Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УЛИЧНИ НАРКОДИЛЪРИ ПОД ПОЛИЦЕЙСКИ ЧАДЪР

Запиташ ли повечето ченгета как наркомафията върти мръсния си бизнес, те мигом ще опишат по живописен начин колко мощни са определени групировки в бранша, приблизително какви колосални суми се въртят в наркосредите, как през седмица-две големите босове в йерархията сменят уличните дилъри, за да не ги надушат бързо униформените...
Наложи ли им се обаче да говорят за успешни полицейски реализации на улицата, тяхната сладкодумност в миг се изпарява. И това е напълно разбираемо. Просто там ситуацията е различна, създава се впечатление за работа на парче, защото дилър след дилър идва и си отива, а продажбата по сокаци и потайни местенца не спира. А понякога това става и под благосклонния поглед на продажни ченгета, твърдят източници на Параграф 22, които са запознати отблизо както с алъш-вериша на улицата, така и с това как се разпъва полицейски чадър над дилърите.

Месецът е септември, годината е 2007-а. Времето все още напомня на отиващото си лято, а лекият ветрец благоприятства за свежи разходки в близкия парк. Освен майки с деца и възрастни хора в парка в столичния квартал Павлово се разхожда и уличен дилър, който продава в т.нар. район Шести в столицата. Номерът на квартала, не без чувство за ирония, се дава от самите дилъри по аналогия на полицейското управление, отговарящо за района.
След като продава няколко дози, нашият герой обаче е неприятно изненадан от две ченгета от същото това полицейско управление. Блюстителите на реда вече са забелязали какви ги върши техният клиент и малко по-късно белезниците щракват върху китките му.
Както си му е редът, сгащеният пласьор е натоварен в патрулката, която потегля към РПУ. По пътя момчето се обръща към ченгетата с предложение да се оправят нещата, срещу което е готов веднага да извади и даде по 1000 лв. на калпак.
За нещастие на дребния дилър ченгетата отказват тлъстия подкуп. В отговор момчето казва, че така или иначе парите ще бъдат дадени на някой друг, който няма да откаже и той ще излезе, та затова по-добре да не се губи излишно време и проблемът да бъде решен още в патрулката. Ченгетата отново отхвърлят примамливото предложение.
Малко след като пристигат в участъка, неподкупните ченгета оставят пласьора в клетката за задържани и се отттеглят към една от стаите, за да пишат рапорт за случката. Докато описват събитията, покрай кабинета с ехидна усмивка преминава задържаният пласьор, излиза от сградата и си тръгва по живо, по здраво.
Тази поучителна история за перипетиите на един пласьор, работел за небезизвестния Христо Георгиев-Хамстера, разказват пред Параграф 22 отлично осведомени източници от кухнята на наркобизнеса.
Както мнозина си спомнят, на 31 август 2002 г. Хамстера беше пребит от Илиян Варсанов и от още няколко души в заведение в квартал Стрелбище. Христо Георгиев се раздели тогава с 1500 евро и скъп мобилен телефон. Пак по онова време се заговори, че в наказателната бригада е участвал и небезизвестният Мартин Първанов-Лудия, но по-късно той беше оправдан от състав на Софийския градски съд. Лудия падна в нарковойната в столицата, когато в края на ноември 2007 г. на метри от Mall of Sofia беше разстрелян на място. За Мартин Първанов-Лудия се заговори, че имал сериозни противоречия с Рашо.
Не при всички случаи обаче заловените с доза улични пласьори директно отиват при душманите си с предложение за подкуп, споделят нашите информатори. В отделни случаи някои ченгета, излизайки на работа, всъщност отивали на лов за жертви, от които изкарвали поне четири-пет надници отгоре на ден. И то само от един дилър за не повече от час-два.
Според нашия информатор, който по разбираеми причини ще остане неназован, това става много просто. Повечето ченгета са наясно къде върви търговията и директно се насочват натам. Когато заловят дилър с доза
униформените директно му казват да намери 150 или 200 лв.
ако дозата е по-голяма, и случаят се забравя. За това време сумата може да се намери по два начина: да се вземе назаем от някой близък роднина или пък да се открадне. Все едно, защото униформените изобщо не ги интересува по какъв начин ще им кихнат парите, споделя още бившият наркодилър и продължава с разказа си.
По подобен начин преди няколко месеца действали три ченгета от пернишката полиция, разказват нашите източници. След работа, обикновено по вечерно време, пристигали в столицата с едничката цел да изрекетират улични пласьори на най-ниско ниво, които хванат с доза.
