Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПАК ПУСНАХА МАЛКО КРЪВ

С няколко пистолетни изстрела неизвестни засега люде направиха неуспешен опит да поразведрят обстановката около аферата, придобила напоследък популярност като скандала Александров - Овчаров. В сряда вечерта (9 май) пред дома на приятелката му в Бургас бе застрелян председателят на Несебърския общински съвет Димитър Янков, за когото се твърди, че е хотелиер № 1 по Южното Черноморие.
Според официалната биография на покойника, по-известен като Митьо Янков, той е роден на 2 април 1952 г. в несебърското село Оризаре, разведен е и има две деца - дъщеря и син. Започва кариерата си като най-обикновен служител в социалистическия мастодонт Балкантурист, но по-късно се осъзнава, придобива две дипломи за висше образование в сферата на туризма и става един от важните фактори в региона.
В политиката влиза преди десет години, когато през 1997-а става кандидат-депутат от листата на политическата формация Либерален съюз, основана от първия демократично избран президент на страната д-р Жельо Желев. Две години по-късно Митьо Янков е избран за член на Общинския съвет в Несебър и до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет в местния парламент. На следващите кметски избори (през 2003 г.) той отново е сред главните действащи лица, но силите му стигат само дотам, че да бъде избран за председател на Общинския съвет в Несебър.
В професионално отношение кариерата на Янков е впечатляваща. Според информационна система Дакси, Митьо Янков участва в управлението на 16 търговски дружества, професионални сдружения и неправителствени организации. Едноличен собственик е на една фирма и притежава дялове и акции в други седем ООД-та и АД-та. А лично (или чрез негови доверени хора), притежава пет хотела в Слънчев бряг - Хризантема, Тракия, Корал, Бургас и Юпитер, плюс петнайсетина-двайсет (най-малко) ресторанта, барчета, заведения за бързо хранене и т. н. в курорта.
И накрая, приживе той е член на управителните съвети на две от мегаструктурите, призвани да вкарат в правия европейски път българския туризъм - Националния съюз на туристическата индустрия (начело с Цветан Тончев) и Националния борд по туризъм (начело с Георги Гергов).
Според неофициалната, но за сметка на това - изключително добре тиражирана биография на Митьо Янков, неговото житие-битие е коренно различно.
Започнал е кариерата си като редови барман по времето на социализма, след демократичните промени през 1989 г. той става един от най-чевръстите и най-безскрупулни играчи по Южното Черноморие. Още през 1991-1992 г. попада в полезрението на МВР и прокуратурата и срещу него е образувано следствено дело за укриване на доходи в размер на 120-140 млн. тогавашни лева.
Схемата, по която преди 15-16 години Янков заработва първите си три-четири чувала с пари, е елементарна. Той взема под аренда един от хотелите на Слънчев бряг, изгражда в и около него 25-30 незаконни временни обекти (магазинчета, барчета и бирарии). След това тези обекти започват да работят на пълни обороти, продавайки все контрабандни стоки - цигари, алкохол, слънчеви очила и т.н., а пък той започва да прибира, да трупа и да крие от властите спечеленото с не по-малко усърдие.
Не по-малко ефективна е и другата врътка, която се прилагаше в онези смутни времена. От държавните ресторанти в курорта той получава пресни меса и зеленчуци, които реализира - естествено на по-атрактивни (т.е. по-ниски) за туристите цени, във временните си незаконни заведения за бързо хранене. А пък управителите на пустеещите държавни ресторанти прикриват документално далаверата, бракувайки мръвките и салатите като... развалени и изхвърлени заради нереално високите цени в поверените им заведения.
В периода 1994-1995 г. Митьо Янков е един от тарторите на т. нар.
война на арендаторите
която избухва по повод категоричното нежелание на държавата да разпродаде на безценица хотелите и ресторантите в Слънчев бряг и която все пак завършва по много благоприятен за тях начин. А именно, местните арендатори са оставени да правят с наетите от тях заведения каквото си искат, като в замяна на това не се бунтуват срещу нашествието в курорта на двете основни силови групировки по онова време - ВИС и СИК.
През 1996 г., когато започва официалното раздържавяване на най-големия курортен комплекс на Балканите, Митьо Янков купува първия си хотел - Хризантема, след което изгражда до него два съвършено незаконни басейна и принуждава държавата да му ги признае за инвестиция, заложена в приватизационния договор.
На 29 май 1997 г. в жилището на тогавашния кмет на Несебър Живко Георгиев е хвърлена ръчна граната, която за щастие не убива никого. Шест месеца по-късно - на 29 ноември, Митьо Янков е арестуван в дома си от антимафиоти на НСБОП по подозрение, че именно той е поръчителят на атентата срещу Георгиев. След едноседмичен престой зад решетките Янков е освободен срещу парична гаранция от 3 млн. тогавашни лв., а в публичното пространство изплува името на основния свидетел срещу него: Петко Крумов-Камбоджанеца.
