Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УРАВНЕНИЕ С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ: СЪДЕБНАТА РЕФОРМА - НА СЪН ИЛИ НАЯВЕ?

Поне засега не е известно кой е авторът на прословутия План за изпълнението на основни препоръки на Европейската комисия, идентифицирани в нейния Цялостен мониторингов доклад от 16 май 2006 година. Той бе публикуван в правителствената ИНТЕРНЕТ страница на 12 юни, но под него няма нито един подпис или име.
Според едни източници на Параграф 22, негов автор е министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Според други обаче тя само е сглобила в монолитен текст предложенията на съответните министри. Които пък са виновни дотолкова, доколкото са се предоверили на своите експерти.
Въпреки че изглежда като дребнавост и ненужно заяждане, изясняването на авторството върху т. нар. екшън план е изключително важно. А причините за това са повече от очевидни.
В текста например почти няма изречение без правописна, граматическа или стилистична грешка. От птичи поглед си личи, че хората, които са участвали в сътворяването на екшън плана, не познават значението на много от думите, които са използвали. И накрая - от плана лъха такова непознаване на проблемите, които трябва да бъдат отстранени чрез екшън мерките, че на човек му иде да се разплаче.
И понеже зад всяка критика на Брюксел в доклада от 16 май стоят реални европейски пари, в няколко последователни броя Параграф 22 ще се опита да установи кой е похарчил милионите на ЕС, без да е свършил никаква работа.

