Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

УСМИВКАТА МУ... ЗАМИРИСА

Преди 25 години, когато богатият Запад даваше на бедния Изток технологии само срещу много пари, в тогавашния Столичен градски народен съвет (тогава така се наричаше Столичната община) бе разработен проект за изграждането на завод за преработка на твърди битови отпадъци. Цената, която трябваше да плати социалистическата ни държава на алчните империалисти, бе около 60 млн. долара. Днес, когато богатият Запад с удоволствие би построил край София такъв завод почти без пари и срещу разсрочено плащане (защото подобни технологии вече не са табу за бедния Изток и отдавна се произвеждат на конвейер), Стефан Софиянски обяви, че актуалната цена на една такава придобивка е около 120 млн. евро. От три години един български професор и експерт на Европейската комисия по проблемите с битовите отпадъци обикаля из т. нар. компетентни български ведомства и институции с една-единствена цел: да построи завод за преработка на битови отпадъци и производство на биокомпост (органична маса, която увеличава плодородието на почвата между два и пет пъти). Цената на този завод е 50 млн. евро, а капацитетът му е преработката на около 8000 тона на денонощие. Явно обаче за правителството на НДСВ подобен проект не е бил приоритетен. По простата причина, че все още министърката на околната среда Долорес Арсенова предпочете да даде (преди около година) 32 млн. лв. на един самоковски бизнесмен за изграждането на завод за рециклиране на автомобилни гуми в Годеч, Софийско.Колкото до общинарите, ръководени мъдро в продължение на десет години от Стефан Софиянски, при тях положението е не по-малко... прозрачно: липсата на такъв завод им позволява да решават проблема за боклуците на парче, чрез съмнителни сделки и с още по-съмнителни технологии. Според експертите, 80% от битовите отпадъци на София са органични и по никакъв начин не могат да бъдат увивани в найлон, за да бъдат съхранявани в продължение на три години. Не за друго, а защото тези пакети ще се превърнат в биологични бомби, пораженията от които са абсолютно непредсказуеми.Ако някой трябва да носи отговорност за поредната история със софийския боклук, това не е новоизпеченият депутат Стефан Софиянски, а Софийската градска прокуратура и столичните избиратели на бившия градоначалник. Държавното обвинение трябва да си посипе главата с пепел и да се покае публично, защото вместо да разбишка общината - с всичките й управления и фирми - за корупция, за незаконно деактуване на терени и още по-незаконно строителство, тя погна Софиянски само за един хотел, за един бизнесцентър и за един по-голям магазин. Според общоприетото обяснение за източника на изумителния жизнен стандарт в Обединените арабски емирства и Кувейт работата е проста - където и да копнеш в пустинята, от пясъка бликва петрол, който се превръща в долари. Според тъжната софийска действителност, на пръсти се броят първите копки на Софиянски, от които не бликват проблеми и нещастия. Естествено - за избирателите.Още в пилотния си брой през лятото на 2001 г. например Параграф 22 писа, че по-абсурдно нещо от изграждането на Технополис в ж. к. Младост - 4 скоро няма да се появи. Първо, защото между тази придобивка и заварените жилищни блокове разстоянието е по-малко и от една ръка. И второ, защото над Технополис и паркинга пред него минава магистрален далекопровод, а около подобно съоръжение е забранено всякакво строителство поне на 50 метра. Уви, само две години по-късно, пред парадния вход на Националната здравноосигурителна каса изникна още по-незаконна кооперация за чудо и приказ, като разстоянието между двете сгради е толкова малко, че обитателите им съвсем спокойно могат да се здрависват за добро утро и приятна вечер. През юли 2003 г. Параграф 22 на две страници и половина описа борбата на водопроводчика с нездравите апетити на печалноизвестната фирма Софийски имоти. Случката е проста: за да прилапат шест парцела на ул. Стоян Михайловски срещу Семинарията, Софиянски и хората му заличиха шестте общински къщи там и апортираха запустелите терени в капитала на общинската фирма. След публикацията ни хората на Софиянски си признаха, че общински жилища съществуват и апортирането им е незаконно. През лятото на 2004 г. обаче пет от тези къщи все пак бяха съборени