Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

US-ПРЕЗИДЕНТЪТ БУШ ВИНОВЕН ЗА ДАНС?

За трета поредна година вътрешният министър Румен Петков доказа, че е човек на традицията. На 15 срещу 16 декември (събота срещу неделя) той покани абсолютно всички криминални репортери от националните медии на гости във ведомствената база в курорта Боровец, заповяда на абсолютно всички свои заместници и шефове на национални служби и главни дирекции да се явят на уречения сбор и... остави обитателите на двата лагера да си говорят за каквото искат и колкото си искат.
Като оставим настрана дежурните шеги и закачки, с които участниците във всяко подобно активно мероприятие развързват езици и рушат стените между държавните чиновници и журналята, със съвсем чиста съвест (и без бой) можем да си признаем, че подобни сбирки би трябвало да се провеждат поне по веднъж на всеки два месеца. Не за друго, а защото точно на такива срещи си проличава, че в МВР началникът може и да определя битието на своите подчинени, но невинаги е в състояние да определя тяхното съзнание в... извънработно време.
Или казано на по-обикновен български език, докато Бойко Борисов бе човекът МВР (2001-2005 г.), три четвърти от генералите и почти 100% от полковниците мислеха и приказваха като главния си секретар. Тоест - досущ като него те недолюбваха политическото ръководство на ведомството и категорично отказваха да седнат на една маса с малцината храбреци, дръзнали да замерят със словесна кал Генерала на народа.
За разлика от онова време, днес и заместник-шефовете на МВР, и директорите на национални служби и главни дирекции далеч по-хладнокръвно приемат критиките по медиите и неприятните разговори на четири очи, в които става дума за тях самите или пък за една или друга постъпка на г-н министъра.
Вярно, за репортерите остава пълна загадка какво се променя в системата след всяка по-остра публикация или подобна раздумка. Още по-вярно обаче е, че след епохата на четиригодишната тотална игра по генералската свирка, дори формалното изкореняване на практиката Всеки, който не ръкопляска на Бойко Борисов, е зъл враг на МВР пак си е много голям успех.
Така че в събота срещу неделя (15 срещу 16 декември), когато в базата на МВР в курорта Боровец 25-30 криминални репортери бяха събрани на мило предколедно тържество, около половин час след празничния тост на Румен Петков заместник-министрите и главните комисари последваха своя началник, слязоха при журналистите и... разговорите започнаха по същество.
Съвсем естествено за Параграф 22 най-интересен се оказа неформалният обмен на информация, посветен на скорострелното създаване на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС).
Противно на всякаква логика, нашите събеседници по желание се оказаха на противоположни позиции за причините, довели до появата на т. нар. българско ФБР. По законите на нормалната журналистика днес имената им ще бъдат спестени на широката публика, защото на част от тях мандатите им изтичат чак през лятото на 2009 година. А пък останалите спокойно могат да бъдат изгонени още утре, защото - колкото и невероятно да звучи - в държавата все още има хора, с чиито прищевки дори Румен Петков е длъжен да се съобразява.
Според най-масово разпространяваната теза главен виновник за създаването на Държавна агенция Национална сигурност е президентът Георги Първанов, който преследвал една- единствена цел: да прибере всички специални служби под свое крило, като по този начин сложи ръка върху най-интимните тайни на т. нар. политически елит, организираната престъпност и най-висшите етажи на държавното чиновничество и съдебната власт.
Радетелите на тази теза защитават позицията си с аргумента, че ДАНС щяла да изпадне в силна зависимост от Георги Първанов, защото единствено държавният глава имал право да издава укази за назначаването или освобождаването на нейния председател. По какъв начин държавният глава е сложил ръка върху пожарната или националната полиция, държавното обвинение или двете върховни съдилища не е ясно. Факт обаче е, че техните шефове открай време се назначават и освобождават с президентски укази, но никой досега не е обелил и зъб по въпроса, че те работят в услуга на президента.
Според втората по значимост догадка идеята за създаването на т. нар. българско ФБР принадлежи на американския президент Джордж Буш, който я споделил с премиера Сергей Станишев по време на посещението си у нас през лятото. С подобна измишльотина обаче човек не бива да си губи времето, защото лидерът на БСП заяви намерението си за създаването на ДАНС на 2 юни, а доколкото са пресни спомените, лидерът на световната демокрация пристигна у нас цели осем дни по-късно, т.е. на 10 юни.
Доста съмнителна изглежда и третата хипотеза за създаването на Държавна агенция Национална сигурност. Премиерът Сергей Станишев взел да се притеснява от все по-нарастващото могъщество на Румен Петков и затова - чрез орязване на МВР-правомощията - бил решил да го превърне от силов заместник-председател на БСП в съвсем обикновен министър.
