Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УНИЗИТЕЛНО, НО БЪЛГАРИЯ ПАК Е НА ОПАШКАТА

Ако вестта, че писането на нов закон за архивите на бившите тайни служби трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия е вярна, най-добре е правителството на Сергей Станишев веднага да помоли Брюксел да отложи пълноправното ни членство поне с година и половина-две. Или дотогава, докато т. нар. политически елит не проумее простичката истина, че Европа иска от нас да бъдем самостоятелни, да мислим концептуално и да направим най-доброто за собствения си народ. Онова обаче, което Европа най-много иска от нас, е да не занимаваме чиновниците в Брюксел с глупости и да не ги въвличаме в семейните си разправии и междусъседските си скандали.
За съжаление от известно време насам управляващите коалиционни партньори правят точно обратното. Първо с Наказателнопроцесуалния кодекс, после със Закона за МВР, след това с конституцията и Закона за съдебната власт, а накрая и с досиетата.
С какво Брюксел може да ни помогне да изсърбаме по-безболезнено застоялата, но все още пареща каша с доносниците и сътрудниците на бившата Държавна сигурност засега не е известно.
Поради което е още по-непонятно защо евентуалното изработване на нов закон за досиетата е включено в т. нар. екшън план на правителството - Европейската комисия никога не се е интересувала от демократичното битие на комунистическите тайни ченгета.
Но най-невероятното е, че цялата тази история се разиграва по възможно най-унизителния начин за България. А все още има време, ако не друго, поне да се извърви пътя...

ГЕРМАНИЯ
На 20 декември 1991 г. е приет Закон за досиетата на ЩАЗИ (източногерманският аналог на българската Държавна сигурност), който регламентира съхранението и използването на архива на бившите тайни служби. Този закон влиза в сила на 29 декември 1991 г. и осигурява достъп на всички германски граждани до техните досиета през следващите 15 години. Според статистиката, от 1994 г. до 2003 г. Законът за досиетата на ЩАЗИ е променян шест пъти, а от началото на 1992 до края на 2005 г. около два милиона германци са посетили федералната служба, отговаряща за достъпа до архивите на ЩАЗИ.
На 12 юли 2002 г. в Германия е приет и закон, който предоставя правото на достъп до досиетата на ЩАЗИ за видни обществени личности.
През 2003 г. от САЩ са върнати т. нар. досиета Розенхолц, които съдържат 381 компактдиска с агентурната картотека на ЩАЗИ (над 50 000 имена на агенти, повечето от които са жители на бившата ГДР).

ЛАТВИЯ
През 1994 г. парламентът на Латвия прие закон, според който всеки латвиец има достъп до досието си, но съдържанието му може да стане публично достояние само ако човекът кандидатства за държавна работа. Със същия закон бе забранено на агентите и сътрудниците на бившия КГБ да заемат държавни длъжностни за срок от 10 години.
На 27 май 2004 г. със 78 гласа за и девет против парламентът на Латвия прие нов закон, с който даде неограничен достъп на обществеността до досиетата на КГБ и забрани на бившите агенти и сътрудници на КГБ да заемат държавни длъжности до 2014 година.
На 19 май 2006 г. парламентът прие и Закон за публичното оповестяване на имената на 4500 бивши сътрудници на КГБ. Списъкът, който ще бъде публикуван след парламентарните избори през октомври, ще съдържа имената, датата и мястото на раждане на агентите и сътрудниците, кодовите им имена, датата на вербуването и функциите им в КГБ. Мотивите, заради които те са вербувани обаче, остават тайна.

МАКЕДОНИЯ
На 22 юни 2000 г. Събранието (македонският парламент) гласува Закон за отваряне на досиетата, събирани по идеологически и политически мотиви от Службата за държавна сигурност на бивша социалистическа Югославия в периода 1945-1998 година. Според този закон, в продължение на една година, всички граждани на Македония имат право да прочетат досиетата си. След изтичането на този срок специална правителствена комисия преценява кои досиета и материали имат историческа стойност и ги изпраща в Държавния архив на Македония. Всички останали папки се унищожават. По официални данни през 2000 г. обект на закона са били 14 500 лични досиета, 11 000 от които са създадени в периода 1945-1956 година. По неофициални данни обаче в различни периоди от време в архивите на МВР в съседната държава е имало около 100 000 лични досиета, които периодично са били унищожавани.

ПОЛША
На 22 септември 1998 г. Сеймът (Долната камара на полския парламент) одобрява законопроект, който дава на гражданите достъп до досиетата им, натрупани от секретните служби на бившия комунистически режим.
На 9 октомври 1998 г. Сенатът (Горната камара на парламента) одобрява достъпа до всички лични досиета, отворени преди 1989 година. Едновременно с това е създаден Институт за националната памет, който поема контрола върху всички архиви на тайните служби, съдилищата, прокуратурата и на комунистическата партия.
На 5 март 1999 г. Сеймът одобрява няколко поправки в закона, които позволяват на всички поляци, репресирани по време на социализма, да прочетат досиетата си и да научат имената на хората, доносничили срещу тях.
На 1 февруари 2005 г. е огласен списък с 240 000 имена на щатни и доброволни сътрудници на полските тайни служби, както и на репресирани от тайните служби.
На 27 октомври 2005 г. Конституционният съд на Полша приема решение, според което абсолютно всички поляци имат свободен достъп до досиетата на тайните служби по времето на комунизма.

