Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

В БЛАТОТО НА ОФШОРНИТЕ МИЛИОНИ

В края на миналата седмица Агенцията за финансово разузнаване (АФР) отчете дейността си за 2003 година. По стар чиновнически обичай докладът на АФР е бил готов още през януари, но стана публично достояние едва на 12 март (петък). За да изобрази нагледно невидимия враг и трудността на борбата с перачите на пари, директорът на агенцията д-р Васил Киров си послужи с един пример, който БАНКЕРЪ най-добросъвестно описа в предишния си брой и който, с оглед днешната тема, ще преразкажем отново: Гражданин депозира пари в брой в българска банка, след това нарежда те да бъдат преведени по сметка на компания в офшорна зона. Тя от своя страна прехвърля парите по сметка на фирма в друга държава с либерален режим, а тази фирма сетне отпуска заем на българско дружество. Както вложителят в началото на схемата, така и фирмата кредитополучател в края й са свързани помежду си лица. Това е един от най-често използваните начини за пране на мръсни пари, която се прилага от българските престъпници - обясни Васил Киров, директор на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) при представянето на отчета за дейността й през 2003 година. Според него описаната схема е била използвана и за участие на чуждестранни инвеститори в приватизацията на български предприятия. Все още обаче няма постановени от съда присъди за пране на пари, така че няма как да бъдат разкрити имена на участници в подобни афери, оправда се Киров... Много са факторите, които, откакто съществува Закона за мерките срещу изпиране на пари (първият вариант е приет от 37-ото народно събрание през 1996 г., а сега действащият закон е приет от 38-ото народно събрание през 1998 г.), пречат на компетентните органи да си вършат работата. Самият факт, че до момента няма нито един осъден перач на мръсни пари (дори на първа инстанция) е повече от показателен, че някъде нещо куца. Ако слушаме приказките на ръководствата на МВР, прокуратурата и финансовото разузнаване - най-големият бич за тях е, че правомощията им са малки, а законите - калпави. Нещо, което може и да е вярно, но само за... малка част от случаите. Защото в останалите преписки, превърнати в една от най-строго охраняваните тайни в държавата, истината стои по съвсем друг начин: повърхностно свършена работа, прехвърляне на отговорността от инстанция на инстанция, тупкане на топката с цел прикриване на ведомствена некомпетентност, отчитане на една и съща дейност по няколко пъти и т. н. Историята, за която ще стане дума по-нататък, съвсем спокойно би могла да бъде вписана в графата От нищо нещо. Тя започва на 18 юни 2003 г., когато Агенцията за приватизация обявява конкурс за продажбата на 220 635 поименни акции, всяка от които е с номинал един лев. Те представляват 95% от капитала на Телевизионни и радиосервизи ЕАД - София, а предварителните очаквания са, че битката за тях ще е ожесточена. Причината е, че зад краткия израз 95% от капитала се крият общо 13 337 кв. м разгърната застроена площ, ситуирана в централните градски части на София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Плевен, Благоевград, Петрич, Стара Загора, Банско и т. н. Плюс други 5978 кв. м земя в Стара Загора, Бургас, Банско и Русе. В крайна сметка обаче не се случва нищо подобно. В началото на септември миналата година Агенцията за приватизация (АП) обявява, че до момента само един кандидат-купувач е заявил намерението си да притежава Телевизионни и радиосервизи. Крайният срок за подаване на оферти изтича на 16 септември. Два дни след като мандалото хлопва (на 18 септември 2003 г.), АП определя за купувач на Телевизионни и радиосервизи пловдивската фирма Булнат Холдинг ООД. Цената на покупката е 1.1 млн. лв., платими както следва: 54.5% от цената в деня на подписване на договора, а останалите 45.5 % трябва да бъдат преведени по сметките на агенцията в срок до 20 календарни дни след подписване на договора. На 27 октомври 2003 г. надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява сделката, като в т.2 от решението си записва: Надзорният съвет задължава Изпълнителния съвет на АП да уведоми Агенцията за финансово разузнаване да изследва кредитирането на сделката във връзка със Закона за мерките срещу изпиране на пари, включително и във връзка с евентуалното заобикаляне на чл.7, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК).... Какво да се прави - това е стандартна процедура, която всеки е длъжен да изпълнява.Според съобщението в уебсайта на АП, продажбата на пакет от 220 635 броя акции, представляващи 95% от капитала на Телевизионни и радиосервизи ЕАД, София, е извършено на 3 ноември 2003 г. на основание чл.1, ал.2, т.1; чл.3, ал.1; чл.4, ал.1; чл.31, чл.32, ал.1, т.3 и чл.33, ал.1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Наредбата за търговете и конкурсите. Договорът е сключен между Агенцията за приватизация, представлявана от Илия Василев, и Булнат Холдинг ООД, представлявано от Пламен Георгиев....