Ако човек не познава теорията и практиката във вътрешното ведомство от 40-50 години насам, с лека ръка ще приеме тази версия за най-чистата монета на света. Открай време обаче в МВР винаги е царувала друга философия, според която в две трети от случаите ръководителите на отделните структурни звена (без значение дали те са главни управления, национални служби, главни или областни дирекции) еднолично са преценявали каква оперативна информация да изпратят до ръководството на МВР и какви данни е хубаво да запазят само за себе си.
Начините, по които един среден началник във вътрешното министерство може във всеки момент да се оправдае, че е спестил на министъра една или друга информация, са десетки. Като се започне от дежурното оправдание: Ами реализацията (т.е. подслушването и следенето - бел. ред.) все още е в начален стадий и нищо конкретно не можем да кажем. Мине се през магическото заклинание: Работихме дълго, но данни и доказателства не успяхме да съберем... И се стигне до баналното... Обектът разполага с огромен финансов ресурс и е изключително мобилен, така че не можем нито да го следим, нито да подслушваме телефоните му.
Начините обаче, по които един министър може да провери кой от подчинените му го лъже или баламосва, са повече от скромни: да издава заповеди и да чака някой - я главният секретар на МВР, я съответният директор, я ведомственият инспекторат - да ги изпълни по закон и по съвест.
От казаното дотук не следва, че Румен Петков е един от най-малко информираните хора в МВР. Напротив - той знае толкова много, че понякога дори сам не подозира колко много и все важни неща е натрупал в главата си или пък на място, което само той и още един-двама души имат представа къде се намира.
Проблемът в случая е друг. Със създаването на Държавна агенция Национална сигурност премиерът и депутатите от управляващото мнозинство въобще няма да превърнат вътрешния министър в по-малко знаещ човек. Освен това изграждането на ДАНС по никакъв начин няма да отвори МВР към гражданското общество, нито пък ще го демократизира.
Тъкмо обратното: от разговорите по време на милото тържество на Боровец през миналия уикенд стана ясно, че прословутата професионална ревност между отделните служби и дирекции в МВР ще придобие съвсем уродлив вид. В смисъл такъв, че те и в бъдеще ще продължат да се борят помежду си за място под слънцето, като крият информация една от друга или се надпреварват кой пръв ще докладва на ръководството, че е разбил еди-коя си организирана престъпна група.
Новото в случая е, че оттук нататък тези служби и дирекции - къде заедно, къде поотделно - ще спъват и работата на ДАНС. Било поради чувство за ведомствена принадлежност, било просто така - с цел доказване на по-големи възможности от конкурента. А как ще става това е заложено не къде да е, а в самия Закон за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС).
Съгласно неговите разпоредби в тримесечен срок от влизането на ЗДАНС в сила на 1 януари 2008 г. (т.е. до 1 април) МВР предава на Държавна агенция Национална сигурност всички архивни и действащи дела на оперативен отчет, водени от Национална служба за защита на Конституцията и Национална служба Сигурност след 16 юли 1991 година. Останалите бази данни в министерството, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно.
Премиерът Сергей Станишев и депутатите от управляващото мнозинство едва ли не са знаели, че по статут НСС бе информационно-аналитична структура, чиито служители (образно казано) не можеха и една крачка да направят сами извън министерството. В смисъл такъв, че за да следят, подслушват и снимат, те ползваха услугите на Дирекция Оперативно издирване (ДОИ) и Дирекция Оперативно-техническа информация (ДОТИ). Обиските, претърсванията, арестите и първоначалните разпити по техните разработки бяха вменени като задължения на полицията и антимафиотите от ГДБОП. А пък събирането на доказателства и установяването на съответната вина бе работа на полицейското дознание.
Иначе казано, до 1 април МВР със сигурност ще предаде на ДАНС всички архивни и действащи дела на оперативен отчет, водени от НСС и нейния демократичен първообраз - Националната служба за защита на конституцията. И то няма как да се случи другояче, защото контраразузнавачите просто ще ги вземат (образно казано) със себе си. Със сигурност обаче нито една от другите бази с данни в МВР, съдържащи данни за тези дела, няма да бъде унищожена, тъй като... никой не е луд да коли кокошката, която му снася златни яйца.
Вторият голям проблем, с който ще се сблъскат бъдещите (все още) специални агенти, е свързан с разпоредбата от Закона за ДАНС, която гласи: До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни и оперативно-технически звена в агенцията МВР й предоставя за ползване необходимите персонални и технически ресурси за тези дейности, определени на квотен принцип с акт на Министерския съвет. Използването на тези ресурси се извършва по начин, непозволяващ разкриване интересите на агенцията и при спазване на принципа необходимост да се знае.
Буквално разтълкуван, този текст означава следното: персоналът и техниката на споменатите вече ДОИ и ДОТИ се разделят на две, като едната част ще обслужват специалните агенти, а другата част - обикновените ченгета и антимафиоти. При по-внимателно четене обаче тази история придобива съвсем... абсурден характер.
