Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Удариха ме заради знаковите дела

Г-н Димов, вие се оказахте между тримата членове на ВСС, за които главният прокурор Борис Велчев съобщи пред съвета, че са разговаряли по телефона с прословутия лобист на съдебната власт Красьо от Плевен. Тогава заявихте, че сте разговаряли с човека с ланците няколко пъти за по 15-20 секунди. Какво си казахте за толкова кратко време?
- В периода май-юни миналата година този младеж ми се обаждаше по няколко пъти на ден, но аз винаги отклонявах разговорите, обикновено му казвах: обадете се по-късно или просто му затварях.
Какво искаше от вас? Само да го свържете с кмета на Сливен Йордан Лечков?
- Да. Имал интересни идеи, искал да ги реализира в този район. Но аз така и не го свързах с кмета.
Откъде е научил вашия телефонен номер?
- Дадох му визитната си картичка, когато се запознахме в едно кафене. Представи ми го колегата Стойко Стоев.
Времето, за което говорите - май-юни, съвпада с избора на административни ръководители в прокуратурите и съдилищата в страната. Той искаше ли от вас да се застъпите за един или друг кандидат за шеф? Защото главният прокурор каза, че обажданията на човека с ланците Красьо до магистрати са прекъсвали с избирането на даден кандидат...
- Пълен абсурд е да се смята, че такъв млад човек може да влияе при кадруването на съдебната система. Между другото, ако знаех, че този човек има такива контакти в нашите среди, аз самият щях да го разпитам, тъй като се интересувам каква е визията за определен магистрат, какво е мнението на гражданите, как се възприема, за да мога по-правилно да преценявам, когато гласувам за този човек. Категорично съм против двойните стандарти, каквито се прилагат в този случай. Колегата ми Константин Пенчев заяви, че често му се обаждат министри и депутати, за да влияят върху дела. Това обаче не прави впечатление. Докато в същото време разговорът с един съвсем обикновен български гражданин се възприема като нещо нередно, при това разговор, който няма никаква връзка с назначения. Да не говорим за съдебни дела. Освен това аз съм от хората в съвета, който най-малко е ангажиран с кадруването. Аз работя по линия на международноправното сътрудничество.
След като твърдите, че не сте замесен в манипулации около избора на магистрати, защо тогава си подавате оставката?
- Мисля, че въпросът не е толкова в подаването или неподаването на оставката ми. За мен въпросът е в това да мога да защитя моя авторитет и моето достойнство, което е силно накърнено в този случай. Утре (б.ред. ....) ще обявя точното си намерение по какъв начин ще го направя. Защото, от една страна, ако си подам оставката и бъда освободен от съвета, аз ще бъда лишен на практика от възможността - както стана с моя колега Стойко Стоев - да си защитавам правата, тъй като ще бъда изолиран.
От друга страна, нямам намерение да се отмятам от думите, които съм казал, и действително моята оставка ще е готова, но ще реша в кой момент да я подам. Защото не искам оттеглянето ми от съвета да се тълкува като акт на съгласие с това, което се говори срещу мен.
Но миналата седмица вие заявихте в прав текст, че ще напуснете съвета заради скандала...
- Тази ми реакция беше изцяло емоционална. Водеше ме изцяло идеята да защитя престижа на Висшия съдебен съвет, на който съм посветил доста време от моите професионални усилия. И не искам да се петни неговото име.
Имате ли вече представа какви са истинските причини за шума около вас?
