Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Условна присъда за разстрела на Големия Риж

Условна присъда от една година и половина с четири години изпитателен срок наложи в понеделник (13 септември) като първа инстанция Бургаският окръжен съд на бившия полицай Петко Лисичков за разстрела на местното криминално страшилище Калоян Стоянчов-Големия Риж. Съдът определи и 40 хил. лв. кръвнина за семейството на убития, с което показа единствено, че прави компромис и се страхува да заеме принципна позиция. Адвокатът на семейството на Стоянчов настояваше присъдата да е максималните пет години ефективно лишаване от свобода и зашеметяващо обезщетение от 500 хил. лв. за причинени на фамилията неимуществени вреди. Както може да се очаква, последното решение на съда ще бъде обжалвано и от двете страни, в което те увериха незабавно медиите.
Прокуратурата поиска две и половина години лишаване от свобода за Петко Лисичков при общ режим на изтърпяване на наказанието в общежитие от открит тип и обезщетение в допустим от закона размер. Петко Лисичков беше обвинен в превишаване на пределите на неизбежна отбрана на 20 септември 2009 г., когато при законна самозащита застреля от упор озверелия Голям Риж. Бившата барета спря налитащия Калоян Стоянчов с три куршума след скандал за отнето предимство на кръстовище в бургаския кв. Меден рудник. Големия Риж и аверите му нападнаха ексченгето, започнаха да го бият и той бе принуден да отблъсне нападението с помощта на законно притежаван пистолет.
Прокуратурата и конституираният като частен обвинител баща на убития Слави Стоянчов пледираха по време на делото, че Лисичков е превишил правата си при самозащита. За разлика от частното обвинение обаче, държавното поиска ефективна присъда от две години и половина лишаване от свобода, отчитайки състоянието на силен уплах у стрелеца. Тройна съдебномедицинска експертиза пък установи, че по време на инцидента Големия Риж бил под въздействието на хероин. Съдебнопсихичната експертиза пък доказа по безспорен начин, че обвиняемият Лисичков е бил силно уплашен.
Позицията на прокуратурата буди не по-малко недоумение от тази на съда. Първоначално обвинението беше за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. После то беше изменено в убийство, извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Държавното обвинение твърди едновременно с това, че силният уплах е бил решаващ за действията на Лисичков. А чл.12, ал.4 от НК гласи: Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Далеч по-разбираема е позицията на адвоката на фамилията Стоянчови, който поиска в хода на делото обвинението да бъде кардинално изменено - деянието да бъде квалифицирано не като убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, а като умишлено убийство по хулигански подбуди. Защитниците на Лисичков, естествено, поискаха обвиняемият да бъде изцяло оправдан, тъй като действията му напълно се вместват в определените от закона предели.
Един от аверите на Големия Риж - Тодор Андонов, свидетелства, че той е държал нож в ръката си, избивайки извадената от Лисичков палка. Рижият нанесъл силен удар в рамото на Лисичков и тогава бившата барета извадил пистолет и стрелял. Лисичков нямал съмнения какво ще последва, ако не действа решително, тъй като по това време бил охранител в дискотека Елит и многократно е ставал свидетел на поведението на бандата, на участието й в скандали и побои. Това са агресивни хора, които ходят с оръжие. Страхувам се за себе си, за близките и роднините си. Не се гордея с това, че съм отнел човешки живот, но това беше единственият начин да защитя моя собствен. Моля да бъда признат за невинен, бяха последните думи на обвиняемия.
Междувременно Петко Лисичков предизвика както интереса, така и подкрепата на своите съграждани, които направиха подписка за неговото оправдаване. Бившият полицай е бил екскомандос в Чуждестранния легион и охранител на прословутите дупнишки братя Пламен Галев и Ангел Христов. Лисичков служи в елитното френско подразделение от 1995-а до 1999-а и изпълнява различни мисии по целия свят. Говори се, че се е сражавал на територията на бивша Югославия срещу паравоенните формирования Тигрите на Аркан, бил се е в Африка и Азия. През 1999 г. той напуска легиона и година по-късно е засечен в обкръжението на фамозните братя Галеви. Според запознати Лисичков карал лично черния джип на Пламен Галев и пазел децата му, докато те са в клас в училище Евлоги Георгиев в Дупница.
Лисичков и Галеви се познават от СОБТ, който напускат по едно и също време - през 1993 година. После дирите на Лисичков се губят и едва през 2003 г. името му нашумя скандално в Петрич, когато беше заловен с вещество за производство на амфетамини - Лисичков шофира камион, с който прекарвал 24 бидона хлорацетон. Течността е открита до бившата Вътрешна митница в Петрич на 8 август 2003 година. Акцията ръководи тогавашният заместник-началник на РПУ в Петрич Георги Динев. Стойността на 24-те бидона, съдържащи 5344 л хлорацетон (основна суровина за производството на синтетична дрога), тогава се изчислява на 3 млн. щ. долара по цени на съдебната система. Следствието по-късно установи, че Лисичков е получил бидоните от склад в квартал Хладилника в София, собственост на едно от главните действащи лица в аферата Опицвет - Максим Шлезингер. Пред съда по този случай застана единствено Петко Лисичков. Престъплението, за което бе обвинен, се наказва с лишаване от свобода от три до 15 години и с глоба от 50 000 до 150 000 лева. Впоследствие Благоевградският окръжен съд оправда Лисичков, а ръководителят на полицейската акция срещу него Георги Динев бе уволнен от МВР.
След приключването на работата си при Пламен Галев Лисичков се завръща в Бургас, където работи за различни охранителни фирми - до деня на фаталния сблъсък с Големия Риж и аверите му, сред които челно място заема неговият брат Симеон - Малкия Риж. Легендите за тях са не по-малко живописни. Те са знакови фигури в бургаското подземие, а бургазлии са шокирани от отвратителните им безчинства и жестокости и ги ненавиждат. Работили са за Митьо Очите, но след влизането му в затвора основали собствена банда с прозвище Бандата на ножовете заради хладното оръжие, използвано от тях при наказателните акции срещу конкуренти и длъжници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във