Още същия ден (3 ноември 2003 г.) съответните служители в Агенцията за приватизация изпълняват нареждането на надзорниците си и към финансовото разузнаване потегля доклад за съмнителна сделка (такава е формулировката на този документ в закона), в който се казва: Надзорният съвет на АП задължава Изпълнителния съвет на АП да уведоми Агенцията за финансово разузнаване, че купувачът на 95% от акциите на Телевизионни и радиосервизи - Булнат холдинг, е сключил договор за заем с регистрирана в офшорна зона фирма Йист Юръпиън Инвестмънт Груп Лимитид от Британските Вирджински острови с адрес Палм Чембърс, п. к. 119, Роуд Таун.В доклада е казано, че общата сума, чийто произход трябва да бъде установен, е 2 млн. евро, а проверката трябва да обхване периода 9 септември - 23 октомври 2003 година. Описани са и документите, които съпътстват формуляра: договор за заем от 23 септември 2003 г., декларация за кредит и писма от 22 и 23 октомври 2003 година.Според документацията, заминала към финансовото разузнаване, Булнат подписва договора с Ийст Юръпиън Инвестмънт на 15 юли 2003 година. В глава първа от контракта - Предмет на договора, е записано, че офшорката се задължава да предостави на Булнат заем в размер до 2 млн. евро, който ще бъде върнат в срок и заедно с уговорената лихва. Изрично е отбелязано още, че парите се предоставят единствено за участие в приватизацията на Телевизионни и радиосервизи. Един ден по-късно (на 16 юли) Булнат и Ийст Юръпиън подписват допълнително споразумение към договора, в което се уточнява, че договорът влиза в сила пет дни след като АП официално обяви кого е избрала за купувач на държавното дружество. Както вече бе споменато по-горе - това се случва на 18 септември. Седмица по-късно (на 25 септември) Булнат ООД и офшорката подписват нов договор за отпускане на кредит в размер на 2 млн. евро, в който нова е само датата на сключването му. На 10 октомври 2003 г. Булнат уведомява БНБ за тези си действия чрез специална Декларация - форма СПБ-1. Изпращането на този документ е задължително, защото така повелява чл.6, ал.1, т.1 на Наредба № 27 на БНБ от 24 юли 2003 година. Във въпросната декларация са описани схемите за получаване и погасяване на заема, както и визитните картички на кредитора и кредитополучателя. Според документа, Булнат трябва да усвои офшорния кредит (ако се наложи) на четири транша: 20 октомври - 400 000 евро, 30 октомври - 400 000 евро, 10 ноември - 700 000 евро, 20 ноември - 500 000 евро. Десетина дни по-късно (на 22 октомври), във връзка с телефонен разговор между Булнат и АП, в Агенцията за приватизация е получена допълнителна информация от кандидат-купувача. Той уведомява раздържавителното ведомство, че договорът с Ийст Юръпиън Инвестмънт е сключен по решение на общото събрание на съдружниците, а управителят Пламен Георгиев е упълномощен да го подпише. Уточнено е още, че размерът на заема - 2 млн. евро, е максимумът, който Булнат ще получи от офшорката при наддаването за Телевизионни и радиосервизи. На 23 октомври на кандидат-купувача Булнат му се налага да изпрати още една допълнителна информация. Пак във връзка с предварително проведен телефонен разговор. Този път запитването е от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. В новото четиво е преразказано в сбит вид всичко, за което стана дума дотук. За сетен път е уточнено по какви причини предметът на договора с офшорката е кредит до 2 млн. евро:Изискванията на БНБ при попълване на представената декларация (форма СПБ-1) са в нея да бъде посочена цялата сума, записана в договора за заем, без значение каква част от нея ще бъде реално усвоена. Задължително е да бъде попълнена и клетка 7.4. Схема на усвояване на кредита от декларацията, като бъдат записани уговорените в съответния договор траншове за усвояване или примерни такива... - се казва във въпросната информация. - Към днешна дата (23 октомври 2003 г. - бел. ред.), тъй като все още няма сключена приватизационна сделка (няма подписан одобрен приватизационен договор от надзорния съвет на АП), не е усвоен и първият транш, посочен в декларацията, представена в БНБ. Всичко това явно задоволява надзорниците на АП, които на 27 октомври (според документите, с които Параграф 22 разполага, защото в сайта на Агенцията за приватизация е посочена датата 3 ноември - бел. ред.) одобряват договора за приватизационната продажба на 95% от капитала на Телевизионни и радиосервизи. За всеки случай обаче те бетонират собственото си спокойствие и в решението, с което благославят победата на Булнат, нареждат на АП да уведоми финансовото разузнаване за офшорния кредит. Какво се случва оттук нататък е показателно за начините, по които т. нар. компетентни органи в България се борят срещу изпирането на пари. На 1 декември 2003 г. директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров изпраща писмо до компетентните власти на Британските Вирджински острови, в което ги моли да изяснят статута на Ийст Юръпиън Инвестмънт Груп. Отговорът пристига още на 2 декември и в него пише следното: Компанията е регистрирана на 20 март 2002 г под номер 487 874 и се представлява от Елън Корпорейт Сървисис, с адрес Британски Вирджински острови, Палм Чембърс, Роуд Таун, Тортола, п.