Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Управителят на фондацията Братя Бобокови обвинен в иманярство

Няколко семинара с италианския обвинител професор Паоло Фери бяха достатъчни прокуратурата да събере смелост да повдигне обвинение от качествено ново естество - за пране на антични произведения на изкуството. Италианският опит е приложен за пръв път в обвинителния акт срещу професор д-р Димитър Драганов - управител на фондацията Братя Бобокови. Драганов е обвинен, че е събирал и съхранявал предмети с културно-историческа стойност, придобити по престъпен начин, а също и като организатор на престъпна група.
Разследването срещу него се проточи близо две години. Още в началото на февруари миналата година ученият, който е и бивш директор на Историческия музей в Ямбол, беше задържан като ръководител на 19-членна банда за незаконни археологически разкопки. По това време професорът е шеф на отдел Археология в русенския музей. При акцията от 1 февруари 2008 г. в дома му са открити и после иззети 489 уникални антични монети на приблизителна стойност 370 хил. лева. Това са монети, сечени от скитски царе. При обиските на още 25 адреса в Русе, Варна, Добрич, Пловдив и Бургас са иззети над 2800 монети, над 790 различни археологически находки, 7 антични матрици за сечене на монети, съдове от антично стъкло, бронз и керамика и дори напълно комплектувана антична колесница.
Дни след операцията на ГДБОП пред медиите беше обявено, че иззетата от Драганов нумизматична колекция е собственост на русенските бизнесмени Атанас и Пламен Бобокови. Професор Драганов декларира, че е обработвал колекцията както за регистрация, така и защото пишел книга за нея. Тя му била предадена с протокол от 15 ноември 2007 г., подписан от собственика й Пламен Бобоков. Източници, близки до разследването, обаче твърдят, че монетите е трябвало да бъдат продадени на голям музей в Западна Европа.
Самият Драганов разказа, че проблемите му с правоохранителните органи датират от лятото на 2007 година, когато започнала процедурата по регистрацията на колекцията на братя Бобокови. Нумизматът напомни, че точно тогава братята индустриалци излагат на голяма изложба в Русенския музей част от сбирката си. Събитието е открито от президента Георги Първанов. Драганов декларира, че след операцията на ГДБОП през февруари миналата година, се е превърнал в обект на полицейски тормоз и произвол. Ученият беше категоричен, че бил послушван, а електронната му поща отваряна от МВР. От свои източници Параграф 22 разбра, че още преди 1 февруари 2008 г. срещу Драганов има сериозно количество уличаващи данни, събрани със специални разузнавателни средства.
Преди седмици професор Драганов получи материалите по делото и заяви, че е доволен, че най-сетне то ще влезе в съдебна фаза. Той определи повдигнатите му обвинения като абсурдни. Професорът заяви, че се чувства жертва на прокурори и полицаи, които искат да натрупат актив с обвинения срещу професори като него и бизнесмени като братя Бобокови. Ученият напомни, че тази година е станал лауреат на световния нумизматичен конгрес в Глазгоу и попита може ли човек, който е прославил България, да бъде престъпник? Наградата заслужил с изследването си точно върху монетите на скитските царе, събрани в иззетата от него колекция. По повод на обвинението, че е организатор на престъпна група, професорът заяви, че не е правил подобна структура и не скри, че е засегнат. По думите му от момента, когато станало ясно, че братя Бобокови събират колекция, антиките поели към тях от всички краища на страната. Ако търсите тригърба камила, и тригърба камила ще ви намерят, категоричен беше нумизматът, визирайки всевъзможни събирачи и иманяри.
Ако Димитър Драганов получи осъдителна присъда, няма да е първият осъден учен. Фионера Филипова и Дочка Аладжова бяха признати за виновни на първа инстанция по обвинението за изготвяне на невярна експертиза. Малко известен факт е и че сегашното производство срещу Димитър Драганов не му е първото. Той е разследван и като директор на Историческия музей в Ямбол, но делото обаче е прекратено.

Изпитани методи за пране на антики
Въпреки че засега е повдигнато само едно обвинение за пране на антики, според мнозина експерти подобно престъпление далеч не е екзотична рядкост, а направо е масова практика. За изпирането на подобни предмети се използват няколко начина. Първата схема е те да се изнесат през границата и да бъдат представени на някой от аукционите в Цюрих или Мюнхен, където да бъдат изложени на търг. Веднъж пристигнали в чужбина, антиките се съпровождат с легенда, примерно че са били експонати в няколко частни колекции или музеи. През последните няколко години представители на държавното обвинение и на МВР неколкократно заявяваха, че международните дилъри, които предлагат контрабандно изнесените находки на българските иманяри, успешно им изготвят фалшиви легенди.
След като документалната част от операцията е приключила и предметите са изложени, реалният им собственик наддава за тях чрез свой представител или дори лично ги купува, получава сертификат и ги внася обратно у нас. Тази схема обаче действа само за предмети, които не са били обявени за регистрация.
За колекциите, които вече са в процес на регистрация в някой музей, се процедира по друг начин. Според запознати техният произход се доказва чрез документи за покупката им, но със задна дата. За целта е нужен вътрешен човек в някоя от тръжните къщи или галерии, който да издаде документи за продажба. В този случай антиките дори не напускат страната. Ако собственикът им реши, че иска предметите му да са купени от галерия извън ЕС, ще му е нужна и митническа декларация за внасянето им у нас. Подобна декларация обаче не е сериозна пречка за хората с връзки.
Третият и най-прост метод за изпиране е фиктивната продажба: чуждестранен гражданин продава предметите на българския колекционер, но този път на българска територия. Според източници, близки до разследващите органи, подобни сделки се осъществяват предимно с помощта на граждани на държави от Близкия изток и Турция. Понякога подобна схема се прави и само от български граждани.... Пак по данни от запознати, местните дилъри на антики, които имали готови схеми за пране на артифактите, били не повече от петима. Последната тенденция сред колекционерите била да пазаруват само от чужбина. Дори и когато антиките са с български произход, събирачите на старини чакали да минат на търг зад граница, а не бързали да ги купят от местните дилъри.

Визитка
Проф. д-р Димитър Драганов е роден на 3 декември 1952 година. Завършва Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий през 1978 г., специалност история. От 1979 г. е завеждащ фонд Нумизматика при Исторически музей - Ямбол. Оттогава до 2002 г. е член на екипа, извършващ археологическите проучвания на тракийския град Кабиле. Защитава докторат на тема Монетосеченето на Кабиле през 1986 година.
През 1988 г. е избран от научния съвет на Археологическия институт за н.с. II ст. по антична нумизматика, а през 1991 г. за н.с. I степен. През 1998 г. е награден от министъра на културата за принос в развитието и пропагандирането на българската култура. От 2002 г. работи като ст.н.с. II ст. в регионален Исторически музей, Русе. Името на проф. Димитър Драганов нашумява преди няколко години с находката на уникалния златен ауреус на император Траян Деций, открита в корема на един овен. От 2005 г. професорът е управител на фондация Братя Бобокови. В това качество по време на предното правителство той получи първото разрешение за частен нумизматичен музей - този в Русе. Разрешението е дадено лично от Стефан Данаилов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във