По най-елементарни изчисления, за да изгради собствени и пълноценно действащи структури за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и външно проследяване, на ДАНС й трябват най-малко 20-25 млн. целеви лева.
Ако се съди по обещанията на депутатите от управляващото мнозинство, че изграждането на агенцията няма да струва никак скъпо, бюджетът на ДАНС ще бъде готов най-рано през януари 2008 г.). Поне още година-година и половина премиерското отроче няма да разполага с пълноценно действащи оперативно-технически и оперативно-издирвателни звена. И за да си върши работата, ще трябва да използва съответните структури на вътрешното ведомство.
Оттук нататък възникват няколко други проблема. Първият е свързан с кадрите. И той ще възникне пред ДОТИ и ДОИ, тъй като поне половината от меверейците в тях с радост ще отидат да работят в ДАНС за 300-400 лв. повече. В същото време обаче тяхната работа ще бъде само на книга, защото техническото обезпечаване на подобни структури гълта много пари и много време. А как, ако прогнозата ни се сбъдне, силно оределите редици на ДОТИ и ДОИ в МВР ще изпълняват задачи и на Държавна агенция Национална сигурност, това дори и Господ не би могъл да знае.
Вторият проблем е, че по закон ДОТИ и ДОИ трябва да обслужват ДАНС по начин, непозволяващ разкриване интересите на агенцията. А как служители на МВР ще работят за външна структура зад гърба и през главата на своите преки ръководители - главния секретар на МВР и министъра на вътрешните работи, т.е. без всички тези началници да са издали необходимите заповеди и по този начин да научат за интересите на ДАНС - това май и за Господ ще се окаже непосилно за отгатване.
Третото много деликатно уравнение, което също тепърва трябва да бъде решавано, е с няколко неизвестни и гласи: По какви схеми и процедури ДАНС и МВР ще си поделят:
а) Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК), който, освен че прави десетки видове експертизи, е собственик на националната дактилоскопна база (с няколко милиона отпечатъци от пръсти и длани); националната гилзотека и куршумотека (в нея се съхраняват куршуми и гилзи от абсолютно всички пистолети, пушки, автомати и ловни карабини, внесени или произведени в България за спортни и професионални цели), националната ДНК-база, националната одорологична база (в нея се съхраняват десетки хиляди консервирани мирисови следи, иззети при огледи на местопрестъпления) и т. н.;
б) Института за компютърни технологии и Института за специална техника. Въпреки че и днес тънат в удобно медийно забвение, дейността им винаги е била от огромно значение за МВР (в това число и за контраразузнаването), защото в тях се изработват най-различни специални разузнавателни средства, фалшивите паспорти и самоличности на тайните ченгета и куп още най-различни и все причудливи устройства с контролни и самозащитни функции;
в) архива на МВР (той е съвършено различен от ведомствения архив на контраразузнаването), в който се съхраняват материалите от абсолютно всички разработки и операции, свързани със защитата на националната сигурност, организираната престъпност и тероризма;
г) Академията на МВР, където има цял факултет - Сигурност, в който бъдещите контраразузнавачи десетилетия наред трупаха знания и опит с оглед задачите и правомощията на вътрешното ведомство.
И още куп други неща имат да делят все още бъдещата Държавна агенция Национална сигурност и все още сегашното МВР. Като се започне от сградата на бул. Черни връх в столицата, където са ГДБОП и НСС, мине се през служебните оръжия и автомобили, та се стигне до правомощията и... престъпленията, които трябва да разследват двете ведомства от догодина.
А когато това се случи, новоизпечените агенти по национална сигурност и вехтите ченгета ще бъдат завъртени в още по-сложна спирала. Защото тогава - най-рано в средата на 2008 г., управляващите коалиционни партньори БСП, НДСВ и ДПС изведнъж ще се сетят, че е крайно време да разработят съвременна наказателна доктрина и актуална концепция за национална сигурност. След което ще седнат да пишат адекватни наказателни закони (Наказателен кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс и Закон за изпълнение на наказанията), както и още по-адекватен Закон за МВР.
Което означава само едно: скорострелното зачеване и раждане на ДАНС няма нищо общо с президента Георги Първанов, с US-президента Джордж Буш и с вътрешнопартийния уплах на премиера от вътрешния министър. То по-скоро е дело на хора от най-близкото обкръжение на Сергей Станишев, които са се опитали да го убедят, че докато Той не направи чисто нова антимафиотска служба извън разядените от корупция и безконтролни структури на МВР и съдебната власт, никой в Европа и в САЩ няма да го похвали дори за реално постигнати успехи в борбата с престъпността и корупцията.
Иван Рачев

Facebook logo
Бъдете с нас и във