Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ъперкът от Страсбург за безкрайните дела

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург нанесе мощен удар върху абсурда, наречен българско правораздаване, давайки на държавата едногодишен срок да реши проблема с безкрайните съдебни процеси. Ултимативното искане идва в резултат на две пилотни решения по жалби на български граждани. От тях съдът прави извода, че е налице системен проблем с продължителността на наказателните, гражданските и административните дела в България. За решаването му чрез създаване на подходящ законов механизъм съдът определя 12-месечен срок, който ще започне да тече от влизане в сила на двете решения. Те бяха оповестени във вторник (10 май) и ако не бъдат обжалвани пред Голямата камара на ЕСПЧ, ще влезнат в сила в тримесечен срок.
Такива решения се приемат за първи път спрямо България и се основават на три казуса, произтичащи от жалби на български граждани. Случаите са специално подбрани, за да илюстрират характерен проблем в правораздаването, генериращ повтарящи се нарушения. Изводите на евромагистратите са, че съдопроизводството у нас е изключително бавно и в законодателството ни липсват ефективни средства за защита срещу прекомерно продължителен процес. Става въпрос както за средства за ускоряване на производството, така и за възможност да се търси адекватно обезщетение.
Едното дело обединява два наказателноправни казуса - Димитров срещу България и Хамънов срещу България. Стоян Димитров (33 г.) и Николай Хамънов (47 г.) са пловдивчани и делата срещу тях са водени в Пловдив. Процесът срещу Димитров за опит за кражба се е проточил девет години и 11 месеца, а делото срещу бившия банков директор Хамънов е продължило пет години и три месеца. Жалбите им са съответно от 2006 и 2009 година.
Другото дело е по гражданскоправен казус: българската гражданка Мария Фингер, живееща в Германия, водила съдебна битка за делба на имот 9 години и 10 месеца. Нейната жалбата до съда в Страсбург е от 2005 година.
И по трите казуса съдът е преценил, че е нарушен чл.6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, регламентиращ правото на справедлив процес в разумен срок, и на чл.13 - липса на ефективно средство за защита на нарушени права по конвенцията. България е осъдена да плати 6400 евро на Димитров, 600 евро на Хамънов и 1200 евро на Фингер за неимуществени вреди, както и 2723 евро на Димитров и 3206 евро на Фингер като съдебни разноски.
По отношение на изискването за разумен срок съдът напомня, че когато някой е обвинен в престъпление, той не бива да се оставя твърде дълго в състояние на несигурност за съдбата си. Показателна за задълженията на държавата е категоричността, с която евросъдиите й вменяват задължението да направи всичко необходимо за ускоряване на правораздаването. Разумният срок на производството трябва да се преценява с оглед на конкретните обстоятелства по всяко дело, според сложността на казуса, поведението на жалбоподателя и съответните власти и т.н. Властите са длъжни така да организират националната съдебна система, че всички съдилища да отговарят на изискванията. В този смисъл всяка от държавите е отговорна за закъсненията на съдебните си или други органи, за представянето на експертизи и др. Нещо повече - всяка държава е отговорна и за отказа на властите си да увеличат ресурсите в отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в съдебната система, които предизвикват закъснения. Може да се наложи държавата да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки, за да се справи с проблема за неоснователното отлагане на съдебното производство.
Съдът допуска, че забавянето на конкретно дело не е непременно резултат на пропуски на съдии, прокурори или следователи. Това може да се дължи и на това, че държавата е пропуснала да отдели достатъчно средства за съдебната система или да създаде правила за разпределяне на дела по ефикасен начин. Делото срещу Димитров за опит за кражба се сочи като много елементарно и се констатира, че то се е забавило изцяло по вина на властите. Забавянето на делата срещу Хамънов и Мария Фингер обаче е изцяло по вина на съда.
Изводът за липса на ефективни механизми за защита срещу забавяне пък е мотивиран с премахването през май 2010 г. от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) на възможността обвиняемият да поиска делото му да влезе в съда. Това беше една от промените в НПК, които предизвикаха особено остри нападки на опозицията срещу ГЕРБ, тъй като така се отвори отново възможността да съществуват т.нар. вечни обвиняеми. За да се премахне тази практика, преди няколко години беше създадена законова процедура за вкарване на делото в съда по инициатива на самия обвиняем.