По случая е образувано следствено дело, а за по-сигурно МВР и прокуратурата веднага скриват свидетеля Петко Крумов в една вила на Бургаския затвор в парк „Отманли (днес Росенец), намираща се на 23 километра от областния град (недалеч от нос Атия). Но го правят толкова тайно, че още на 6 януари 1998 г. въпросната вила е опожарена до основи, а сред димящите руини оперативно-следствената група открива овъгления труп на Камбоджанеца.
В края на февруари 2006 г. Митьо Янков е засечен сред върволицата от опечалени, събрали се да изпратят в последния му път Иван Тодоров-Доктора (той бе разстрелян на 22 февруари м. г в столичния кв. Лозенец), но така и никой не разбра какво точно свързва хотелиер № 1 на Слънчев бряг и контрабандист № 1 на Балканите.
В края на октомври 2006 г. между друг несебърски общинар - Венелин Ташев, и Митьо Янков, избухва скандал, свързан с приватизационната и строителната политика на общината, който приключва (уж) на 1 ноември с искане за отстраняване на Янков от поста председател на Общинския съвет.
Няколко часа по-късно небезизвестният мафиот
Митьо Очите и десетина негови бодигардове
нахлуват в комплекс Мариета палас в курорта Слънчев бряг, където сестрата на Ташев - Неделина, играе боулинг. Без изобщо да се притеснява от свидетелите наоколо, Митьо Очите разбива с чело лицето на Неделина Ташева, придружавайки наказателната операция с думите: Благодари се, че брат ти още диша! А още малко по-късно двайсетина от биячите на Митьо Очите потрошават заведението на Венелин Ташев в Несебър - Хелп, отстранявайки охраната на кръчмата с предупреждението: Вие сте мишки и Митьо ще ви изпише (т.е. ще ги погребе - бел. ред.) всичките.
За последно името на Митьо Янков изгрява в криминалните хроники на 23 януари 2007 г., когато Бургаската окръжна прокуратура образува срещу него проверка за злоупотреба с власт и използване на документи с невярно съдържание. Става дума за осем незаконни удостоверения за строителство върху градини и улици в Слънчев бряг, издадени от Янков по преписки за частични изменения на устройствения план на курорта, по които Общинският съвет все още не се е произнесъл с решения.
Съвсем естествено, всички тези случки от житието и битието на
най-пресния български покойник
Димитър Янков въобще не приключват така, както предвижда законът: с досъдебно производство, съдебен процес и присъда (без значение дали тя би била осъдителна, или оправдателна). Наказани полицаи, следователи и прокурори (за възпрепятстване на правосъдието в полза на Митьо Янков) също няма, въпреки че през последните седем-осем години умишленото бездействие на съответните ченгета и магистрати по отношение на Димитър Янков е повече от очевидно.
Три са засега основните версии
за екзекуцията на хотелиерския бос, по които от сряда вечерта (9 май) насам работят криминалистите от Областната дирекция на полицията (ОДП) в Бургас.
Първата е: длъжници на Митьо Янков са предпочели да го гръмнат, вместо да си връщат борчовете;
втората - разчистване на терен от преки конкуренти в туристическия бизнес;
третата - късане на пъпната връв между арестувания мафиот Митьо Очите и един от неговите партньори и покровители на местно ниво.
Докъде обаче ще стигнат криминалистите и магистратите и дали, когато научат истината за екзекуцията на Митьо Янков, ще се престрашат да я опишат в материалите по досъдебното производство, са въпроси, чиито отговори едва ли са чак толкова трудни за разгадаване. Просто примерите за поръчковите убийства и за крупните финансови и стопански престъпления, останали неразкрити по нечия заповед отгоре, са толкова много, че само заради тях си заслужава МВР и съдебната система да бъдат разтурени и изградени наново от нищото. При това - по коренно различни правила и с изричната законова забрана, че в новите репресивно-правораздавателни органи няма право да работи нито един полицай и магистрат, заемал ръководен пост - до ниво районно полицейско управление, районен съд, районна прокуратура и териториално следствено отделение.
Но понеже подобно нещо в България няма как да се случи, още по-малко заради поредното поръчково убийство, ще се наложи да потърсим още няколко причини за абсурдността на вътрешното ведомство, прокуратурата и следствието в сегашния им вид. И то не къде да е, а във все още актуалната и драматична афера, която уж тръгна от Вальо Топлото, но понижи двама следователи - Зоя Иванова и Татяна Шарланджиева, уволни двама заместник-министри - Корнелия Нинова и Делян Пеевски, и изпрати в принудителен отпуск директора на Националното следствие Ангел Александров и неговия опонент - вицепремиера и министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във