Странно е, но най-смехотворните мерки за умилостивяването на Брюксел в т. нар. екшън план са свързани с две от най-безусловните изисквания на Европейския съюз - внедряването на автоматизирани системи за разпределение на делата по случаен принцип и реформа на административното правораздаване.
За никого не е тайна, че от години в българските съдилища, прокуратури и следствени служби съществува изумително порочна практика: определени дела се възлагат на определени магистрати, които ги решават по определен начин или просто забравят за тях. Срещу пари в брой, естествено.
Също така не е тайна, че от пет години насам парламентът, правителството и Висшият съдебен съвет правят всичко възможно тези автоматизирани системи да не бъдат внедрени в съдилищата, прокуратурите и окръжните следствия.
За всички обаче е пълна загадка къде потънаха парите (не по-малко от 50-60 млн. евро), подарени на България от ЕС за разработването и въвеждането на тези системи.
На 1 октомври 2001 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за реформа на българската съдебна система, според която магистратите трябваше да захвърлят пишещите машини и халваджийските тефтери до края на 2003 година. За целта България получи 10 млн. евро по програма ФАР, които трябваше да бъдат похарчени за посвеместно внедряване на електронна система за управление на делата и за създаване на национална правноинформационна система. Проектът обаче стартира едва през лятото на 2004 г., реалната работа по него започна през есента на 2005 г. и никой не знае кога ще приключи тя.
В края на октомври 2002 г. тръгна друг двегодишен проект по програма ФАР - за спешно компютризиране на съдебната система и за промяна на Търговския закон в частта му, посветена на ликвидацията на търговските дружества и обявяването им в ликвидация. Според официалното съобщение на правосъдното министерство, стартовият бюджет на проекта е 800 000 евро с опция, ако всичко върви добре и в срок, България да получи още 400 000 евро. Този път за допълнителна компютризация на съдилищата с цел улесняване и ускоряване на процедурите.
На 19 май 2004 г. тогавашното правителство на НДСВ и ДПС се похвали, че България ще получи 144.3 млн. евро до 2006 г. по програма ФАР. Над 66. млн. евро ще отидат за финансиране на инвестиционни проекти, а останалите - за институционално укрепване на правосъдното ведомство, МВР и Министерството на финансите.
Всъщност споменатите 50-60 млн. евро може да се окажат и капка в морето, тъй като за компютърните нужди на българската съдебна система пари са наливали още Американската агенция за международно развитие (USAID), Програмата за развитие на ООН и цяла камара неправителствени организации и фондации от Западна Европа и САЩ.
Резултатите обаче са повече от отчайващи. В България има общо 153 съдилища (районни, окръжни, апелативни и върховни). А по данни на Висшия съдебен съвет (огласени в средата на април 2006 г.) само в 34% от тях (т.е в 54 съдилища) има работещи компютърни системи за разпределение на делата по случаен принцип. В други 89 съдилища папките се разпределяли пак по случаен принцип, но ръчно, а в останалите десет съдилища не се използва нито един от двата варианта, защото в тях работят по двама-трима магистрати.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, положението в 153-те прокуратури е още по-трагично. А следствието просто трябва да бъде извадено от сметките, защото с новия Наказателнопроцесуален кодекс, влязъл в сила на 28 април 2006 г., за него остават само 3% от престъпленията. Което означава, че началниците там няма да имат дела за разпределяне. Нито по случаен, нито по неслучаен принцип.
И... изведнъж, досущ като в поговорката На гол корем - чифте пищови, в споменатия по-горе екшън план е записана следната бомбастична мярка за умилостивяване на Европейската комисия (цитираме дословно):
Завършване въвеждането в действие на системата за случайно разпределение на делата чрез наличния понастоящем софтуер - трябва да се прилага по електронен път и на сто процента в цялата страна.
Настоящо състояние /Етап на развитие
Принципът на случайно разпределение на делата е уреден в Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища (Държавен вестник, бр. 95 от 26 октомври 2004 г.) и сега е допълнително развит с последните изменения в Закона за съдебната власт (Държавен вестник, бр. 39 от 12 май 2006 г.), с който е издигнат на законово равнище (според българското право) и се отнася до всички съдии, прокурори и следователи.
Допълнителни действия/Планирани мерки от българска страна
Пълно въвеждане на системата за случайно разпределение на делата. Успоредно с това да се анализира и да се предостави информация за броя на съдилищата в страната с цел изготвянето на релевантни предложения за повишаване ефективността на съдебната система.
Срок: 30 юни 2006 г.; за анализ и докладване - 7 септември 2006 година.
Отговорна институция: Министерство на правосъдието в сътрудничество с Висшия съдебен съвет.
Също толкова безхаберно са похарчени и милионите, отпуснати на България от Европейския съюз и Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за реформа в административното правораздаване.
На 23 юни 2003 г. Министерството на правосъдието обяви, че започва проект за изграждане на ефективна система за административно правосъдие на стойност 800 000 щ. долара, който трябваше да приключи през юли 2005 г. с приемането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и с изграждането на 12 регионални съдилища.
На 15 декември 2003 г. правосъдното министерство се похвали, че за изработването на АПК и за разкриването на 12 регионални административни съдилища по програма ФАР на ЕС са отпуснати 800 000 евро. Проектът е поверен в ръцете на Немската фондация за международно правно сътрудничество, а крайната цел е същата - парламентът да приеме АПК и 12-те регионални административни съдилища да заработят. Нов е само крайният срок, до който това трябва да се случи - 1 януари 2005 година.
Кога проектът за АПК влезе в парламента вече не е толкова интересно. По-важното е, че второто четете на законопроекта за Административнопроцесуалния кодекс започна в средата на декември 2005 г. и приключи на 29 март 2006 година. Кодексът бе обнародван в Държавен вестник на 11 април и влиза в сила на 11 юли 2006-а.
Ето защо, авторите на т. нар. екшън план заявяват на Брюксел, че неотложните мерки по отношение на реформата в административното правораздаване са само три:
- изготвяне и приемане на план за обучение относно новия Административнопроцесуален кодекс (АПК), срок - края на юни 2006 г., отговорни институции Министерството на правосъдието (МП) и Националния институт на правосъдието (НИП);
- започване на обучението, срок - септември 2006 г., отговорни институции МП и НИП;
- изготвяне и приемане на критерии за оценка на приложението на новия АПК, срок - до края на юни 2006 г., отговорна институция - Mинистерството на правосъдието.
Нещо, което изобщо не отговаря на истината, тъй като големите проблеми в административното правораздаване предстоят. И то по вина на депутатите, които преди три месеца не се съобразиха със споменатите проекти на ПРООН и ЕС и решиха в България да има не 12, а 28 регионални съдилища.
За себе си народните представители са прави, защото всеки областен център е и многомандатен избирателен район. Лошото е, че техният партиен егоизъм постави правителството и Висшия съдебен съвет в изключително неприятна ситуация, която може да бъде обобщена по следния начин: два месеца преди влизането на АПК в сила Станишев и хората му нямат никаква представа как ще осигурят 28 свободни сгради за регионални съдилища. А кадровиците на Темида са се видели в чудо, защото няма откъде да изкопаят поне 150 магистрати с над петгодишен стаж, плюс още 250-300 опитни съдебни служители.
Но... кой ли вече се интересува от подобни дреболии, след като парите на Европа и САЩ за реформата на административното правораздаване отдавна са изядени и изпити?

Facebook logo
Бъдете с нас и във