Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В АНТРЕТО НА ЕВРОПА: ЕДИН ЛЪЖЕ - ДРУГ МАЖЕ

Най-напред те трябва да усъвършенстват нормативната база така, че тя да е почти огледално копие на законодателството, действащо в страните членки на Европейския съюз. След това трябва да напълнят държавната и местната администрация с компетентни и високообразовани млади хора и да гарантират окончателното оттегляне на държавата от бизнеса. А накрая трябва да извършат кадровата и структурната реформа на съдебната система така, че между организираната престъпност и магистратите да зейне дълбока пропаст.
Съвсем логично е, че всичко това няма как да бъде свършено за някакви си 193 календарни дни, дори ако целокупното българско население започне да работи по 30-40 часа в денонощието. Комисарите и експертите в Брюксел също не хранят кой знае какви надежди, че лидерите на тройната коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, ще размахат по една магическа пръчка и ще сътворят чудото. Така че големият въпрос, на който управляващите трябва да отговорят днес, е: Кой кого трябва да излъже: България - Европейския съюз, всяка партия от коалицията - партньорите си, или трите партии заедно - народа?
Примерите, с които могат да бъдат онагледени тези няколко тъжни констатации, са изключително много. Но случилото се през последните десетина дни надхвърли не само най-развинтената фантазия, но и... най-болното въображение. И то в такива мащаби, че човек се чуди откъде да започне и докъде да спре.
И понеже на Параграф 22 му е излязло името, че е маниак на тема имена, дати и хронология на събитията, започваме с последната лоша новина, която долетя от Брюксел и заради която на премиера Сергей Станишев му се наложи да... излъже.
Във вторник (20 юни) Сметната палата на Европейския съюз внесе в Комисията по бюджет и бюджетен контрол на Европейския парламент Доклад за изразходването на средствата за инвестиционни проекти по ФАР за България и Румъния, който е бил написан след приключването на проверката миналото лято. В този доклад е заявено по най-категоричен начин, че България е похарчила нецелесъобразно голяма част от 511-те милиона евро, отпуснати по програма ФАР на ЕС през периода 2000-2004 година. И още - Средствата за повече от половината инвестиционни проекти са били използвани частично или изобщо не са били използвани.
В интерес на истината брюкселските ревизори са ни спестили големия резил, защото никъде в четивото не се казва, че ние лъжем на поразия и безогледно крадем парите на Европа. За сметка на това обаче авторите на доклада остро критикуват Европейската комисия (тази структура одобрява проектите, отпуска парите и следи за тяхното харчене) и делегацията й в София, че е надценила българските възможности за изпълнението на свръхамбициозни цели и срокове.
Примерите, с които брюкселските ревизори са аргументирали изводите и оценките си в доклада, са няколко. За нас обаче (поне за момента) е най-интересна оценката на проекта Изграждане на единна информационна мрежа в българската прокуратура на централно и регионално ниво.
Според авторите на доклада, по този проект на България са отпуснати 1.8 млн. евро. Софтуерната програма е била доставена през 2003 г., но е била внедрена само в осем от прокуратурите, посетени от европейските одитори през първата половина на 2005 година. При това - тя изобщо не е внедрена изцяло, защото е показала изключително много грешки. Осемнайсет месеца след датата на приключване на проекта - пишат в доклада си европейските одитори - системата все още е във фаза на тестване и не може да се използва като важен инструмент за противодействие на организираната престъпност и корупцията....
Какво обаче направи премиерът Станишев, който без съмнение още на 20 юни вечерта е знаел за задаващия се финансов скандал?
Нищо и половина, както се казва по друг повод. В сряда сутринта (21 юни), вместо да свика министрите си на извънредно заседание и да им разпореди незабавна проверка на данните в доклада на Сметната палата на ЕС, Сергей Станишев предпочете да омайва европейския комисар по регионалната политика Данута Хубнер. И то с приказки от хиляда и една нощ, които в обобщен вид звучат така: България е приела необходимото законодателство, което гарантира прозрачност и публичност при усвояване на средствата от структурните фондове - приети са законите за финансовото управление и контрол, за одита в публичния сектор и за обществените поръчки.
Нещо повече. Премиерът Сергей Станишев незабавно трябваше да сезира главния прокурор Борис Велчев за резултатите от проверката на европейската Сметна палата и по случая да бъде образувано предварително производство за злоупотреби и съставяне на официални документи с невярно съдържание срещу... длъжностни лица от Върховната касационна прокуратура.
Проектът, който е направил впечатление на брюкселските ревизори, стартира през месец май 2001 г. с подписването на споразумение за двугодишно сътрудничество на стойност 3 млн. евро. Според официалния отчет на проекта, направен през месец май 2003 г. от заместник главния прокурор Христо Манчев и ръководителя на проекта по европейска линия д-р Хелмут Палдер от Баварското правосъдно министерство, работата е протекла в две направления.
По линия на т. нар. туининг проект, срещу 1.2 млн. евро партньорите по проекта - българската прокуратура и баварското Министерство на правосъдието - са написали 60 препоръки (общо десетина машинописни страници) и са организирали 26 семинара, в които са взели участие 220 прокурори, плюс още толкова следователи, съдии и служители на МВР.
Оттук нататък идва ред на простите сметки: разходи за двудневен семинар с 20-има участника - 10 000 евро, за 26 семинара - 260 000 евро. Разходи за написването на 60 препоръки от типа Прокуратурата трябва да стане господар на досъдебното производство - 940 000 евро, разходи за написването на една препоръка - 15 666.6 евро.
Но и това не е всичко. По време на отчета на проекта в резиденция Бояна през месец май 2003 г. заместник главният прокурор Христо Манчев заяви, че българо-баварското начинание било полезно и за държавата, защото чистата инвестиционна част в проекта била на стойност 3.6 млн. лв. (1.8 млн. евро), а това е доста повече от парите за придобиване на дълготрайни материални активи, с които прокуратурата е разполагала през последните три-четири години.
След което г-н Манчев съвсем чистосърдечно сподели с широката си аудитория в резиденция Бояна какво е имал предвид: По време на проекта започна изграждането на информационната система на прокуратурата. За въвеждането на информационните технологии в нашата работа са инвестирани 1.8 млн. евро. Доставено е компютърно оборудване за 99 прокуратури в Южна България, за Софийския регион и за учебните центрове в страната - 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема, мултимедийни проектори и са изградени мрежите (явно локални - бел. ред.) на повече от 70 прокуратури в страната....
А в интервю за столичен всекидневник, дадено само час-два след приключването на отчета, д-р Хелмут Палдер заяви: Ако с тези пари беше построена една болница или един мост - всички щяха да ги виждат и да им се възхищават. А ние вложихме средствата в старта на структурните промени и в промяната на възгледите за българското правораздаване. И, ако довършим започнатото благополучно, съгласно критериите на Европейския съюз, тогава похарченото ще даде големи печалби. Но ако се случи обратното и ЕС сложи катинар на вратата си пред България, тогава загубите биха били огромни....
Е, днес - три години и един месец по-късно, Европейският съюз все още не е сложил катинар на вратата си пред България, но... никога не е късно да стори това. Защото Брюксел може да е търпелив, да си затваря очите пред отклонението на част от парите му и да е склонен на компромиси по линия на законодателството, но... най-мрази да го лъжат.
Нещо, което, както личи от останалите публикации по темата, доста български ръководители от национален, регионален и ведомствен мащаб са се заели здраво да правят. И то без изобщо да ги интересува кой после ще събира попарата, която днес те така старателно дробят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във