Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УКАЗЪТ ЗА БОРБА С ДРЕБНОТО ХУЛИГАНСТВО ПРОТИВОРЕЧИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Една от болежките на МВР-ръководството е, че в наказателните закони няма текстове, по които футболните хулигани да бъдат озаптени. Ето защо най-често прилаганият нормативен акт е вехтият Указ за борба с дребното хулиганство, влязъл в сила на 1 януари 1964 г. и противоречащ (от 1991 г. насам) на действащата конституция почти по всички показатели. Според чл.1, ал.1 от този указ по-вироглавите непослушковци ги заплашва задържане в поделенията на МВР, докато по-леките случаи могат да се разминат само с глоба от 10 до 200 лева. Процедурата за налагането на санкцията задържане в поделенията на МВР е следната: най-напред се съставя акт за констатирано нарушение, после този акт се внася в съда, който се произнася в 24-часов срок от получаване на преписката. Ако всичко върви нормално - от извършване на нарушението до съдебното решение трябва да минат не повече от две денонощия.Това е най-кратката процедура за озаптяване на буйните глави, съществуваща в българското законодателство. И ако през 1963 г. тези мерки са били уместно средство за осигуряване на обществения ред, тяхното прилагане днес вече е незаконно. Този извод се налага след прегледа на действащото законодателство и особено на текстовете на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.Според Указа за борба с дребното хулиганство, наказанието задържане в поделенията на МВР може да бъде наложено на всеки, навършил 16-годишна възраст (в това число и на непълнолетни). В същото време обаче процедурите за констатиране на нарушенията и налагането на съответните наказания по този указ нарушават основния конституционен принцип за правото на защита (чл.56 от основния закон). Освен това в указа липсват текстове, задължаващи органите на МВР да съберат всички необходими доказателства по даден случай. Включително и онези, които оневиняват извършителя. На всичкото отгоре чл.5 от указа предвижда в съдебната фаза да се разпитват свидетели само... при нужда. Тоест - възможността даден случай да бъде решен само въз основа на акта за констатираното нарушение е непълно реална. Най-същественият проблем при налагане на наказанието задържане в поделение на МВР обаче е друг - решението на съда, с което даден гамен е пратен зад решетките за седмица или десет дни, е окончателно и не подлежи на обжалване. Независимо дали иде реч за истински вандал, или за някой нещастник, нарочен за хулиган. Като се има предвид, че въпросното наказание засяга свободата на гражданите, би следвало решението на съда да подлежи поне на касационен контрол. Още повече че според чл.15 от Закона за съдебната власт производството пред съда е двуинстанционно, освен ако процесуалният закон (в случая Законът за административните нарушения и наказания) не предвижда друго. А както много добре е известно, Законът за административните нарушения и наказания регламентира и касационна инстанция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във