РУМЪНИЯ
На 10 юни 1999 г. парламентът забранява достъпа на граждани до досиетата на дипломати, пазени в архивите на бившата румънската тайна полиция (Секуритате). На 20 октомври 1999 г. парламентът приема закон за достъп до досиетата на бившите тайни служби на Румъния, според който всеки може да изпрати молба до специалната 11-членна комисия и да прочете дори досиетата на президента, депутатите и министрите. Законът обаче предвижда защита за агентите на бившата Секуритате, които все още са на работа.

СЛОВАКИЯ
На 10 юли 2002 г. Националният съвет (парламентът на Словакия) приема Закон за паметта на нацията, който осигурява свободен достъп до досиетата на словашките граждани, натрупани от тайните служби в периода 1939-1989 година. На 30 юли президентът на Словакия Рудолф Шустер налага вето върху закона, но на 19 август парламентът гласува повторно и законът за отварянето на досиетата влиза в сила. Съгласно този нормативен акт, на 2 май 2003 г. отваря врати Институтът за национална памет, който е длъжен да организира достъпа на словашките граждани до над 21 000 досиета (на агенти, сътрудници и жертви), заведени от тайните служби на бивша Чехословакия в периода между 1950 и 1989 година.

СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА
На 26 май 2001 г. правителството на Сърбия приема решение да бъдат отворени досиетата на тайната полиция на бившия президент на Югославия Слободан Милошевич. На 31 май 2001 г. е приет декрет, по силата на който се премахва отметката държавна тайна от всички досиета на заподозрените в извършването на вражеска дейност, екстремизъм или тероризъм. На 18 юни 2001 г. всички граждани на Сърбия и Черна гора получават право на свободен достъп до досиетата си. На 29 май 2005 г. обаче правителството отхвърли предложението на Сръбското движение за обновление тотално да бъдат разсекретени досиетата в архива на тайните служби, отворени през последните 60 години.

УНГАРИЯ
На 30 май 2005 г. Държавното събрание (еднокамарния парламент на Унгария), със 194 гласа за, шест гласа против и 129 гласа въздържал се приема промени в Закона за историческите архиви. Поправките предвиждат специална комисия да прецени кои досиета на тайните служби - както по времето на комунизма, така и след 1990 г. - да бъдат разсекретени и кои - да потънат в архивите завинаги.
На 4 октомври 2005 г. Конституционният съд на Унгария постановява, че два текста от закона за архивите на тайните служби са противоконституционни. Въпреки това унгарците могат да научат както имената на хората, които са ги шпионирали, така и имената на тайните ченгета, които са ги разработвали.

ХЪРВАТСКА
На 17 април 2003 г. на закрито заседание правителството сваля грифа държавна тайна от всички досиета на бившите югославски тайни служби.

ЧЕХИЯ
Първият закон за досиетата в Чехия влиза в сила на 7 февруари 1996 година. Според него достъп до архивите на бившата Служба за държавна сигурност имат само хората от Службата за разследване на престъпленията на комунизма, репресираните и действащите агенти на тайните служби.
На 10 август 2001 г. Сенатът (Горната камара на парламента) приема нов закон, който либерализира достъпа до досиета на бившите комунистически тайни служби. С него всеки пълнолетен чех получава достъп до разсекретените досиета на бившата Държавна сигурност, на цивилното и военното контраразузнаване, както и до архивите на чехословашката компартия, натрупани от 1948 до 1989 година.
На 8 март 2002 г. Сенатът одобрява нов законопроект за публичен достъп до архива на комунистическата Служба за държавна сигурност, който дава достъп до всички съществуващи досиета. През 1989 г. те са над 100 хиляди. Засекретени остават само досиетата на чуждестранните граждани, както и документите, чието огласяване може да застраши националната сигурност или човешки живот.
На 14 март 2002 г. президентът Вацлав Хавел подписва този закон, а на 20 март 2003 г. чешкото МВР публикува списък със 75 000 сътрудници на бившата Държавна сигурност. В списъка са посочени имената и рождените дати на сътрудниците (агенти, резиденти, собственици на конспиративни квартири и доверени лица), данни за тяхното израстване в йерархията на тайните служби, продължителността на сътрудничеството и датата на снемането от отчет. Книжното издание на списъка тежи осем килограма, томовете са 12, а страниците са 5 хиляди. До лятото на 2003 г. този списък е отпечатан в тираж 3000 бройки, които се раздават безплатно на желаещите.
На 24 юни 2003 г. чешкото МВР публикува обновено издание на списъка със сътрудниците на бившата Държавна сигурност, в който са добавени данни за още 9000 сътрудници на комунистическите тайни служби. Печатната версия на списъка отново е безплатна, но томовете вече са 14, а страниците - 6 хиляди.
На 25 май 2006 г. правителството разсекретява над 1500 страници тайни доклади, снимки, писма и записки за задграничните операции на чешките тайни служби в периода 1945-1990 година. По-голямата част от материалите се отнасят до шпионирането на чешки дисиденти, живеещи в Западна Европа, и до сътрудничеството на чешката Държавна сигурност с КГБ и тайните служби на бившите социалистически страни (включително и с българската Държавна сигурност).

Facebook logo
Бъдете с нас и във