Параграф22 Weekly

НА ТОПЛО

Улесниха признаването и изпълнението на присъди от ЕС у нас

Министерският съвет одобри проекта на новия Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Този проект регламентира кога и как се признават и изпълняват у нас присъдите на други държави от ЕС и как българските власти ще изпращат собствените си решения, с които е наложен затвор.

В съобщение на пресслужбата на МС се уточнява, че с проекта в българското законодателство се въвеждат изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Досега заради неизпълнението на процедурата по въвеждане на рамковото решение страната ни беше застрашена от наказателна процедура.

Според текстовете на новия закон съдебните власти вече ще общуват директно с партньорите си от ЕС - без посредничеството на Министерството на правосъдието, както беше досега. Въвежда се максимален срок от 90 дни, в който трябва да приключи производството по признаване и изпълнение на съответното решение. Така ще се съкрати процедурата, в сравнение с досегашния ред за извършване на трансфер на осъдени лица, както и времетраенето на действията по признаване и изпълнение на присъди на чуждестранни съдилища по реда на НПК. Ако друга държава членка поиска да бъде призната и изпълнена у нас присъда, издадена от нейни съдебни органи, искането ще се разглежда от съответния окръжен съд по местоживеенето на осъдения. Когато той е в неизвестност или не се намира в България, тогава Софийският градски съд е компетентен да признае акта. Важното условие за признаване на такова съдебно решение  е присъдата, която е наложена, да съставлява престъпление и по българското законодателство. Това изискване обаче отпада в 32 случая, които са изброени в законопроекта. Например когато присъдата е за тероризъм, участие в организирана престъпна група, корупция, трафик на хора, измама, убийство, търговия с органи, ксенофобия. Двойна наказуемост не се изисква и когато присъдата или мярката са постановени по повод измами, включително и такива, които засягат финансовите интереси на ЕС, подправка на парични знаци и други. Условието обаче е в издаващата ги държава тези престъпления да са наказуеми с не по-малко от три години.

С приемането на новия закон ще стане възможен трансферът на чуждестранни граждани в България, разбира се, при наличие на съответните предпоставки и след преценка на съда. Въвежда се седемднeвен срок след получаване на съдебното решение, през което време съдът трябва да образува дело и да насрочи открито заседание за разглеждане с призоваване на лицето и неговия защитник. Така осъденият в друга държава ще може да изрази становището си за искания трансфер. То задължително трябва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. Делото се разглежда в състав от трима съдии с участието на прокурор. Неявяването на осъдения, чийто трансфер се иска, когато е редовно призован, не води до отлагането му.

В проекта на закон се установява уредба за трансфер на осъдени лица между държавите членки на ЕС, която на практика заменя режима, установен с Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г. на Съвета на Европа. В съответствие с изискванията на Рамковото решение  на съда се предоставя възможност да адаптира наказанието, наложено от издаващата държава членка, като го приспособи към най-близкото по вид и характер наказание, предвидено за подобни деяния по българското законодателство. Наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, не могат да бъдат заменени с глоба или друга форма на парична санкция.

В законопроекта се предлага опростена процедура за трансфер на осъдени лица. Предвижда се предаването на лицето да се осъществява на предварително уговорена дата между двете държави членки, но не по-късно от 30 дни от постановяване на окончателното решение. В законопроекта са регламентирани възможността за обжалване на решението за признаване, сроковете на производството и последиците от признаването на съдебното решение на друга държава членка. Предвидена е разпоредба за прекратяване на изпълнението при оттегляне на удостоверението или друг случай, в резултат на който наказанието престава да подлежи на изпълнение, включително и при постановяване на амнистия или помилване.

Законопроектът съдържа детайлна уредба на правилата за изпращане на български съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за признаване и изпълнение в друга държава членка. Компетентен орган в този случай е съдът, който ги е постановил като първа инстанция. Изпращането на съдебния акт може да стане служебно, по искане на прокурора или на лицето, което е осъдено или на което е наложена мярка, включваща лишаване от свобода. В случаите, когато инициативата за изпращане на съдебния акт не произлиза от лицето, се изисква към материалите да бъде приложено и неговото писмено съгласие. В определени хипотези, посочени в законопроекта, такова съгласие не е необходимо.

В глава 4 на законопроекта се предлага опростена процедура за трансфер на осъдени лица. Предвижда се предаването на лицето да се осъществява на предварително уговорена дата между двете държави членки, но не по-късно от 30 дни от постановяване на окончателното решение. Ако в този срок възникнат непредвидени обстоятелства, предаването се осъществява веднага след отпадането им, като се уговаря нова дата, на която да се осъществи предаването, като в този случай предаването се извършва в срок от 10 дни. Регламентирани са и случаите за предаване на основание Европейска заповед за арест и транзит през територията на Република България на лице, което подлежи на трансфер в изпълняваща държава членка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във