Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УДАРНИЦИТЕ СА В ПЛОВДИВСКИЯ СЪД

Още преди няколко месеца, когато рапърът Ванко 1 бе пратен зад решетките за дванайсет години заради износ на проститутки - след скорострелно разследване и още по-скорострелен съдебен процес (всичко започна през май и завърши през ноември 2003 г.) - Параграф 22 писа, че в Пловдив се случва нещо необичайно: там може и да не са доволни от действащата нормативна уредба, но предпочитат да не хленчат и да си вършат работата. Доказателството за това твърдение дойде на 31 декември, когато Пловдивският съдебен окръг пръв разпрати отчета си за 2003 г. до медиите. Което означава, че там и обработката на статистическите данни се прави, както в цивилизования свят - веднага.През 2003 г. съдиите от Пловдивския съдебен окръг (той включва районните съдилища в Пловдив, Асеновград, Карлово и Първомай, както и Пловдивския окръжен съд) са осъдили 4246 подсъдими за извършени престъпления, като най-много раирани пижами е скроил Пловдивският районен съд - общо за 2959 души. По-нататък в класацията се нареждат Карловският районен съд - 459 осъдени, Асеновградският районен съд - 402, и Първомайският районен съд - 147 осъдени. Общият брой на приключените наказателни дела в Пловдивския съдебен окръг е 3216 (което означава, че по някои от делата е имало по двама и повече подсъдими). Най-много са приключилите дела за кражби и грабежи. Проведени са и 2457 разпита на обвиняеми и свидетели пред съдия.Също толкова оптимистично звучат и цифрите в останалите две графи от отчета. През 2003 г. по бързото производство са постановени присъди на 540 лица - толкова са нарушителите на закона, които са си получили заслуженото в рамките на 24 часа след внасянето на делата им в съда. Колкото до прословутото обвинение: Полицията лови бандитите, съдът ги пуща, в този район подобна разправия май не се е чула. Напротив - магистратите от Пловдивския съдебен окръг са разгледали общо 310 искания за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража и само 12 от тях не са били одобрени. Също толкова благосклонен е бил Пловдивският окръжен съд по въпроса за обиските, претърсванията и изземанията на доказателства: издадени са 666 разрешения срещу няколко отказа. Само седмица и половина по-късно пред широката общественост рапортува и пловдивското РДВР. Тукашните полицаи се очертават като републикански шампиони в своята група. На 9 януари шефът на регионалната дирекция ген. Валентин Петров свика специална пресконференция, на която запозна медиите със свършеното в поверената му структура. Според статистиката, през 2003 г. в Пловдивския регион са извършени 9509 престъпления, от които са разкрити 5955 (51.54% разкриваемост срещу 41.24% за 2002 г.). Анализът на криминогенната обстановка сочи, че най-много са кражбите - общо 4846, следвани от икономическите престъпления - 1307 (с щети в размер на 93 млн. лв.), грабежите - 499, и т. н. През миналата година в Пловдивския регион са извършени 19 убийства (от които са разкрити 15) и 31 блудства, от които неразкрито е останало само едно. В региона са регистрирани 90 убити и 529 ранени при пътно-транспортни произшествия. Пред журналистите директорът на РДВР ген. Валентин Петров се похвали, че осъдените по бързата процедура в Пловдив са с пъти повече от всяка друга регионална дирекция. Според него, този факт се дължал на отличното взаимодействие между РДВР, следствието, прокуратурата и съда в Града на тепетата. Според Параграф 22 обаче това се дължи на нещо съвсем друго: когато дадени институция си вършат работата по закон, на тях не им остава никакво свободно време, което да запълват с чесане на езици. Камо ли пък цели месеци да търсят кой и защо им пречи да си изпълняват задълженията по закон, но по никакъв начин не ги възпрепятства да се редят на опашки за аванси, заплати и пари за дрехи.Тъкмо когато си мислехме дали не прехвалихме пловдивските правоохранители, долетя друга вест. На 12 януари сутринта (понеделник) в Пловдивския районен съд постъпиха, бяха образувани и приключиха с присъди 14 дела (с 14 подсъдими) по реда на бързото производство за кражба на електроенергия. Срещу нарушителите Пловдивската районна прокуратура е повдигнала обвинения по чл.195, ал.1, т.4 (във връзка с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1) от Наказателния кодекс за това, че на 8 януари 2004 г. са хванати в с. Стряма да крадат ток. На юридически език всичко това е описано доста по-засукано.