Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЙСТВО НА МУХА С МОКЪР ПЕШКИР

Магистратите и адвокатите се оказаха едни от най-единодушно се обявиха срещу проектозакона на МВР за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин във вида, в който преди седмица той бе внесен в парламента. По време на публичната дискусия в хотел Шератон на 2 март (вторник), те се обединиха около становището, че творбата на вътрешния министър Георги Петканов не е съобразена с основния закон, а в нея има текстове, допускащи възможност за злоупотреба с правомощия и нарушаване на човешки права. Според Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд и председател на Съюза на съдиите, Наказателният кодекс и Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, дават възможност за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Съдиите смятат, че съществуването на две успоредни процедури - наказателна и гражданска, не само няма да доведе до ускоряване на процеса на отнемане на имущество, а ще го забави допълнително. Според тях не е нужно да се създават нови закони, а трябва да се положат усилия за ефективното прилагане на действащите, обобщи тя (становището на Съюза на съдиите публикуваме отделно). Заместник-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев изрази опасения за ефективността на бъдещия нормативен акт по един доста нестандартен начин. Българското общество се надява на справедливост по отношение на първия милион, натрупан от редица бизнесмени и олигарси. Този закон обаче няма да може да отговори на всичките очаквания, че справедливостта ще бъде факт. Страхувам се, че в годините на преход, тези хора са придобили голяма част от имуществото си, изпълнявайки законовите норми за приватизация или в изпълнение на актове на Министерския съвет, който във вторник разрешава да се изнесе нещо и то е изнесено с огромна печалба, а в четвъртък отново забранява по-нататъшното изнасяне на въпросното нещо - заяви Румен Георгиев. - Опасявам се, ако проектозаконът бъде приет без от него да са отстранени всички недостатъци, свръхочакванията от него ще се трансформират в нова вълна на правен нихилизъм обобщи той. От името на адвокатската гилдия се изказа Георги Атанасов, според когото в проектозакона не са гарантирани правата на трети лица в сделки, извършени през проверявания период с имущество, придобито от престъпна дейност на друго лице. Според него един от основните дефекти на проекта е, че интересите на третите лица ще бъдат сериозно увредени - те не са обект на проверка, но нямат право на защита, тъй като философията на проектозакона е виновен до доказване на противното. Въпреки разминаването по отделни пунктове в законопроекта, участниците в дискусията се обединиха около идеята за необходимостта от отсичането на финансовия клон, върху който са насядали (налягали, увиснали или щръкнали в зависимост от екзотичния си прякор) стотици и хиляди силови и сиви бизнесмени, никак не е лоша. В същото време обаче те не отговориха на главния въпрос, насищащ публичното пространство с напрежение: защо точно този проектозакон е на път да взриви общественото мнение: защото от него лъха на откровена полицейщина или защото мафиотите и техните ятаци във властта се чувстват застрашени...Няма спор, че засега правозащитните и правоохранителните органи губят битката с октопода по всички фронтове. Дали причините се крият в корумпираността на магистратите, в политическия чадър над престъпните босове или в непрофесионализма на полицейските служители, на обикновения българин вече му е все едно. Той отдавна живее с мисълта, че е поредната жертва, на която още не й е дошло времето, и заради това предпочита да вярва в бъдещето, а не на днешни оправдания. Ето защо е твърде вероятно 88-те процента одобрение, с които МВР пови рожбата си, да са си съвсем истински, а не плод на социологическа стъкмистика. С други думи, ако законът за конфискацията трябваше да бъде приет с референдум (каквато е практиката в Швейцария) - той отдавна щеше да е факт. Цялата драма около проектозакона за конфискацията прилича на азбучната история за отровата - в малки дози лекува, а в големи - убива. Една от прекомерните амбиции, демонстрирани в проектозакона е санкциите в него да се разпрострат толкова назад, колко... му видят очите. В първия вариант на текста обратната дата, с която трябваше да действа законът беше 1 януари 1990 година. Във варианта, внесен в парламента преди седмица, обратният срок на действие е пет години преди началото на инкриминирания период, през който е придобито имуществото. Ако оставим настрана споровете дали в ключовия чл.3, ал.1 от проектозакона престъпните деяния, за които ще се наказва и с конфискация, са изчерпателно изброени, прави впечатление, че различни по тежест престъпления се санкционират по един и същ начин. Примерно кражба на кола или подкуп се наказват досущ като тероризма и квалифицираната контрабанда.Горе-долу по същия пресолен начин изглежда и разпростирането на действието на закона назад във времето, както и логичното му следствие - отнемане в полза на държавата на имуществото на наследниците, съпрузите, родителите и юридическите лица, контролирани от проверявания. Които могат и да знаят откъде и как техния човек е натрупал богатството си, но могат и да не знаят. Освен това, колкото и министър Петканов да се кълне, че конфискацията ще става само въз основа на категорични доказателства, в проекта пише съвсем други неща. Примерно - в чл.17, ал.3 е записано, че производството по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се образува с акт, издаден от началника на специализирания отдел в данъчната администрация, който не подлежи на връчване и е необжалваем.И за да няма никакво съмнение какво предстои по-нататък, в чл. 30, ал.2 е казано: Окръжният съд образува дело и обнародва в Държавен вестник обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересуваните лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание....Иначе казано - т. нар. специализирани органи по конфискацията могат да разследват когото си искат, без да му кажат, но за сметка на това всеки баровец трябва да чете Държавен вестник най-редовно, за да не се окаже в един прекрасен ден, че се налага да си търси по-топъл подлез за нощуване, защото имотите му вече са конфискувани. Именно в тази посока е разпростряна и другата прекомерна амбиция на проектозакона за конфискацията: т. нар. специализиран данъчен орган, призван да отнема престъпното имущество в полза на държавата, да се превърне в суперинституция. На която еднакво и безпрекословно са длъжни да се подчиняват както органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, така и институциите в съдебната система. Освен това въпросното ведомство има право да извършва собствени проверки, да събира и иззема документи, да провежда разпити, да назначава експертизи и т. н. Но най-важното правомощие на тези органи е записано в чл.20, ал.2, т.9 от проектозакона: те имат право да събират и проверяват и други обстоятелства от значение за изясняване произхода на имуществото.Ето тук е заровен пръстенът на властелините: в подобни нормативни актове изобщо няма място за витиевати словосъчетания от типа и други обстоятелства, защото зад тях може да са скрити и доста, не съвсем регламентирани, действия. От типа на подслушването, следенето, снимането и събирането на нерегламентирана информация с цел... последващо укротяване на опърничавия. Но най-подозрителното в целия случай със суперправомощията на специалния орган по конфискацията са други две подробности: тази структура ще е в системата на данъчната администрация, което означава, че ще е подчинена на едно политическо лице - министъра на финансите, а правилникът за дейността й ще се приема от правителството. Взаимовръзки, които подозрително навяват мисълта, че е в ход създаването на спецзвено за мокри поръчки. Но дори и това да се окажат бели кахъри, новата вълна от междуинституционални скандали на тема дублиране на функциите, изземане на правомощия и опити за подчиняване на независимата съдебна власт вече се задава на хоризонта. С една дума, поне засега, нещата с този законопроект приличат много на намерението да се убие муха с мокър пешкир. И докато хвъркатата гадинка сдаде багажа, боецът е натрошил де що има из къщата.Становище на Съюза на съдиите в БългарияЗаконопроектът беше обсъден от широк кръг съдии - работещи в областта на гражданското, наказателното, административното и търговското право. Предмет на обсъждането беше вариантът, публикуван на уеб-страницата на МВР.За тези от колегите, които са запознати с първоначалния вариант на законопроекта, обсъждан през 2002 г., е очевидно неговото значително усъвършенстване. Всички съдии, участвали в обсъждането, без колебание споделят целите, посочени в чл.2 от законопректа. Нещо повече, те смятат, че ако тези цели бъдат постигнати - ако се пресекат финансовите корени на престъпността, това ще доведе до облекчаване на работата на съдилищата и до повишаване на ефективността на правораздаването.Същевременно съдиите изразиха и сериозни резерви и възражения срещу законопроекта. Значителна група колеги са убедени, че възможността за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност се съдържа в действащото законодателство: както в глава III от Закона за собствеността на гражданите, така и в Наказателния кодекс (НК). В действащия Наказателен кодекс се съдържа възможността за имуществено засягане на лице, придобило имущество по незаконен начин. Тази възможност е предвидена за всички изброени в чл. 3 от проекта престъпления, но по различен начин - или чрез наказание (глоба или конфискация), или чрез отнемане по реда на чл.53, ал.2, б. б от НК. Тези колеги са на мнение, че досега тези разпоредби не са намирали пълноценното си приложение - най-вече защото разследващите органи и прокуратурата се съсредоточават в събиране на доказателства за извършеното престъпление, а не полагат достатъчно усилия за установяване на имущественото състояние на обвиняемите /чл.82, т.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс). Освен това, според преобладаващата част от колегите, съществуването на две успоредни процедури - наказателна и гражданска, не само няма да доведе до ускоряване на процеса на отнемане на имущество, а ще го забави допълнително.Обобщеното виждане е, че не е необходимо да се създават нови закони, а да се положат усилия за ефективното прилагане на действащите, като се приемат и евентуални промени в тях. Редакционните и терминологични неточности и излишно усложненият изказ на редица текстове (например чл.3, ал.2, т.3 от проекта) създават вътрешни противоречия. Тази несъгласуваност на отделните текстове създава възможност за злоупотреба с правомощия, което само по себе си противоречи на целите по чл.2 и може да доведе до сериозно нарушение на човешките права. Има опасност приложното поле на закона да се насочи само към видими признаци - демонстрирано благоденствие, а не към дълбоките икономически основи на престъпността. Обнадеждаващо е обстоятелството, че при обсъждане на законопректа в Министерския съвет са променени някои смущаващи разпоредби: така например в чл.3 вече изчерпателно са изброени престъпленията, докато в първоначалния вариант те бяха посочени твърде описателно; от правомощията на органите, установяващи имущество, придобито от престъпна дейност, са отпаднали част от онези, които напомняха на извънреден съд. Обезпокоително е обаче, че в дейността на органите се предвиждат правомощия, които носят белези на закрито инквизиционно производство (например чл. 20, ал.2 от проекта).Все още обаче в проекта се съдържат твърде много разпоредби, които могат да доведат до невъзможност да се осъществят целите му. Този законопрект представлява една смела комбинация от наказателно право и процес; гражданско право и процес; елементи от производство по несъстоятелност и от данъчно производство. При противоречие между разпоредите на обсъждания закон и други нормативни актове от по-висша степен (чл.15 от Закона за нормативните актове), може да се стигне до неприлагане на част от настоящия законопроект. С оглед на съвсем основателната опасност този закон да се окаже практически неприложим или крайно неефикасен, а изключително важните му цели - непостигнати, съдиите предлагат следното: Преди гласуването му в Народното събрание, да бъде изготвена експертиза от експерти в различни области на правото (гражданско, наказателно, търговско, административно), които да дадат становище за съвместимостта на настоящия законопрект с действащото българско законодателство, включително и с конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във