Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МИЛЕЯТ ЗА МАФИЯТА

И за техните клиенти, разбира се, без да има някакво значение какви точно са те - едри бизнесмени, мафиотски босове или партийни другарки и другари с вкус към бързата и евтина приватизация.
С други думи - прословутото юридическо лоби в Народното събрание (между другото то въобще не е патент на НДСВ, защото в парламента винаги е имало действащи адвокати и бивши магистрати) открай време е произвеждало такива закони, които на пръв поглед са ясни, лесни за прилагане и не съдържат никакви уловки. Но когато клиентът си заслужава, изведнъж тези ясни и прости нормативни актове се превръщат в неизбродимо тресавище, от което излизане няма. Или още по-точно казано - прекрасно се вписват в друга популярна поговорка, която гласи: Законът е врата в полето.
Според авторите на проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс това не е съвършеният нормативен акт. За да се види обаче с точност какво в него трябва да се промени, той трябва да поработи най-малко година-година и половина.
Тази теза стана публично достояние още през есента на миналата година, когато парламентът реши да приеме новия НПК на акорд заради годишния доклад на Европейската комисия. И наистина - от гледна точка на хронологията депутатите от 40-ото Народно събрание успяха да изпреварят оценката на Брюксел. НПК бе приет на 14 октомври, а единайсет дни по-късно - на 25 октомври, светът с удовлетворение научи, че България е направила още една голяма крачка в съдебната реформа.
Само няколко месеца по-късно обаче стана ясно, че новият НПК ще блокира за неопределено дълъг период от време работата на полицията, следствието и прокуратурата, защото МВР не разполага с 2000 висококвалифицирани дознатели с юридическо образование, а няма и откъде да ги вземе. Прокурорите не са в състояние да се справят с огромния брой на приключените полицейски дознания, които постъпват в държавното обвинение и които нямат нищо общо с процесуалните изисквания. Тоест - няма да издържат пред съда заради непрофесионалната работа на дознателите. А Националната следствена служба изобщо няма да се справи със залежалите предварителни производства. Една трета от следователите вече се преместиха в съда и в прокуратурата, а останалите нямат никаква мотивация да продължат да работят добросъвестно, защото после повечето от тях просто... остават на улицата. На всичко отгоре залежалите дела изобщо не са около 20 000, както се твърди, а са не по-малко от... 150 хиляди.
Подобна картина сигурно изглежда страховито, но истината за действителните поражения от новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) е далеч по-ужасяваща.
Най-напред този т. нар. модерен и европейски процесуален кодекс е сътворен в пълно нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.2 от конституцията, която гласи: Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Поводът за този неприятен извод е една хватка, с която авторите на проекта за нов НПК и депутатите от 40-ото Народно събрание си позволиха лукса да обърнат гръб на стотиците хиляди жертви на престъпления и да предопределят измъкването на де-що има корумпирани държавни чиновници и високоорганизирани престъпници от затвора.
Сама по себе си тази хватка също е незаконна, защото съгласно Закона за нормативните актове един такъв документ се изменя само със специален проектозакон. А в случая (извиняваме се за повторенията) авторите на проекта за нов НПК и народните представители сториха точно обратното - с процесуалния кодекс измениха материалния закон (Наказателния кодекс).
Става дума за разпоредбата на параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на НПК, според която чл.78а, ал.1, т. а от Наказателния кодекс (НК) придобива следния вид: Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато то е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато престъплението е непредпазливо.
В стария вариант по този член се разминаваха със затвора само онези, които бяха извършили умишлени престъпления, за които се полага затвор до две години, или непредумишлени престъпления, за които е предвидена санкция до три години лишаване от свобода.
Оттук нататък изобщо не е трудно човек да си представи кои биха се възползвали от нововъведението, сътворено от авторите на новия НПК и от народното ни представителство: дрогирани шофьори, сгазили двама-трима души на спирка; некадърни лекари, опериращи пациентите си от язва, докато те умират от инсулт; строителни предприемачи, от чиито строежи работниците падат като зрели круши (ако самите строежи не се срутят върху тях, разбира се); пияни полицаи, стрелящи по случайни минувачи досущ като в лунапарк и тъй нататък. На всичко отгоре наказанията по чл.78а от НК са от административен характер и изобщо не се вписват в свидетелствата за съдимост.
Колкото до жертвите на престъпленията, санкционирани по въпросната законова (уж) разпоредба, за тях също е помислено: те трябва да търсят правата си по граждански път в гражданския съд. С други думи - единствената им възможност е да заведат дела за имуществени и неимуществени вреди, след което да чакат... от умрял писмо, както се казва.
Ако някой си мисли, че с това грижата на нормотворците за добруването на обикновените престъпници, корумпираните държавни чиновници и мафиотите свършват, жестоко се лъже.
Според чл.414ж, ал.2 от стария Наказателнопроцесуален кодекс, споразумението между защитата и съда за прекратяване на наказателното преследване бе забранено за за тежки умишлени престъпления по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс. Тоест - за престъпления срещу държавата, срещу личността, против държавните органи и организации, за общоопасните и военните престъпления, както и за престъпления срещу мира и човечеството.
В чл.381, ал.2 от новия НПК обаче подсъдимите и обвинението нямат право да се договарят само за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора - раздели I и VIII, глава осма - раздел IV, глава единадесета - раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета - раздели VI и VII, и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс.
Едва ли има смисъл тук за изброяваме хипотезите, при които мафиотите и белите якички не могат да се измъкнат от ръцете на правосъдието. По-важното е, че законодателят вече разрешава договорки между защитата и обвинението по следните видове тежки престъпления: телесна повреда (включително - тежка), злепоставяне, отвличане и противозаконно лишаване от свобода; принуда, издаване на чужда тайна, обида и клевета, трафик на хора.
Освен това споразумения вече се разрешават за престъпления по служба (Ура, другарки и другари!) и за престъпления против правосъдието. А като прибави в разрешителния списък още умишлените палежи, контрабандата, карането на пияна глава и длъжностните престъпления в армията и МВР, животът за някои групи граждани наистина започва да прилича на песен.
Оттук нататък трябва да бъдат направени само две уточнения, без които картината няма да придобие своя завършен и... зловещ вид.
В експертната група, разработила проектът за нов Наказателнопроцесуален кодекс, най-яростните защитници за прокарването на споменатия по-горе параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на НПК са били няколко адвокати, които от десетилетие се нагърбват с най-тежките и най-трудни дела, образувани (естествено) срещу организираната престъпност и корумпираните обитатели на високите етажи във властта.
А на 25 май парламентарната Комисия по правни въпроси с почти пълно единодушие отхвърли правителствения проект за нов Наказателен кодекс (НК). В случая той представлява интерес заради две предложения на неговите автори. Първо - прилагането на скандалния чл.78а от НК (т.е. замяната на присъдата с административна глоба) да става не автоматично, а по преценка на прокуратурата и съда. И второ - максималното наказание за почти всички престъпления, извършени по непредпазливост, трябва да бъде вдигнато от пет на седем години. Иначе казано - убийците по пътищата, килърите в лекарски престилки или униформените каубои по вечерно време просто трябваше да забравят завинаги за административните глоби.
Но... това беше. Сега - да ни е честит по-нататъшният ход на съдебната реформа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във