Осъдените клетници (чиито имена ще спестим) са хванати още преди да усетят келепира от гяволъка си. На 8 януари, както гласи прессъобщението на Пловдивския районен съд, комплексна група на РПУ - Раковски и Електроразпределение - Пловдив ударили ромската махала в с. Стряма и установили, че уличените си готвят и се топлят с ток, идващ до щепселите им директно от уличната електропреносна мрежа. Естествено - без да минава през електромери и без дори някой да си е направил труда да замаскира пиратските кабели. Тринайсет от подсъдимите веднага са се признали за виновни, сключили са споразумения с Пловдивската районна прокуратура и са се разминали с присъди от по шест месеца затвор условно с три години изпитателен срок. Всички те са с чисто съдебно минало и това допълнително е облекчило процедурата.Единственият, с когото нещата са приключили малко по-сложно, е Стойчо Ангелов. Той е осъден на една година лишаване от свобода условно с четири години изпитателен срок, защото вече е хващан, съден и е лежал за подобно престъпление. Споразуменията влизат в сила незабавно и не подлежат на обжалване. Тук е мястото да отворим друга една тема.На 27 септември 2002 г., в бр.92 на Държавен вестник, бе публикуван Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него, от 1 януари 2004 г., в сила трябваше да влезе т. нар. извънзатворно изтърпяване на наказанията (чл.42а от НК). Днес то се означава и с термина пробация, а в далечното вече тоталитарно минало беше просто принудителен труд. Сред мотивите на правосъдното министерство и на правителството отпреди две години се казваше, че в страните от Европейския съюз и САЩ пробацията е широко разпространена и е по-евтина за държавата, а е и по-полезна за обществото и правонарушителите. В смисъл такъв, че те хем са хванати изкъсо, хем не късат с обществото и семействата си, а освен това никой не харчи пари за охрана и издръжка. Напротив - самите правонарушители работят и носят пари. В началото на декември 2003 г. обаче стана ясно, че въвеждането на пробацията се отлага за юли тази година, защото и в бюджета за 2004 г. не са предвидени нужните средства. Според изчисленията на правосъдното министерство, за да тръгнат нещата, са били необходими 3 млн. лв. - за оборудване на пробационните центрове и за назначаването на около 500 служители в тях. Откъде финансовото ведомство и правителството ще намерят 3 млн. лв. за шест месеца, след като не успяха да ги съберат за цяла година - един Господ знае. Но е факт нещо друго, което навява на няколко съвсем странични мисли: все по-упорито се говори, че в най-скоро време ще започне строителството на два... затвора - един за българи и един - за чужденци.По най-груби изчисления изграждането, обзавеждането и обезопасяването на новите тюрми сигурно ще глътне около милион и половина-два милиона лева (в най-добрия случай). На пръв поглед сякаш ще се направи някаква икономия. Но в сметката трябва да бъдат прибавени още заплатите и социалните осигуровки на неизвестен брой надзиратели и началници, както и парите за поредната порция автомобили - обикновени за персонала, и специализирани - за извозването на затворниците. Плюс неизвестно количество левове за ток, парно и най-различни други консумативи. Така че стигаме до въпроса избран ли е по-изгодният вариант?Само въпрос на време е да се разбере как се казва онзи наследник на Колю Фичето, който ще построи най-напред първите два затвора, а после и още няколко и дали ще е случаен. Само едно нещо няма да се разбере никога - докога ще се приемат закони, които никой няма намерение да изпълнява. Докато се иззидат във всеки областен град по три зандана, или докато на Европейския съюз не му писне от нас и не ни накара да отворим отново всички преговорни глави - общо 30 на брой? Не за друго, а за да си припомним какво сме променили на хартия и какво не сме променили на практика...Колкото и странно да изглежда, между свършеното в Пловдивския съдебен окръг през 2003 г., 14-те бързи енергоприсъди от 12 януари и пробацията, която най-вероятно няма да стартира и през юли 2004 г., има едно общо нещо. Ако правителството беше изпълнило задължението си по закон и беше осигурило трите милиона лева още в средата на 2003 г. (примерно - да ги вземе от онези скандални 700 млн. лв. под черта), днес пробацията вече щеше да е факт. Тоест - и 14-те крадци на ток от с. Стряма, и още 10 000-12 000 по-дребни закононарушители (горе-долу толкова са условните присъди, издавани в България всяка година) щяха да произвеждат... пари. А не да бъдат оставени на самотек - без надзор и без работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във