Миналата година управляващите приведоха аргумента, че двегодишният срок за разследване невинаги е достатъчен и преждевременното внасяне на обвинителен акт в съда против волята на прокурора може да провали делото и практически да амнистира извършителя на дадено престъпление.
Съдът в Страсбург обаче не споделя този аргумент и отбелязва, че е премахнат един механизъм за ускоряване на производството. Още повече че той не е особено ефективен, тъй като не дава възможност за компенсиране на жертвите на прекалено дълго наказателно производство, нито съдържа начин за намаляване на присъдата поради натрупани закъснения. Въпреки това и той е бил премахнат, подчертава Европейският съд.
Той предоставя и статистически данни от кухнята си - до него са отправени около 700 други жалби срещу България за бавно правораздаване. Двеста от тях са във връзка със забавени наказателни дела, а 500 - на граждански. По общо 121 дела досега е имало нарушения, свързани с продължителността на наказателното производство, а по 93 дела на гражданското или административното. Разглеждането на висящите 700 жалби няма да бъде замразено до решаване на проблемите, а ще продължи, като предприетите от правителството мерки ще бъдат оценявани с оглед бъдещи подобни казуси.
В решенията си съдът в Страсбург полива с леден душ фалшивия ентусиазъм и енергична неадекватност на българските власти, които отчитат неспирно действия без осезаем ефект. Според Евросъда все още е рано за оценка на въздействието на законодателните реформи в периода 2006 - 2010 година. Отбелязва се, че правителството не е представило статистика за средната продължителност на наказателното или гражданското производство в България, а проблемът с прекомерната продължителност на наказателното и гражданското производство в България не може да се разглежда като решен.
Препоръките в областта на наказателното производство са да бъдат въведени такива законови мерки, които да гарантират възможност за ускоряване на процеса, както и възможност за компенсации, включително и за минали закъснения. Напомня се също, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа съвсем наскоро е приканил българските власти възможно най-бързо да въведат планираната мярка за обезщетяване на вредите от прекомерната продължителност на съдебното производство.
Съдът заключава, че жалбата за бавност в гражданското производство, която е предвидена като инструмент за ускоряване на процеса, не е ефективно средство за защита и изобщо не е приложима в ред ситуации, например когато делото е пред върховните съдилища. Евросъдът е категоричен, че без да се въведе възможност за търсене на обезщетение за забава в гражданския процес, проблемът изобщо не може да бъде решен. Настоява се България да въведе конкретни мерки за справяне с неразумно дългото наказателно производство, както и възможност за търсене на компенсации като защита срещу продължителни наказателни, граждански и административни дела.
Тежкият залп от Страсбург проехтя две седмици след като докладът на Комитета на министрите на Съвета на Европа за 2010 г. съобщи, че страната ни е истински рекордьор в неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. По данни от доклада България все още не е изпълнила присъдите на Страсбург по 294 дела. Това представлява над 3% от всички висящи дела срещу всички държави, страни по конвенцията. Забавянето на изпълнението е от две до пет години, но има и няколко осъдителни решения, които държавата не изпълнява по-дълго от петилетка. Две на сто от всички обезщетения по дела, приключени през 2010 г. от съда в Страсбург, са срещу България, която дължи по тях 1 033 000 евро. Делът на страната по тези показатели е несъразмерно голям, като се отчете броят на населението й спрямо този на страните членки на Съвета на Европа, които са и страни по конвенцията за защита на човешките права. В крайна сметка изводът е, че България издиша по всички показатели. Държавата върши нарушения и не предприема мерки за премахване на причините за тях. Противно на европейските стандарти не въвежда и национален механизъм за обезщетяване на пострадалите, въпреки че още през март 2009 г. го записа черно на бяло в т. нар. Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ. Все още не е въведена и регресна отговорност за конкретните виновници за нарушенията. А след като бъде осъдена в Страсбург, страната просто не плаща на пострадалите си граждани. При този завършен цикъл на беззаконие сме просто непоклатими лидери в антикласациите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във