Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УБИЙСТВО НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА МОРИ СЛЕДСТВИЕТО ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ

Преди четири години о.з. полк. Бойко Диманов умира в болница след тридневна кома. Покойникът е бивш служител в пресцентъра на МВР и в продължение на няколко години е ръководил сектора за безопасност на движението. По някаква зловеща ирония на съдбата Бойко Диманов е прегазен от кола, докато пресича на пешеходната пътека. В центъра на София, посред бял ден, пред очите на десетки хора. По онова време пенсионираният полковник работи като куриер на фирма Сара. Човешките трагедии, с които се сблъскваше в работата, си го направиха изряден, дори педантичен пешеходец. Той винаги пресичаше на зелен светофар и винаги на пешеходната пътека. Израснал съм с неговите вечни предупреждения Внимавай къде пресичаш!, но никога не успях да стана като него, започва да разказва пред Параграф 22 одисеята си синът му Ивайло Диманов. Трагедията се разиграва на 17 юни 1998 г. на пешеходната пътека на кръстовището на улиците Гурко и Г. С. Раковски малко преди 10 ч. сутринта. Седемдесетгодишният Бойко Диманов пресича ул. Раковски на път към куриерския офис, откъдето трябва да вземе пристигналите пратки за фирмата, в която работи. Посоката на движението му е към Спортната палата и Националния стадион Васил Левски. В това време от същата посока идва Пежо - служебен автомобил на Райфайзенбанк (С 9055 СТ), който пътува към бул. Витоша. В тази посока обаче ул. Гурко е затворена заради ремонт. Шофьорът Георги Попов прави ляв завой (в посока площад Славейков) и удря Бойко Диманов, който вече е на пешеходната пътека. Сблъсъкът е толкова силен, че от удара изкуственото чене на възрастния човек изхвърча на няколко метра от мястото на инцидента. Георги Попов спира автомобила, на местопроизшествието се събира тълпа от хора, пристигат полицаи, линейка и следовател. Минути след удара Бойко Диманов още е в съзнание и в линейката, с която е откаран в Пирогов, казва на лекарката името и адреса си. Часове по-късно изпада в кома и въпреки усилията, положени за спасяването на живота му, три дни по-късно умира. По случая е образувано дело в Столичната следствена служба, което е вдигнато на трупчета почти моментално. Казват, че нямало доказателства, какви доказателства искат още?! Там е имало митинг от хора, които са видели какво се е случило и могат да бъдат свидетели по делото - казва Ивайло. В констативния протокол за пътнотранспортното произшествие обаче пише друго - свидетели не се установиха и поради невнимание при пресичане от страна на пешеходеца същият се блъска странично в лекия автомобил. Щом видях този смехотворен протокол и заключенията на дежурния следовател Б. Стархинов, тръгнах сам с журналистическата си карта да разпитвам хората, които живеят или работят около мястото на произшествието, спомня си Ивайло, който е журналист с над 20-годишен стаж. - Когато отидох там, кръвта на баща ми все още не беше измита от пътното платно до тротоара, но това също не беше отбелязано никъде в материалите по делото, каза той. Според него, щателен оглед на местопроизшествието не е правен и не е измерван спирачният път на автомобила. Ивайло Диманов успява да открие шестима свидетели, очевидци на трагедията. Един от тях е наблюдавал какво се случва от балкон на близка кооперация. Човекът разказа видяното с най-подробни детайли. От него научих, че след удара шофьорът е бил по риза и без вратовръзка, а при идването на катаджиите той е влязъл в колата си, сложил е вратовръзка и едва тогава е отишъл да разговаря с тях... настрани. А може би е взел и портфейла си, кой знае..., разказва Ивайло и добавя, че необяснимо защо тези показания липсват в материалите по делото. Очевидец на катастрофата е и млада жена, която пресича пешеходната пътека точно срещу Бойко Диманов. Тя обаче категорично отказва да даде показания, ако следствието и полицията не й осигурят защита и гарантират нейната анонимност. Следователите не постъпиха коректно и не уважиха молбата й. Те не само са се обаждали по телефона в офиса й, но са я заплашили със санкции, ако откаже да свидетелства. При това положение паметта на жената неочаквано й изневерила, казва още Ивайло.Други четирима души обаче собственоръчно пишат показания пред него и с чиста съвест слагат подписите си под тях. Сред тях е лекарката, оказала първа помощ на пострадалия.На 17 юни, в 9.52 часа, ми беше подаден адрес за блъснато от кола лице на ъгъла на ул. Раковски и ул. Гурко. Пристигнахме на адреса в 10 часа. Въпросният болен лежеше на тротоара до светофара на Раковски от страната на ВИТИЗ..., пише д-р Лиляна Паракозова в показанията си пред Ивайло Диманов. Написаното от лекарката е приложено в материалите по делото. В папките са и показанията на останалите петима очевидци на трагедията.