- Да, вече имам известна яснота. Първоначално скандалът с въпросния Красьо тръгна като корупционен, а сега се оказва, че към момента няма данни за корупция. Затова този скандал започва да прилича на предварително режисиран с предизвестен край. Тръгна се от бомбастичното изявление, че черничък човек с ланци взема пари, за да купува магистратски длъжности. Впоследствие се оказа, че това не е мутра, а обикновен български гражданин - не е криминално проявен, не се занимава с престъпна дейност. Освен това не се говори за вече за пари... Тоест, основните съставки на първоначалния скандал вече изчезнаха. Истината за причините за него е, че Висшият съдебен съвет засегна много интереси, подменяйки кадрите. Смяната на един ръководител в съдебната система води до нарушаване на интереси. При всяко едно назначение се явяват 5-6 човека, а ние избираме само един, останалите са огорчени - това също трупа негативно отношение в средите на магистратите. Отделно от това с изработването на механизъм за наблюдение на делата от висок обществен интерес за първи път реално ускорихме правораздаването по тези дела. Това беше една от похвалите на Брюксел. Аз дейно участвах в разработването на този механизъм и съм много навътре в този проблем. И когато някой безпринципно атакува Висшия съдебен съвет, всъщност той прави услуга на организираната престъпност, която в момента е настъпена от ВСС. От 150 дела 97 бяха приключени за няколко месеца, което е нечувано за съдебната ни система. Сега се случи точно това, което аз предвидих - тези дела в момента вече не се наблюдават, няма български лекар, който да се съгласи да прави експертиза в тези процеси. И, забележете, кои точно са уличени за връзки с т.нар. Красьо от Плевен - Стойко Стоев и аз, двамата, които проверявахме делото на Маргините. И излязохме с конкретни предложения как по-бързо да се организира приключването му. Третият колега, замесен в скандала, е Пламен Стоилов, който е председател на комисията по тези дела и това според мен е чиста провокация.
Какво очаквате от продължаващото разследване по случая Красьо?
- Трудно ми е да преценя. Ако се продължава в тази посока, колкото и да е абсурдна тезата за кадровика Красимир Георгиев, следва да видим кои са магистратите в неговия списък? Кой член на съвета се е изказвал за тях, какви изказвания са правени от тези хора, кои от тях са назначени, кои не са назначени. Да се изчерпи изцяло тая тема и въпросите около нея.
Как ще коментирате препоръката на говорителя на Европейската комисия Марк Грей Висшият съдебен съвет да разследва досегашните назначения и да вземе адекватни мерки?
- Ами, тази реакция е нормална при създалата се ситуация. В момента международната комисия към ВСС на практика работи с много забавени обороти или, по-скоро, почти не работи. Така че информацията към Европейската комисия и към другите институции подава министърът на правосъдието, а не Висшият съдебен съвет.
Смятате ли, че има пробойни в системата за атестиране на магистрати и кои са те?
- Това е една от най-критикуваните страни от работата на ВСС - системата за атестиране и начинът, по който това се прави. Неслучайно изработихме нова наредба, която в продължение на два месеца беше подложена на обсъждане и мисля, че професионалните среди я приемат доста по-добре. Така че този въпрос се решава, но в интерес на истината винаги ще има недоволни при атестирането, каквито и да са правилата.
Новият правосъден министър Маргарита Попова неотдавна призова съдебния съвет или да стане прозрачен, или да си ходи. Достатъчно прозрачна ли е работата на т.нар правителство на съдебната власт ?
- Работата на Висшия съдебен съвет е много прозрачна. На сайта на съвета вече се публикуват всички атестационни документи, всички протоколи от заседанията - неща, които не се правеха, вече са факт. Когато има основателна критика, винаги се върви към по-голяма публичност. Освен това обявихме, че ще се проверява дали всички органи на съдебната власт спазват принципа на случайното разпределение на делата, тъй като има сигнали, че на места това не се прави.
Как според вас би изглеждал един реформиран Висш съдебен съвет, ако той изобщо подлежи на реформиране?
- За мен въпросът в този дебат е дали моделът, по който функционира ВСС и самата съдебна власт, е този, който очаква обществото. Явно има проблеми. Някои твърдят например, че съставът на Висшия съдебен съвет е много голям. Ако се предприемат законодателни промени, може би трябва да се помисли в посока в този орган да няма квота на парламента. Защото тя навява на идеята за присъствие на политиката в независимата съдебна власт. И за да се изчисти този проблем, може да се направи така, както е в други страни - всички членове на съвета да бъдат номинирани от работещите магистрати, а в някои държави има отделен съвет на съдиите и на прокурорите. Тоест може би е нормално прокуратурата да има отделен кадрови орган, защото не е редно съдиите да се бъркат в работата на прокурорите и обратното. Но така или иначе наличието на Висш съдебен съвет е най-доброто решение, тъй като по този начин съдебната власт се обособява като независима от изпълнителната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във