Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УЧИТЕЛЯТ НЕ Е СЛУЧАЕН ЧОВЕК

В полицейските среди името на Цанко Дренски е добре познато. От пет години той е в полезрението на НСБОП във връзка с крупна измама, но до момента необходимите категорични доказателства не са събрани. Историята започва през лятото на 1999 г., когато в Свободна безмитна зона - Пловдив са внесени три автоматични линии за производство на спринцовки за еднократна употреба. Продавачи са четири български фирми, а купувач - българо-холандското дружество Когари, регистрирано в Пловдив през 1990 година. Схемата е простичка: Когари купува машините от четирите дружества с отделни договори, а разплащанията са в брой - всеки ден по 5000 г. марки. Общата стойност на машините е 5 млн. г. марки, а полагаемият се ДДС - един милион г. марки. За зла участ на аферистите, те успяват да изтеглят само една част от данъчния кредит, защото сделката прави впечатление на Пловдивската окръжна прокуратура. По случая е образувана предварителна проверка, а стоката е поставена под митнически контрол. След като държавното обвинение свършва работата си, истината се оказва повече от страшна: т. нар. три поточни линии са в насипно състояние, а чарковете им са разядени от ръжда. Оказало се, че те са били произведени още през 1989 г. в пловдивския завод КАМ и, според експертната оценка на Булгарконтрола, не струват повече от 120 000 щ. долара (около 240 000 г. марки). Въпреки че далаверата става нарицателно за класическа схема за източване на ДДС, историята не спира дотук. През февруари 2000 г. българо-холандското дружество от Пловдив Когари продава същите автоматични линии за производство на спринцовки за еднократна употреба на италианеца Летерио Олива. По това време Когари е в процедура по обявяване в несъстоятелност и се управлява от синдик, защото е сред големите длъжници на фалиралата Агробизнесбанк. Според договора, цената на стоката е 3.892 млн. г. марки и е платена предварително. Според декларацията на Жорж Гаманов, машините са нови, неупотребявани и са преминали задължителните 72-часови технически изпитания. В документацията по сделката липсва задължителният сертификат за произход и качество, но въпреки това митническият контрол върху стоката е снет и железарията е откарана на безлюдната гара Крумово. На 24 юли 2000 г. Гергана Сатурска, пълномощник на Летерио Олива, застрахова въпросната стока за 3.892 млн. г. марки, а на 4 август в присъствието на Сатурска и приятеля й Васил Тотев железата са натоварени на два вагона. В единия са машините за спринцовки, а в другия - дрехи на стойност 800 000 г. марки (също застраховани, но в Италия). Кой знае защо двата вагона са пломбирани от митничаря на пловдивското летище Емил Иванов, но с личния печат на колегата му от Свободна безмитна зона - Пловдив Наньо Генчев. При това цели 17 часа след тяхното натоварване. За пазач на стоката и дрехите е оставен Андрей Младенов, който е родом от Перник, но вади хляба си като шофьор в Дренски-Екс 90 ЕООД, чийто президент (пак по някакво странно стечение на обстоятелствата) е самият Цанко Дренски. Неизбежното се случва на 6 август 2000 г., около два часа през нощта. Седем-осем маскирани мъже, въоръжени до зъби, облечени в полицейски униформи и бронежилетки, атакуват вагоните и ги подпалват. Верният пазач прави отчаяни опити да отблъсне нападателите, но съпротивата му е сломена, а вагоните - опожарени. Огнената стихия, съвсем естествено, унищожава не само дрехите, но и машините за производство на спринцовки. Три дни по-късно представителката на клетия италианец Олива - Гергана Сатурска, си иска полагащите й се 3.892 млн г. марки от застраховката на железарията, въоръжена с необходимите документи:- Договор между Когари и Летерио Олива, сключен на 25 февруари 2000 г., след като дружеството е в процедура по несъстоятелност. (Този договор е подписан не от синдика на Когари, а от Гергана Сатурска, макар че нейното пълномощно е издадено едва през май 2000 година.) - Фактура за авансово плащане на поточните линии за 3.892 млн. г. марки, издадена на 31 май 2000 г. (въпреки че според бумагите в Свободна безмитна зона - Пловдив, изплащането на сделката е по схема 5000 г. марки на ден). След задължителната инфекция, Сатурска носи два нови документа. Първият е договор за покупко-продажба между Когари и Летерио Олива, който е сключен на 1 ноември 1999 г., а не на 25 февруари 2000 година. Вторият документ е разписка, според която сумата от 3.892 млн. г. марки е изплатена авансово на 23 юни 2000 г., но... пред нотариус в Никозия, Кипър. Според тази хартия, парите са получени от емисаря на Жорж Гаманов - Христо Банков. Двамата обаче са съдружници в пловдивската фирма Космос 21, а дейността на Когари е прекратена с решение на Пловдивския окръжен съд на 7 март 2000 г., т. е. три месеца преди Гаманов да изпрати Банков в Кипър да му прибере милионите. На всичко отгоре се оказва, че около 23 юни 2000 г. Банков изобщо не е влизал в Кипър, защото още не е бил излязъл от Будапеща. А този град, за сведение на пловдивските блюстители на реда, е столица на Унгария. И не се намира на Средиземно море, а в пъпа на континентална Европа.Между другото по информация на Сметната палата народният представител от Партията на жените Теодора Дренска е сред 19-те депутати, които не са подавали декларации за имотното си състояние нито за 2002 г., нито за 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във