Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УЖАС! ПЕДОФИЛИТЕ ИДАТ!

Цяла седмица народните представители, шефовете на МВР и най-мъжествените представители на най-активните неправителствени организации умуваха какво точно наказание да въведат за педофилите: рязане на ръце - за да не могат да прегръщат жертвите си; изтръгване на езици - за да не могат да целуват и да лигавят жертвите си; клъцване на туй-онуй - за да не могат да правят любов, или пък никога да не им е хубаво, ако им хрумне някога да правят любов; разстрел в челото - за да се реши проблемът с един замах.
Цяла седмица народните представители, шефовете на МВР и най-мъжествените представители на най-активните неправителствени организации гастролираха из националните печатни и електронни медии, обилно разказваха какъв изрод трябва да е човек, за да посегне на 14-годишно момченце и колко вреден е депутатският имунитет за здравето на нацията. А накрая, след като нищо не измислиха, всички вкупом отложиха борбата с педофилията за по-добри времена и напуснаха столицата, за да прекарат един спокоен и пълноценен уикенд - на ски, край тавата с печеното или пред камината с чаша уиски в ръка. Без изобщо да им направи впечатление, че в разгара на тяхното чудене полицията и магистратите в черноморската ни столица нагледно им показаха как се прави тази работа.
В сряда (1 февруари) Варненският окръжен съд призна за виновен 35-годишния благоевградчанин Румен Шаламанов и го осъди на 20 години затвор за блудство с две малолетни момичета. Според обвинителния акт по делото, Румен Шаламанов има четири присъди зад гърба си - за кражби, грабеж и документно престъпление. След излежаването на последното си наказание - осем години лишаване от свобода, той се заселил във Варна. Но на 25 април 2005-а отново е арестуван и срещу него е образувано ново предварително производство, по което е обвинен в блудство с малолетни, грабежи и притежаване на незаконно оръжие.
В хода на разследването е установено, че в периода 10 март - 24 април 2005 г. Шаламанов е насилил сексуално три момиченца, като е нападал децата, привеждал ги е в безпомощно състояние чрез груба сила и ги е заплашвал, че ще застреля родителите им, ако го издадат. Според обвинението, извергът се е гаврел с жертвите си по най-садистичен начин и дори им обяснявал с подробности какво точно им прави и защо го прави. Освен това съдът призна Шаламанов за виновен и за пет грабежа, извършени през същия период на 2005 година. Потърпевши отново са малолетни и непълнолетни, които са се разделяли с мобилните телефони и портмонетата си под... заплахата, че ей сега ще бъдат застреляни.
На пръв поглед случаят Владимир Кузов няма нищо общо със случая Румен Шаламанов. Най-напред Кузов не е рецидивист, а фолкпевец, телевизионен водещ и депутат. Освен това той изобщо няма вид на човек, който обикаля около училищата и градинките с пищов в ръка, докато открие поредната си жертва. И накрая - депутатът Кузов въобще не прилича на индивид, у когото кипят толкова бурни и тъмни страсти, че тяхното уталожване е възможно само с насилие. Едновременно с това обаче съпоставянето на двата казуса е абсолютно задължително. В историята с Румен Шаламанов органите на досъдебното производство - криминалистите от РДВР-Варна, Окръжното следствие и Окръжната прокуратура, са изпълнили задълженията си по закон и по съвест. И то така, че вехтият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), милостивият Наказателен кодекс (НК) и състрадателният съд да не успеят да им попречат. В резултат на което педофилът Шаламанов се озова там, където му е мястото - в затвора.
В мелодрамата с Владимир Кузов сюжетът се разви точно в обратната посока, защото авторският колектив явно е бил обладан от тотална творческа безидейност. За по-наблюдателните зрители това си пролича още на 26 януари привечер, когато в прясно-прясно отворения уеб сайт на държавното обвинение се появиха прословутите Отговори на въпроси, зададени от Европейската комисия от областта на съдебната система, отнасящи се до глава 24 Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, изпратени от Върховна касационна прокуратура на Министерството на правосъдието на 17 януари 2006 година.
Според вестникарските и книгоиздателските мерки и теглилки, последното творение на прокуратурата е изумително - 1933 наборни реда, които се побират на 108 стандартни машинописни страници. Онова обаче, което наистина поразява, е... съдържанието на т. нар. отговори.
Видимо е желанието на авторите - главния прокурор Никола Филчев, неговия заместник и шеф на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев и ръководителите на 13-те отдела във ВКП - с един удар да разсеят съмненията на Европейската комисия, че българското държавно обвинение бездейства по отношение на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Но още по-видимо е, че зад това тяхно намерение не се крие нищо друго, освен поредният опит за отлагането на обществено-политическия и професионален дебат за сегашното състояние и близкото бъдеще на прокуратурата. При това с аргумент, който е познат до болка от... 16 години насам: Прокуратурата може, но законите, които депутатите не искат да променят, й пречат! Твърдение, което сигурно звучи правдоподобно, но в никакъв случай не е вярно.
Както вече е известно, сензационната вест за депутата педофил бе разпространена на 26 януари и още на 27 януари скандалът беше факт. Днес е излишно с подробности да се припомнят както гузно-истеричните реакции на Волен Сидеров и неговите съпартийци, така и злорадите подмятания по адрес на бетонната уж политика на Атака по отношение на хомосексуалистите и циганите. Наистина, човек трудно може да си представи на какъв огън се е пекъл лидерът на Атака, когато е разбрал, че един негов депутат бил обърнал резбата и най-обичал да върти любов с циганета. Ето защо не бива да се учудваме на вулкана от епитети, закани и законодателни промени, изригнал от душата и устата на Сидеров. Като се започне от невинното тепегьоз, мине се през заклеймяващите педераст и изверг, та се стигне до обявяването на обществена поръчка за екзекуцията на Владимир Кузов и до заканите за връщане на смъртното наказание.
Всъщност, на Волен Сидеров изобщо не трябва да му се връзва човек какви ги приказва. Ей го, през юни, юли и август миналата година той непрекъснато наричаше депутатите от БСП, ДПС, НДСВ, ОДС и ДСБ грухтящи прасета. Коледа обаче мина и замина, а в парламента... все още работят 240 народни представители. Същата работа се получи и със заканите, съпроводени от епитета лоени топки. То не беше ритане,то не беше сплескване, то не беше чудо. Но, нито веднъж досега зоркото репортерско око не видя измежду депутатските банки (или из парламентарните кулоари) да се проточи поне една лъскава вадичка. Пусната, естествено, от някоя лоена топка, върху която националистите на Сидеров са взели да оказват методичен антикорупционен или интелектуален пресинг.
А колко хубаво щеше да е, ако всички бяха помълчали, докато стане ясно кой и по какви причини е провалил дознанието срещу Кузов. Или поне до сряда (1 февруари), когато Варненският окръжен съд писа заслужена шестица на тамошните полицаи, следователи и прокурори, като изпрати педофила Румен Шаламанов за 20 години в затвора. Но не би. За пореден път ни бе доказано, че София не е България, а борбата с педофилите около жълтите павета се води по правила, различни от правилата в провинцията. Затова и резултатът е толкова печален - докато всички викат У-у-у-у, ТЕ наистина ще вземат да дойдат и да останат завинаги!

Facebook logo
Бъдете с нас и във