Всички свидетели посочиха едно и също място на трагедията - пешеходната зона на кръстовището - категоричен е Ивайло, който е безкрайно изненадан от факта, че в хода на разследването мястото на произшествието е... изместено. - Това го разбрах при първия опит да смачкат делото през 1999 г., когато вторият следовател по него - Огнян Мухарски (първият следовател Павел Маринов си е направил отвод), го изпрати в Софийската градска прокуратура с мнение за прекратяване. При това, без да е разпитал посочените от мен свидетели, твърди Ивайло Диманов. Когато се запознал със събраните материали, той установил, че другата страна е посочила свидетелка, която не е скрила близостта си със семейството на шофьора Георги Попов. Именно тя изместила мястото на произшествието - на около двайсетина метра от кръстовището и пешеходната пътека (в посока НАТФИЗ Кръстьо Сарафов). Без някой да съобрази, че там тротоарът и пътното платно са разделени от... парапет. Представяте ли си как един 70-годишен човек прескача ловко парапет, висок почти метър, за да се удари в колата и да умре? Това просто е безумие, негодува днес, пет години по-късно, Ивайло Диманов.Наистина е трудно човек да си представи картинката, но по-интересното е какво се случва по-нататък. Наблюдаващият прокурор от Софийска градска прокуратура връща делото за доразследване, а следователят Мухарски се... пенсионира. Случаят моментално е поет от трети следовател - Йордан Костадинов, който няколко месеца по-късно отново изпраща делото в Софийска градска прокуратура с мнение за прекратяване. И отново без да е разпитал всички свидетели. На 29 юни 2000 г. Ивайло Диманов пише жалба до главния прокурор, в която настоява делото да бъде възложено на бившата вече Специализирана следствена служба. Отказват му, защото по закон случаят не влиза в графата от особена важност, не е станал в чужбина и делото не е с фактическа и правна сложност. Тоест - разследването е от компетентността на столичното следствие. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура Е. Митова обаче пише в отговора си до Диманов, че жалбата му е основателна, делото не е водено ритмично и е връщано няколко пъти за доразследване, защото не са изпълнявани указанията на прокуратурата. В жалбата до главния прокурор Ивайло Диманов посочва и още един факт, до който се е добрал в хода на собственото си разследване: в деня на произшествието шофьорът Георги Попов е управлявал служебния автомобил на Райфайзенбанк с фалшива шофьорска книжка (според констативния протокол тя е издадена от КАТ-Варна), а истинската му е била отнета за употреба на алкохол. До този момент, вече две години, никой от разследващите не си е направил труда да провери дали това е вярно, или е твърдение на човек, разстроен от загубата на близък.На запитване на Параграф 22 - възможно ли е такова нещо, от пресцентъра на МВР отговориха, че Георги Попов е придобил права за водач, категория С, във Варна през юли 1993 г., документът (издаден месец по-късно) е бил валиден до ноември 2002 г., а Попов е сменил шофьорската си книжка през януари 2002 година. Въпросът на Параграф 22 дали е възможно през последните три-четири години някой да е бъркал в информационните масиви на КАТ и да е заличил неприятния факт за шофьора Попов обаче остана без отговор. Вместо това ни бе предоставена най-официална МВР-справка за наложените санкции на Попов през последните пет години. От нея става ясно, че на този човек си му е навик да шофира като за последно, а досието е пълно с глоби за превишена скорост. За нарушения на Закона за движение по пътищата на Попов са били отнети общо 11 от 39-те точки, които получава всеки шофьор. И още нещо - само няколко дни след като е причинил смъртта на Бойко Диманов, Попов отново е хванат в нарушение на Закона за движение по пътищата. И така... още няколко пъти!В периода 29 юни 2000 - 17 юни 2001 г. по делото за смъртта на о.з. полк. Бойко Диманов не се случва нищо особено. Следствените действия са сведени до абсолютната нула. Нито един от свидетелите на инцидента, посочени от сина на загиналия, не е разпитан, защото било невъзможно да бъдат открити. И как да бъдат открити, след като никой не си е направил труда да ги потърси, би се попитал всеки, ако имаше нещастието да надникне в материалите по делото Диманов? В момента по делото за смъртта на о.з. полк. Бойко Диманов не се работи. То е заключено в касата на шефа на Столичното следствие Здравко Йорданов още от януари 2001 г., когато то е било върнато за доразследване от Софийска градска прокуратура. Въпреки становището на прокурор Е. Митова от Върховна касационна прокуратура за незабавно предприемане на действия за приключване на разследването. Всички усилия на Параграф 22, положени през последните няколко седмици да открие директора на Столична следствена служба, се увенчаха с пълен неуспех: през цялото това време г-н Йорданов или беше на оперативка, или на съвещание във Върховна касационна прокуратура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във