Искали от всяка жертва по 50 лв. на човек (или общо 150 лв.), които трябвало да се намерят за два часа. През това време ченгетата взимали личната карта на заловения, за да не избяга, докато търси мангизите. По така очертаната схема те прибавяли поне по още една заплата отгоре само за около седмица.
Тази информация обаче се отнася само за ченгета, които не са били предупредени кои пласьори не трябва да пипат. Защото е обществена тайна, че от години дилърите, на които се отчитат уличните пласьори, плащат на полицаи в съответното районно, за да въртят необезпокоявано мръсния си бизнес, категорични са нашите информатори.
Взаимоотношенията между двете страни се развивали и в още една посока. Мнозина
полицаи закрилят пласьори
по две причини, допълват източниците ни. Едната е, че от него полицаят печели добри пари. А другата, че той е използван като информатор.
За подобни взаимоотношения говори още една красноречива история, която научихме. В район Трети в столицата (т.е. на територията около Трето РПУ) от години господари на наркобизнеса били двама мъже, които всички в район Илинден познавали като Коста и Бобо (имената им присъстват и в доклад за разпределението на наркотериториите в столицата на Центъра за изследване на демокрацията още от 2003 година). Те си имали приказката с шеф от полицейското управление и затова нямало кой да ги пипне, свидетелстват източниците ни.
За Коста и Бобо изтича информация, че в началото на кариерата си са работили при брата на Антон Милтенов-Клюна, познат като Малкия Клюн. След това преминали на директен отчет към Мартин Станков-Рашо и започнали да действат като наказателна бригада. Посещавали най-често тези, които не се отчитат, и пришълците, които нарушавали териториите на разпространение.
Квартал Илинден се смята за втория по оборот след Люлин, като на ден там се продават около 80 гр. хероин, защото в него влизат и ромските потребители, уточняват информаторите ни. Те поясняват, че наркоманите купуват стоката от апартаменти с блиндирани врати.
А за да не изглежда информацията на нашите източници суховата, те дават следния пример за полицейски чадър от Трето РПУ. В един прекрасен пролетен ден един уличен дилър, който си купува дрога от двамата босове, е хванат от тамошни ченгета. След като споделил за кои хора работи, полицаите го принудили да промени думите си и да каже, че си е взел т.нар. дванайстка хероин от друго място, за да не се злепоставят спонсорите.
И ако обикновените дилъри на улицата рискуват много, нямайки закрилата на съответните високопоставени началници в някое полицейско управление, то има един бранш, в който е публична тайна, че наркодилърите и сводниците съставляват може би две трети от работещите в него. Става дума, естествено, за таксиметровите шофьори.
Ако закъсаш през нощта за наркотици, е ясно, че третият или четвъртият срещнат таксиметров шофьор ще ти намери. Действително това е удобно прикритие за наркодилъра, освен това е в постоянно движение и когато му звъннат, може да реагира например за 15 минути, убеждават ни информаторите.
Тук също важи правилото за подкупните ченгета, като тарифата варира от 50 до около 300 лв. в зависимост на какъв полицай ще попаднеш, дали спънката е станала по време на празници, когато ченгетата са по-гладни, споделят още нашите източници.
Ако някой пласьор изпорти работата, освен познатите наказания като бой, чупене на ръце и крака, в последно време особено модерно наказание е
заразяването със СПИН на провинилия се наркодилър
Тази гнусна мярка се прилага в краен случай, когато наркодилърът е провалил много важна сделка или не се е отчел. Насилствено му се инжектира кръв от заразен с коварната болест човек, разкрива тайните на уличната наркомрежа оперативен работник от сектор Наркотици към Главна дирекция Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция, чиято самоличност ще запазим в тайна.
Що се отнася до подкупните ченгета, оперативният работник отговори с две кратки, ясни и недвусмислени изречения. Първото от тях е, че подкупни полицаи е имало и сигурно ще има занапред. А второто, че било практика на излизане от съответното РПУ половината от заловените наркодилъри да се хвалят, че си плащали на някои от началниците, за да може спокойно да си работят в този район, дори и да не било така.
Тримата герои в разказа ни са реални. Разкритията им може да видите в предаването На чисто по Нова телевизия в неделя, 17 февруари.
Страницата подготви Борислав Радославов

ТПС - U/Параграф/Фото/Брой/ Хероин-дванайстка
Доза дванайстка хероин (вляво) се пазарува без особени затруднения в центъра на столицата. Към нея безплатно вървят спринцовка (т.нар. помпа) и малка игла (т.нар. двойка, защото е 2 мл).