к. 119. Елън Корпорейт Сървисис е специализирана в извършването на подобни услуги, а повече информация за нейните клиенти може да бъде получена само с разрешение на съда.Отбила по този блестящ начин номера, Агенцията за финансово разузнаване препраща преписката на Върховната касационна прокуратура (ВКП), чието бъдещо участие в случката също не изглежда кой знае колко по-значимо. Според разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), ВКП може да направи само две неща - или да образува дело срещу ръководството на Булнат, или да образува дело срещу неизвестно длъжностно лице. С промените в НПК, влезли в сила на 2 юни 2003 г., на държавното обвинение бе отнето правото да извършва предварителни проверки с цел събиране на достатъчно данни за извършени престъпления или за прекратяване на преписките. Съществува и трети (все още доста спорен) вариант, който веднъж вече бе приложен в случая с 200 000-те долара, дарени от Майкъл Чорни на фондация Демокрация през 2001 г.: да започне предварителна проверка по чл.119 от Закона за съдебната власт, след което МВР да бъде натоварено с изясняването на истината. И, в зависимост от събраните данни, по случая или да бъде образувано предварително производство, или от обекта да бъдат снети всички подозрения в нерегламентирани действия. Кой знае защо обаче - в случая с приватизацията на Телевизионни и радиосервизи ВКП прави нещо съвършено различно: преписката тихомълком е изпратена на Икономическа полиция, която да провери за какво става дума. Какво ще провери Икономическа полиция е повече от ясно: нищо няма да провери, защото не разполага с необходимите правомощия да работи зад граница. Най-много да прехвърли още веднъж материалите около сделката, да проведе няколко разговора с хората от Булнат и Агенцията за приватизация, да установи дали са пристигнали парите от Британските Вирджински острови и дали са усвоени съобразно нормативната база. И понеже всичко това е свършено съобразно законовите разпоредби, тя (Икономическа полиция) ще рапортува, че няма констатирани нарушения и ще върне материалите във Върховната касационна прокуратура (ВКП), придружени със съответното становище.Съобразно логиката ВКП трябва да успокои Агенцията за финансово разузнаване, че около сделката всичко е изрядно, а хората на д-р Васил Киров са длъжни да закрият файла на Булнат и да оставят хората да изпълняват на спокойствие приватизационната си програма. Единственият проблем тук е, че в цялата тази вакханалия от огромни права на компетентните органи и огромни задължения на юридическите лица липсва само едно - възможността някой по някакъв начин да контролира дейността на въпросните органи. Става дума за следното. Съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари Агенцията за финансово разузнаване (АФР) има право да прави каквото си поиска и да получава какво си поиска информация. След като приключи работата си по даден случай обаче, АФР няма абсолютно никакви задължения да уведоми пациента си, че съмненията около него са се оказали неоснователни. По никакъв начин не са длъжни да уведомяват пациентите си Върховната касационна прокуратура и Икономическата полиция. Още повече когато случаите са като току-що описания и по тях няма образувани следствени дела. През юни 2003 г., когато влязоха в сила измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и предварителните проверки бяха изхвърлени от употреба, заместник главният прокурор Христо Манчев обяви, че държавното обвинение работило по около 100 000 такива преписки и тяхната съдба била безкрайно неясна. Десетина дни по-късно законодателят измени отново НПК като записа в преходните и заключителните разпоредби, че всички започнати предварителни проверки се довършват по разпоредбите на стария НПК. Оттогава до днес по нищо не личи, че броят на следствените дела в България се е увеличил значително благодарение на неколкохилядните прокурорски проверки, започнати през 2001-2002 г. (да речем) и приключили през есента на 2003 г. с мнение за образуване на следствени дела по тях. Напротив - броят на следствията и броят на дознанията, образувани през миналата година, е почти равен на броя на извършените престъпления. Според отчета на ДНСП, през 2003 г. са регистрирани общо 131 355 криминални престъпления и са образувани 108 225 полицейски дознания. Картината се допълва прекрасно от отчета на Националната следствена служба, според който през 2003 г. са образувани 30 606 дела.Така че много е хубаво да се отчитат на висок глас добрите резултати, но държавата и обществото ще имат повече полза, ако на висок глас се отчита и несвършеното. С конкретни имена, дати и виновници. За да е ясно кой и колко пие, след като плащаме всички...

Facebook logo
Бъдете с нас и във