и на тяхно място се извисиха чисто нови луксозни кооперации. А за гражданския си инат водопроводчикът Петров бе почерпен с няколко поръчкови полицейски разследвания и здрав бой от неизвестни извършители. В графата Незаконни операции съвсем спокойно може да бъде прибавена и аферата с общинската охранителна фирма Егида. Всяка година нейната издръжка - около 4 млн. лв., ляга на гърба на столичния данъкоплатец, но Софиянски и хората му не се задоволиха само с това. Те ремонтираха с общински пари де-що има централни подлези в София, парцелираха ги на по десетина-петнайсет търговски обекта и ги предоставиха на Егида за стопанисване. Тоест - за прибиране и усвояване на наемите. Не по-малка е и измамата с т. нар. южна дъга на Околовръстното шосе, която никога няма да бъде изградена. През ноември 2004 г., когато обитателите на столичните квартали Княжево и Горна баня, както и жителите на пернишкото с. Драгичево се вдигнаха на бунт заради катастрофите и непосилния автомобилен трафик, Софиянски тържествено се закле, че в рамките на половин година ще реши проблема. Шестте месеца, естествено, се изнизаха като дим, но Софиянски отдавна вече не помни какво и на кого е обещал - разбира се, когато става дума за гражданите. И това не е случайно: край Околовръстното шосе - особено по т. нар. южна дъга, бъка от незаконни строежи, които той посмъртно не може да събори, защото са вдигнати по негово време и с благословията на неговата администрация.Като стана дума за столичното Околовръстно шосе обаче, ще трябва отново да се върнем за малко в участъка му покрай Младост, където през последните две години и половина поникнаха цял Технопарк, кино Арена, мебелна палата Комо и още 50-60 гигантски търговски обекта, бензиностанции, автомивки, кръчми и какво ли не още. По този повод Стефан Софиянски се скъса от хвалби, че е разкрил 10 000 - 12 000 работни места, че е превърнал поляната с набучените жилищни блокове в привлекателен център за западните инвеститори и т. н. В представите на бившия столичен кмет картината може и така да изглежда - захаросана и цялата в розово. Истината обаче е далеч по-мрачна и мръсна, защото единствената връзка между Младост и центъра на София - бул. Александър Малинов и бул. Цариградско шосе - изобщо не са в състояние да поемат неистовия автомобилен трафик. А задръстванията сутрин и привечер са титанични, защото нито един уважаващ себе си столичанин не минава по Околовръстното шосе, което освен че е непрекъснато затапено, много прилича на... разораната целина. Колкото до сегашното зловоние над София, МВР и прокуратурата, вместо да се чудят какво точно да не направят в поредната критична ситуация, по-добре да бяха прочели тематичния доклад на фондация АКСЕС и да бяха образували поне две предварителни производства. Това четиво се появи на бял свят в навечерието на местните избори през октомври 2003 г. и в него подробно бе описана схемата на колосалната измама. Като се започне от законноустановения факт, че изобщо не може да се говори за концесионни договори, и се стигне до нескопосаното осчетоводяване на парите, получени от фирмите концесионери за периода 1999-2002 г.: 195 млн. нови лева.От тази сума за дълготрайни материални активи са похарчени общо 45.656 млн. лв., съгласно официалните писма, изпратени от фирмите концесионери до Столичната община - се казва в доклада на АКСЕС. - Няма яснота дали получената разлика от 149.429 млн. лв. е била използвана за покриване на присъщи разходи и какъв е точно техният характер. Липсват и каквито и да било по-подробни отчети на концесионерите. Например за перо Автомобили липсват данни за точния брой на автомобилите, марките, моделите, цената им и т.н. Напълно неясно е защо са посочени като инвестиции разходите за земя и сгради. Те нямат отношение към предмета на концесионните договори и към тяхното изпълнение, както нямат отношение и разходите за строителство, категорични са експертите на фондацията. Горките те. Докато те са пилеели време и енергия да се ровят из общинарските батаци, пред очите на т. нар. концесионери вече са мержелеели новите 300 млн. лв. от третия кметски мандат на Софиянски - около 85 млн. лв. стари общинарски борчове и по около 50 млн. лв. за всяка календарна година в периода 2003-2007-а. Дай, кмете, всекиму!

Facebook logo
Бъдете с нас и във