КАРЕ 1
ХЕРОИН СЕ ПРОДАВА СВОБОДНО НА МЕТРИ ОТ МОЛ-А

Служителят в сектор Наркотици увери репортер на Параграф 22, че няма как човек да отиде в най-оживеното време на деня в един от най-оживените райони в София и да си купи някакъв вид дрога. Освен ако не е познат на пласьорите.
За съжаление полицията или все още живее с илюзията, че това е невъзможно, или просто не иска да си го признае. Шансовете клонят в голяма степен към втората възможност. Защо ли? Ами защото в коптор, който се намира на метри от Mall of Sofia на входа за метростанция Опълченска, може да се купи хероин от всеки и по всяко време.
Копторът е схлупен и повече прилича на мизерно построена барака. За да влезеш вътре, е направен малък отвор в стената, покрит отвътре с одеяло. Входната врата е висока не повече от метър и половина и се изискват атлетични заложби, за да не си тресне човек главата в някоя тухла.
Вътре има голямо помещение, в което има най-важното: два кревата, една полусчупена маса с малко огледало, и една печка. Тъмно е като в рог. Само една свещ в средата на масата служи за източник на светлина.
Тук имената на наркотиците не се съобщават, иначе пришълецът ще стане подозрителен. Дрогата се продава от чевръста ромка с лошо боядисана в червено-рижаво коса.

Илюстрация към каре 1 - U/Параграф/Фото/Брой/Коптор
В този схлупен коптор на столичната ул.Опълченска (на метри от Mall of Sofia и в непосредствена близост до един от входовете за метростанция Опълченска), от който излиза пушек, около пет-шест роми продават амфетамини, кокаин и хероин.

КАРЕ 2
ЧЕНГЕТА ПО СТЪПКИТЕ НА ТАКСИДЖИИ - ДИЛЪРИ

Не са рядкост случаите, в които по-неопитни в бранша таксиджии попадат на мушката на ченгетата. Ето някои от тях:

7 януари 2008 г.
- ченгета от РПУ - Първомай задържаха 22-годишния таксиметров шофьор М.Ж. от Димитровград за притежание на наркотици. При полицейска проверка в автомобила на таксиджията са открити 11 пликчета с канабис. Случаят е поет от Районна прокуратура - Първомай;
27 декември 2007 г.
- ченгета от столичното Шесто РПУ задържаха 34-годишния шофьор М.Г. с различни по вид и количество наркотици. На пресечката на бул. Братя Бъкстон и ул.Трети март полицейски автопатрул спрял за проверка автомобила. Служителите на реда открили черен плик между шофьорската седалка и лявата врата, който бил напълнен с 27 пликчета с различни водеве наркотици: марихуана с общо тегло около 19 грама, 4 гр. амфетамин и 11 таблетки екстази. Срещу М.Г. е образувано досъдебно производство.
11 ноември 2007 г.
- над 1000 дози марихуана и амфетамин са иззети от наркодилър, задържан в София. Униформени спрели за проверка таксиметров автомобил Пежо, управляван от 51-годишния С.Д., по сигнал, че шофьорът разпространява наркотици. В колата са открити голям брой хапчета и пликчета, в които била натъпкана дрогата. От жилището на дилъра са иззети 988 пакетчета с марихуана и още 12 с амфетамин на прах, както и 84 таблетки амфетамин и 4 пресовки хашиш. В дома на родителите на С.Д. в село Чорул, община Драгоман, е открита сурова тревна маса с общо тегло над три килограма.
22 февруари 2007 г.
- Двама таксиджии бяха осъдени за разпространение на наркотици от Пловдивския окръжен съд. Борислав Йорданов пласирал в началото на юли 2006 г. почти 100 кг. амфетамин на стойност почти 3 млн. лева. За това провинение таксиметровият шофьор ще лежи година и половина зад решетките и плати глоба от 12 000 лева. Неговия колега Бисер Здравков пък беше пратен за десет месеца в пандиза, тъй като само пренасял дрогата. Наложена му беше и глоба от 5000 лева. Същото наказание като това на Здравков беше отредено за неговия помощник в пренасянето на наркотика Юсуф Бирдар.
На топло за 18 месеца и глоба от 12 000 лева беше присъдена и на Юлиан Филипов, който пласирал дрогата заедно с Борислав Йорданов. Филипов доставял от Холандия амфетамин в България, организирал пренасянето и продажбата му в Турция и доставката на хероин у нас.
1 септември 2006 г.
- арестуван е 25-годишен шофьор от Пловдив, в чиято кола Шкода Фабия са открити две пакетчета с хероин с общ тегло от 20 грама. Задържаният Пеньо Добревски работел в Елма такси. Мъжът е закопчан на автомивка в града под тепетата, след като в Трето РПУ е получен сигнал, че предлага и употребява наркотици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във