвора за изтърпяване на присъдата си. А направо да почне да крачи по белия свят, образно казано.

Четете още

Параграф22 Weekly

ВРАЧАНСКАТА БОРЧЕСКА САГА: КЪРВАВА ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

В началото на лятото един търговец на коли втора употреба от Враца разкри в столичен вестник ужасяващи подробности от изтезанията, на които е бил подложен от трима... Още »
Параграф22 Weekly

МАФИОТСКАТА ЕПОПЕЯ ПОД ВРЪХ ВОЛА

Отвличания, гангстерска война и писък на куршуми. Трупове по улиците, сред които се разхождат килъри наркомани. Мистериозни анонимни свидетели и шумни полицейски... Още »
Параграф22 Weekly

Как бе ликвидиран подземният бос Лисицата

Датата е 19 октомври 1994 година. Врачанският хазартен бос Валтер Папазки и двама негови авери тръгват за среща в заведение на столичната улица Граф Игнатиев.... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във